Р Е
Ш Е Н
И Е
№
49 15.03.2018 год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на петнадесети февруари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора Петко Г.
като
разгледа докладваното от съдия Г.
ДИНКОВА КАН дело № 22 по описа за
2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от на „Л.Г.“ АД *** против Решение № 110 от 24.17.2017г.,
постановено по АНД № 252/2017г. по описа на Районен съд Раднево, с което е
изменено Наказателно постановление №24-001350/28.06.2017г. издадено от Директор
Дирекция „Инспекция по труда“ като наложената на касатора имуществена санкция в
размер на 5000лв. е намалена до минималния размер от 1500лв. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че нито в чл.62 ал.3 от КТ, нито в Наредба №5,
издадена от министъра на труда и социалната политика е определен срок, в който
уведомлението следва да бъде заверено от административния орган. Поради тази
законова непълнота и установеното по делото изпълнение на задължението за
уведомяване на НАП за сключения трудов договор към 17.05.2017г. следва да се
приеме, че липса извършено нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. От съда се иска да
бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, чрез процесуалния си представител,
в представената по делото писмена защита изразява становище за неоснователност
на подадената касационна жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево
е Наказателно постановление № 24-001350/ 28.06.2017г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 24-001350/ 29.05.2017 г., с което на „Л.г.“АД ***, на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 17.05.2017г.
в 10.15ч. на строителен обект: Изпълнение на СМР във връзка с реализацията на
Националната програма за енергийна ефективнаст на многофамилните жилищни сгради
на територията на гр.Раднево – Обособена позиция № 2, Изпълнение на
многофамилна жилищна сграда с административен адрес гр.Раднево, ул.“Георги
Димитров“ № 6, като СМР се изпълнява от 6 работници на „Л.г.“АД. От
представените на 29.05.2017г. официални писмени документи е установено, че „Л.г.“АД,
в качеството си на работодател е допуснало до работа на 17.05.2017г. в 10.48ч.
лицето Емил Колев Илиев като „работник-строителството“ на посочения проверяван
строителен обект, без да му предостави преди това копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
ТД на НАП.
Радневският районен съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални
изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата
нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и
доказано извършването на вмененото на „Лабас груп“, в качеството му на
работодател, нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния
състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното
задължение по чл.63, ал.2 от КТ. По
съображения за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото в
случая се явявало това, че уведомлението до ТД на НАП е било подадено непосредствено
след проверката и установяване на нарушението, районният съд е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на „Л.г.“АД
имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.
Решението на Районен съд Раднево е
правилно.
Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на
въззивния съд, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано
наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ – при неспазване на
императивното изискване, регламентирано в чл. 63, ал.2 от КТ, „Л.г.“АД, в
качеството си на работодател, на 17.05.2017г. е допуснал до работа като „работник-строителството“
на описания в НП строителен обект, находящ се в гр.Раднево, лицето Емил Колев
Илиев, без да му предостави преди това копие от уведомление по чл.62, ал.3 от
КТ, заверено от ТД на НАП. Всички релевантни за съставомерността на деянието
факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е
обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
В изпълнение на задължението да се обсъдят възраженията
за неправилност на обжалваното съдебно решение, изложени в касационната жалба
следва да се каже, че работодателя е длъжен да поиска заверено копие на
подаденото от него уведомление до ТД на НАП, тъй като предоставянето му на
работника е негово задължение. Кога и по какъв ред ще се снабди с този документ
зависи от момента, в който ще започне изпълнението на трудовия договор. Както е
посочено и в касационната жалба, издаваната по електронен път Справка за
подадени, приети и заверени уведомления представлява доказателство за
уведомяване на съответната ТД на НАП, а предоставянето на завереното копие се
удостоверява от частен документ, изходящ от работника. В случая, видно от
представената Справка на стр. 16 по АНД 252/17г. на РС Раднево, уведомлението е
заверено на 17.05.2017г. в 22:47 минути, което сочи на извода, че е подадено
след извършване на проверката по-рано на същия ден. Следователно, въпреки
отразеното в протокола за постъпване на работа предоставяне на копие от
уведомлението, по делото се установява неизпълнение на задължението на
работодателя по чл.63 ал.2 от КТ, въз основа на официалния документ, издаден от
ТД на НАП. Както се посочи и по-горе изпълнението на задължението по чл. 62
ал.3 от КТ се удостоверява, чрез писмени доказателствени средства, поради което
и гласните приети по делото следва да се ценят при евентуално оспорване на
верността на официалните или истинността на частните документи, каквото
производство не е открито в хода на съдебното дирене. Въз основа на официалния
и неоспорен от страната документ – Справка №22388173234608/17.05.2017г.,
показанията на свидетелите, че на 17.05.2017г. лицето Емил Колев Илиев е
работил на обект, стопанисван от работодателя, както и предвид протокола за
постъпване на работа, РС Раднево обосновано е приел, че всички факти,
субсумиращи се под състава на чл.414 ал.3 във вр. с чл.63 ал.2 от КТ са
установени в хода на административно наказателното производство.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 110 от 24.17.2017г., постановено по АНД №252/2017г. по описа
на Районен съд Раднево.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.