Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

       38         27.02.2018 година   град Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                         

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Албена Ангелова         

и с участието на прокурор Петя Драганова     

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 15 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

          Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 488 от 23.11.2017г., постановено по АНД № 1194/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-КОС от 14.09.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.  

          В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради несъответствие на неговото съдържание с императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.  Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние по повдигнатото на Б.А. Алимасан административнонаказателно обвинение, обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна в наказателното постановление, в т.ч. чрез определяне и посочване на времето /периода/, в който санкционираното лице е било в нарушение. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-КОС от 14.09.2017г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. 

 

Ответникът по касационната жалба – Б.А. Алимасан, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на Б.А. Алимасан против Наказателно постановление /НП/ № 16-КОС от 14.09.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-КОС от 22.08.2017г., на Б. Алимасан е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, за нарушение на чл. 56, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че от една страна съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5, доколкото не е посочено и обосновано времето на извършване на нарушението. В мотивите към решението са изложени съображения, че извеждайки чрез тълкуване възприетия от наказващия орган период, през който е траело продълженото по своя характер административно нарушение, то началната дата и датата, до която санкционираното лице е било в нарушение, са неправилно определени.

 

           Съответен на закона е извода на Казанлъшкия районен съд, че наказателното постановление не отговаря на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Всъщност в НП № 16-КОС от 14.09.2017г. на Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, изцяло липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушението от фактическа страна. За да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл. 52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. Посочването на акта, въз основа на който се издава наказателното постановление, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя съотв. описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, представляват отделни и самостоятелни реквизити от съдържанието на наказателното постановление по см. на чл.57, ал.1, т.3 респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Издаването на наказателното постановление не се свежда до посочване за какво е съставен АУАН и какво е неговото съдържание и не представлява просто възпроизвеждане на съставения акт за установяване на административно нарушение, а постановяване на правораздавателен  акт при осъществяване на административнонаказващата дейност на държавата. В този смисъл независимо, че наказателното постановление се издава въз основа на съставен АУАН и на повдигнатото с него административно обвинение, мотивната част на НП следва да съдържа приетото за установено от наказващия орган и отделно описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с обективните и субективните признаци от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая това изискване не е спазено, с оглед на което съдът приема, че съдържанието на наказателното постановление не покрива изискванията за неговата формална законосъобразност.

 

            Отделно от това както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е посочена датата /вкл. и като период/ на извършване на административното нарушение. Датата на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление. Следователно описанието на нарушението и датата на извършването му са задължителни  реквизити на наказателното постановление и всеки един от тези елементи следва изрично да намери обективен израз в неговото съдържание. Като елемент от императивно регламентираното съдържание на наказателното постановление, датата на нарушението е следвало да бъде обективирана по надлежния начин, а не да се извежда чрез тълкуване. Липсата на съществени реквизити от съдържанието на наказателното постановление, водещи до непълнота в описанието на нарушението от фактическа страна, не може да бъде санирана в съдебната фаза на процеса. Ето защо изложените в касационната жалба фактически обстоятелства дори и да могат да се установяват от доказателствата по административнонаказателната преписка и от събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика. В този смисъл наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Спазването на императивните изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН досежно съдържанието на наказателното постановление, е въпрос на формална законосъобразност на НП, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност. В случая допуснатите процесуални нарушения представляват съществени такива и са основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, както е приел и Казанлъшкият районен съд.  

 

            Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. Не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

           

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                         Р     Е     Ш     И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 488 от 23.11.2017г., постановено по АНД № 1194/ 2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-КОС от 14.09.2017г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. 

 

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                   

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                      

                                      

 ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                       

 

                                                                               2.