Р Е Ш Е Н И Е

№ 52 15.03.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Минка Петкова

и в присъствието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА КАН дело № 29 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „М.М.” ЕАД г.Р. против Решение № 114 от 07.12.2017г., постановено по АНД № 300/ 2017г. по описа на на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16 от 29.08.2017г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.2, предл.второ от Закона за водите /ЗВ/, за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 3 от същия закон.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил направените от санкционираното лице възражения, че не е извършило описаното в процесното НП административно нарушение. Поддържа се и формална неизрадност на издаденото НП,поради липса на яснота относно изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение, имаща за последица невъзможност на санкционираното лице да разбере за какво точно неизпълнение на задължение му е наложена санкция и съответно да упражни ефективно правото си на защита. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 16 от 29.08.2017г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд Раднево се е развило по жалба на „Мини Марица-изток“ЕАД гр.Раднево против Наказателно постановление № 16 от 29.08.2017г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16/ 09.06.2017г., Г180113/ 11.03.2016г., на „Мини Марица-изток“ЕАД гр.Раднево е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., на основание чл.200, ал.1, т.2, предл.второ от ЗВ, за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 10.04.2017г. контролна проверка на рудник „Троянова-1“с.Трояново на „Мини Марица-изток“ЕАД от експерти на РИОСВ – Стара Загора /протокол от проверка № П-0000021/ във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, при която е взета 1 бр. водна проба отпадъчна вода в точка на заустване № 2 – в Канал /вход на дюкер/, с географски координати N-42° 13 40, 529; Е-26° 05 036,330, като направените физикохимични анализи на взетата водна проба отпадъчна вода (Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-0347/ 24.04.2017г.на Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС), показали превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.09г., актуализирано с Решение № РР-3002/ 20.12.2016г, издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив, в точка на заустване № 2 – в канал /вход на дюкер/ по показател сулфати – 715mg/l, при ИЕО - 400mg/l. Наказващият орган е приел, че "Мини Марица-изток“ЕАД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ - като водоползвател, титуляр на разрешителното, дружеството не изпълнява задължението си да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното, като е нарушило емисионни норми и изисквания, което е основание за налагане на санкция по чл. 200, ал.1, т.2, предл. второ от Закона за водите.

Радневският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното от санкционираното лице съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2, предл.второ от Закона за водите.

Решението на Радневския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд че при издаването на наказателното постановление са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание. Не е налице твърдяната от касатора неяснота относно изпълнителното деяние. Административно наказателното обвинение в случая е формулирано конкретно, ясно и точно. То е обосновано с всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на административното нарушение, като изпълнителното деяние е конкретизирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. В обстоятелствената част на издаденото НП изрично се сочи, че установеното на 10.04.2017г, въз основа на извършен физикохимичен анализ на взета проба отпадъчни води от точка на заустване № 2 – в Канал/вход на дюкер/, превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.09г., актуализирано с Решение № РР-3002/ 20.12.2016г, по показател сулфати – 715mg/l, при стойност на определените ИЕО по този показател - 400mg/l, представлява неизпълнение от водоползвателя – титуляр на разрешителното, на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното. Така отправеното фактическо обвинение правилно е квалифицирано от административнонаказващият орган като административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2, предл. второ от ЗВ, която разпоредба регламентира налагането на глоба, съответно имуществена санкция от 2000 до 10000лв. на физическо или юридическо лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива в отклонение от предвидените условия в разрешителното. При изведеното точно и ясно описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗВ нарушителят несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово деяние е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. По тези съображения настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му като незаконосъобразно.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че на посочените в НП дата – 10.04.2017г. и място - с. Трояново, в точка на заустване № 2 – в Канал /вход на дюкер/, с географски координати N-42° 13 40, 529; Е-26° 05 036,330, санкционираното дружество осъществява заустване на отпадъчни води от рудник „Трояново-1”с.Трояново като не изпълнява задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните води в съответствие с условията на издаденото разрешително, тъй като е допуснато превишение на индивидуалните емисионни ограничения /по показател сулфати/, въведени с Разрешителното за заустване на отпадъчни води. Следователно от една страна наличието на всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно-наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение се установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а от друга – жалбоподателят не е ангажирал надлежни доказателства опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление. С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на районния съд, мотивирали направения извод по съществото на спора, за допуснато от „Мини Марица – изток ”ЕАД неизпълнение на задължението по чл.48, ал.1, т.3, предл.второ от ЗВ, като основание за налагане на имуществена санкция в минимален размер съгласно чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114 от 07.12.2017г., постановено по АНД № 300/ 2017г. по описа на на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.