Р Е
Ш Е Н
И Е
№53 15.03.2018
год. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора
Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №31 по
описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител
Камелия Танчева - Мутафова против решение №453/03.11.2017 год., постановено по
АНД №855/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено
Наказателно постановление №24-001305/07.07.2017 год. издадено от Директор
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора с наложена на „Т.к.”ЕООД ***, имуществена
санкция в размер на 4000.00 лв. на основание чл.414 ал.1 от КТ. В касационната
жалба се съдържат оплаквания, че решението е постановено в противоречие на
материалния закон. Противно на възприетото от районният съд, нито в акта за
установяване на административно нарушение, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление е допуснато смесване на разпоредбите на чл.61, ал.1
от КТ и тази на чл.114а от КТ. Не отрича, че нормата на чл.114а от КТ е
диспозитивна, но за нарушителя е налице задължение като наема работници да
сключва трудови договори с тях, която задължение е следва са се изпълни преди
приемането на работа на работника. Изразява несъгласие с решението за допуснато нарушение на чл.56,
ал.1, т.6 от ЗАНН за неправилна квалификация на нарушението. Направено е искане
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба „Т.к.“ЕООД,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, в депозираното становище
по делото, счита, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата,
поради което счита, че съдебното решение, следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред
Казанлъшкият районен съд се е развило по жалба на „Т.к.“ЕООД против наказателно
постановление №24-0001305 от 07.07.2017 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора. С
наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №24-001305 от 12.06.2017 год. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000.00 лева на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.61, ал.1 от същия закон. От фактическа страна, нарушението се изразява, в
това, че при извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство на 02.06.2017 год. в 07:20 часа на
обект: „Масив маслодайна роза“, находящ се в местност „Ерликая“ в землището на
с. Копринка, стопанисван от „Т.к.“ЕООД, ЕИК 200349881 , със седалище и адрес на
управление *** и на 12.06.2017 год. по представени документи в дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище *** се установи, че „Т.к.“ЕООД, ЕИК 200349881
в качеството си на работодател, приема на работа на горепосоченият обект като
сезонен работник земеделие на 02.06.2017 год. в 07:20 часа лицето Йордан Колев
Кирилов, ЕГН ********** без преди това да сключи с него писмен трудов договор.
За да отмени наказателното
постановление, Районен съд Казанлък е приел, че административнонаказващият
орган в случая е смесил разпоредбите на чл.61, ал.1 от КТ и чл.114а, ал.1 от КТ
във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №РД- 07-8 от 13.07.2015 год. за условията и
реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори връзка с
чл.114а, ал.1 от КТ. Последната предвижда договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа за един ден, а тази на чл.61, ал.1 предвижда трудовия
договор да се сключи преди постъпването на работа на работника. Щом като е
приел, че Йордан Кирилов е сезонен работник земеделие, какъвто той всъщност е
/според районният съд/, то трудовите правоотношения не е следвало да се
определят като такива по чл.61, ал.1 от КТ. Сезонната работа предполага
сключването на договора да стане по реда на чл.114а от КТ, която норма е
диспозитивна по своя характер според районният съд и същата не може да бъде
нарушена. Допуснатото нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН е мотивирало съдът
да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Решението на районният съд е неправилно.
Основателно е първото
касационно оплакване, че не е налице смесването на съставите на чл.61, ал.1от
КТ и чл.114, ал.1 от КТ от страна на касатора. Същият в нито един момент – нито
при съставянето на АУАН, нито при издаването на наказателното постановление, не
е посочил като нарушена разпоредбата на чл.114а, ал.1 от КТ. В развилото се
административнонаказателно производство е поддържано единствено и само
обвинение за нарушение на чл.61 ал.1 от КТ. Определянето на лицето Йордан
Кирилов като „сезонен работник земеделието“ не води до извода, че е задължително сключването
на трудов договор с правно основание
чл.114а, ал.1 от КТ. Нормата на чл.114а от КТ е диспозитивна и не
регламентира правило за поведение от публичен характер, а предвижда една правна
възможност, предоставена на работодателя, да прецени дали да уреди отношението
по престиране на работна сила чрез сключване на трудов договор по общия ред
/чл.61 и сл. от КТ/ или чрез сключване на трудов договор за един ден, по реда и
на основание чл.114а от КТ. Единственото
повдигнато обвинение е за нарушение на чл.61 от КТ, за допускането на работа на
лицето Йордан Колев Кирилов преди сключването на трудов договор за
изпълняваната работа. Това, че е описан характера на изпълняваната работа
/“сезонен работник земеделие“/ не води извода за отправяне на обвинение за
неизпълнение на разпоредбата на чл.114а от КТ. Същото представлява
обстоятелство по осъщественото административно нарушение.
Основателно е и второто
касационно оплакване, че е налице безспорна установеност на извършеното
административно нарушение, подробно описано в оспорваното наказателно
постановление. В съдържанието му, като доказателства доказващи извършването му,
е посочено списък на работници от 02.06.2017 год. – 07.20 часа. Списъкът е
приложен по делото, като в него фигурира и лицето Йордан Колев Кирилов. По
делото е представен договор за отдаването под наем на розов масив, със страни „Т.к.“ЕООД
и Йордан Кирилов, който договор е частен документ и не може да се приеме като
достоверна датата му на подписване. Налице е противоречие между отразеното в
списъка, приложен от касатора и съдържанието на договора. В момента на
проверката, Йордан се е представил като работник, а впоследствие това
обстоятелство се оборва от ответника по касация с частен документ. Списъкът по
същността си също представлява частен документ, доколкото обективира в себе си
волеизявленията на частни лица, като същият е подписан от проверяващите. Това
обстоятелство се потвърждава и от събраните в хода на съдебното производство
свидетелски показания – на актосъставителят и свидетелят по установяването на
административното нарушение. С така представените доказателства, съдът намира,
че е доказано извършването на административното нарушение по чл.61, ал.1 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че по несъмнен
начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна
деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, „Т.к.“ЕООД,
в качеството си на работодател, на 02.06.2017 год., допуска до работа лицето Йордан
Колев Кирилов като сезонен работник земеделие, без преди това да сключи писмен
трудов договор с работника. Всички релевантни за съставомерността на деянието
факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е
обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Защитната теза на касатора
и твърдението му, че лицето Йордан Кирилов е полагало труд въз основа на
сключен на 15.05.2017 год. договор за наем, не се подкрепя от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие във въззивното производство в
качеството на свидетел актосъставител. Още повече че вмененото на
санкционираното лице нарушение е такова за неспазване на изискването по чл. 61,
ал.1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди постъпването на работа на
работника/ и съответно предмета на доказване за това нарушение включва
установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел на работа респ.
работникът/ служителят е постъпил на работа, преди да бъде сключен трудов
договор за изпълняваната трудова дейност. В случая съвкупната преценка на доказателствата
по делото и фактите и обстоятелствата, които се установяват въз основа на тях,
сочат, че допуснатото от „Т.к.“ЕООД, в качеството му на работодател нарушение
на чл.61, ал.1 от КТ, е доказано по несъмнен начин. Не води до друг правен
извод по-късно представения договор за наем, сключен между „Т.к.“ЕООД и Йордан
Кирилов, с посочена дата на сключване 15.05.2017 год.. Този граждански договор
не може да изключи отговорността на работодателя по чл.61, ал.1 от КТ. Този договор
за наем не е бил представен към момента на извършената на място в обекта
проверка и с оглед заявеното от Йордан Кирилов, че работи за ответника по
касация, представеният договор за наем с посочена дата на сключване 15.05.2017 год.,
не е бил сключен към момента на констатираното от контролните органи полагане
на труд от Кирилов на обекта като берач на розов цвят. Ето защо осъщественото
от работодателя съставомерно деяние – административно нарушение по чл.414, ал.3
във вр. с чл. 61, ал.1 от КТ, е фактически, правно и доказателствено обоснован.
При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения, отправеното
административно обвинение е доказано по безспорен начин и установената
фактическа обстановка правилно е подведено под приложимата материалноправна
разпоредба. Нарушена е обаче разпоредбата на на чл.27 от ЗАНН при определянето
размерва на санкцията. Нарушението и първо по своя характер, поради което и
санкцията следва да се определи в предвиденият от закона минимален размер.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго с което да се измени обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №453/03.11.2017 год., постановено по АНД №855/2017 год. по описа на Казанлъшкия
районен съд и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-001305/07.07.2017 год., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като намаля размера на
санкцията от 4 000.00 /четири хиляди/ лв. на 1 500.00 /хиляда и петстотин/
лева.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.