Р Е Ш Е Н И Е

№ 91 13.04.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 27 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния й представител гл. юрисконсулт Танева, против Решение № 755/08.12.2017г., постановено по а.н.д № 2790/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 4723 от 31.08.2017 г., издадено от гл. инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ . В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Според касатора съдът неправилно е възприел и квалифицирал извършеното административно нарушение, като е приел, че са извършени съществени формални нарушения при издаване на наказателното постановление, изразяващи се в неправилна правна квалификация на деянието. По подробно изложени съображения моли за отмяна на решението на Районния съд и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касация Д.С.Д., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Д.С.Д. срещу НП № 4723 от 31.08.2017г., издадено от гл. инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което въз основа на АУАН № 0005489/04.08.2017г. на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Д.С.Д., на 04.08.2017г., в 12:10ч., на път АМ Тракия, км 198+200, в посока Пловдив – Стара Загора, е управлявал и осъществявал движение състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „Рено“, модел Премиум 420ДЦИ с рег. № В 6529 ВА и ремарке с две оси с рег. № В 0158 ЕН. След извършена проверка е установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Измерената дължина на ППС е 20,00 м при максимално допустима дължина 18,75 м съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „Д“ от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство ролетка Р50. Водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 от Наредбата. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото НП. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства. Изложени са аргументи по наведените в жалбата доводи, като е посочено, че субект на вмененото нарушение може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Обосновано е, че когато движението на извънгабаритно и/или тежко МПС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. С оглед тези обстоятелства въззивния съд е приел, че в случая са допуснати формални нарушения при издаване на санкционния акт, тъй като дадената правна квалификация е несъответна на формулираното изпълнително деяние.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Видно от обстоятелствената част на процесното НП административнонаказващия орган е приел, че на път АМ Тракия, км 198+200, в посока Пловдив – Стара Загора, Д.С.Д. е управлявал и осъществявал движение състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „Рено“, модел Премиум 420ДЦИ с рег. № В 6529 ВА и ремарке с две оси с рег. № В 0158 ЕН с измерена дължина на ППС 20,00 м при максимално допустима дължина 18,75 м, съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „д“ от Наредба №11/03.07.2001г., без разрешение от АПИ за движение на извънгабаритно ППС, издадено по реда на раздел IV от Наредбата. От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице ППС е имало дължина 20,00 метра, поради което следва да бъде квалифицирано като извънгабаритно ППС по смисъла на определението по чл.2, вр. чл.5, ал.1, б. „д“ от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Но установената дължина на ППС сочи и на регламентираното изключение по чл.8, ал.4, вр. чл.14, ал.3 от същата Наредба, съгласно което извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В случая управляваното ППС е с дължина 20,00 м, което е по-малко от 22 м, поради което и на основание чл.14, ал.3 от Наредбата на МРРБ, необходимото и достатъчно условие за негово движение е заплащането на определена такса. Поради това правилно районният съд е достигнал до извода, че движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение. В тази връзка са верни изводите на въззивния съд, че когато движението на извънгабаритно и/или тежко МПС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.

При тези данни се налага извода, че е налице несъответна от гледна точка на установените по делото факти и неправилна от гледна точка на закона административноправна квалификация на деянието, имащо за последица неправилно определяне на приложимата санкционна норма, което е абсолютно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното основание за отмяна на въззивното решение, поради за нарушение на материалния закон.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 755/08.12.2017 г., постановено по а.н.д № 2790/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.