Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  97

 

гр. Стара Загора, 11.04.2018 година

 

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  петнадесети  март  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                             Членове:          ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                        РАЙНА ТОДОРОВА                                                   

 

при секретаря  Стефка Христова

и с участието на прокурора  Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  съдия  БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 32 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Районно управление Казанлък при ОД МВР Стара Загора чрез процесуалния му представител юрисконсулт Алексиев против Решение № 490/27.11.2017 г. по АНД № 1111/2017 г. на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ 17-0284-002451/08.09.2017 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък срещу Х.Ф.С. ***.  В жалбата се съдържат оплаквания за  незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за формална незаконосъобразност на НП, изразяваща се в допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в неяснота относно компетентността на издателя на акта, разминаване между словесното описание на нарушената норма и цифровото й изписване, връчване на различен АУАН, както и неизпълнение на задължението на административнонаказващия орган по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Към жалбата е приложено Удостоверение от 12.12.2017 г., издадено от ОД МВР Стара Загора, относно заеманата длъжност от издателя на процесното НП.

 

Ответникът Х.Ф.С. ***, чрез процесуалния си представител адвокат Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да потвърди оспореното решение на Казанлъшкия районен съд.

 

       Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е основателна.  Предлага решението на Районен съд Казанлък да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се потвърди издаденото НП.

 

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.   

 

     Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

    Районен съд Казанлък е отменил  като незаконосъобразно НП № 17-0284-002451/08.09.2017 г., издадено от издадено от Павлин Коцев -Началник сектор в ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, въз основа на АУАН серия Д № 348235/04.09.2017 г., с което на ответника по касация Х.Ф.С., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено  административно наказание  «глоба» в размер на 1000 лв.,  за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 04.09.2017 г., в 23,40ч в с. Ръжена, община Казанлък, на кръстовището на ул. „9 май“ и ул. „Светлина“, в посока юг-север, управлява под въздействието на алкохол лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СТ 9828 ВТ, негова собственост. Водачът е тестван с тарирано техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с фабричен номер № ARDN-0022,  който в 23,49 ч отчита  1,17 промила алкохол, измерено чрез количество издишан от водача въздух. Връчен му е талон за медицинско изследване № 0018408/04.09.2017 г., който е получил срещу подпис. По негови данни е пил алкохол 30 минути преди проверката  - 1 бира и 0,50 г ракия. Нарушението е заснето от служебен автомобил „KIA“ с рег. № св 9877 КВ, снабден със система за видеозаснемане ВПК.

 

При осъществения контрол за законосъобразност въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената фактическа обстановка Районен съд Казанлък приема, че от фактическа страна е доказано само управлението на автомобила от Х.С. на посочените в НП място, дата и час, както и тестването на водача с тарирано техническо средство за употреба вна алкохол, но НП страда от съществени процесуални пороци, представляващи основания за отмяната му. Според съда разминаването в отразения час на проверката в НП и приложената по делото заповед за прилагане на принудителна административна мярка води до нарушение правото на защита на лицето и на императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място са изложени съображения за неяснотата по отношение на издателя на НП с оглед неконкретизирането на длъжността му, както и относно вменяване на несъществуващо нарушение с оглед  посочената като  нарушена  правна норма от ЗДвП.  Съдът приема също, че на нарушителя не е връчен съставения и посочен в НП акт за установяване на нарушението, а такъв с различен номер. Счита, че административно  наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН като не е извършил преценка относно наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. По така изложените в решението мотиви е обоснован извод за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство по издаване на процесното НП, налагащи отмяната му като незаконосъобразно.

 

      Така постановеното решение е неправилно.

           В разпоредбата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП в приложимата за деянието редакция /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез проверка на водачите по реда, предписан с Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174 от ЗДвП като в ал.1 в приложимата за деянието редакция /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ е предвидено  да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

         При така посочената нормативна уредба съдържанието на обжалваното НП съответства на императивните изисквания по чл.53 от ЗАНН. Не е допуснато разминаване между словесното описание на нарушената норма и цифровото й изписване. Наказващият орган е посочил установените от него факти, а именно  управление на лек автомобил под въздействието на алкохол, чиято концентрация възлиза на 1.17 промила, които  коректно е квалифицирал спрямо двете приложими норми в актуалната им към този момент редакция – въвеждащата задължителното правило за поведение норма на чл.5, ал.3 от ЗДвП и предвиждащата наказание при неизпълнение норма на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Цитираният в решението на районния съд текст на чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП е въведен с изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.77 от 2017г, в сила от 26.09.2017г, т.е. след извършване на деянието.

         Несъстоятелен е доводът, че на нарушителя е връчен АУАН, различен от послужилия за издаване на НП. От доказателствата по делото се установява, че на Х.С. е връчен АУАН серия Д, № 0348235, съставен на 04.09.2017г и именно на този акт се позовава наказващият орган при формиране на волята си да ангажира отговорността на ответника по касация. Добавената цифра „0“ в началото на номера не води до промяна в номерацията, нито по някакъв начин ограничава правото на защита, както се твърди в решението.

           Не се споделя оплакването за опорочаване на НП поради разминаване във времето на проведената проверка с техническо средство, отразено в НП и посоченото такова в Заповед за налагане на ПАМ № 17-0284-000510/ 07.09.2017г, издадена от същия наказващ орган. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗДвП. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН, поради което твърденията за различия във фактическата обстановка по двата акта са ирелевантни за настоящия спор и сами по себе си не могат да обосноват незаконосъобразност на НП.

          Действително административнонаказващият орган следва да извърши проверка дали деянието с оглед неговия характер, последици и обществена опасност не е малозначително, респективно да не налага наказание на извършителя. Очевидно след като е издадено НП, органът е преценил, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът обаче не е обвързан от неговото решение и е длъжен да изследва и реши всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото /ТР № 1 от 12.12.2007г по т.н.д.№ 1/ 2007г на ВКС, ОСНК/. Наличието на мотиви относно маловажността не е елемент от задължителното съдържание на НП, поради което липсата им не представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

         На последно място, твърдяната неяснота относно издателя на НП е следвало да бъде отстранена от съда в изпълнение на правомощията му за служебно изясняване на спора. По административнонаказателната преписка е приложена цитираната в процесното НП Заповед № 8121з-952/ 20.07.2017г на Министъра на вътрешните работи за делегиране на правомощията му по издаване на НП по ЗДвП. При изрично оплакване в жалбата до районния съд в такава насока и възникнало съмнение у съда е било необходимо да се изискат допълнителни доказателства или да се дадат указания за представянето им. От представеното в касационното производство удостоверение с дата 12.12.2017г, издадено от ОД на МВР Стара Загора, се установява, че Павлин Коцев към 08.09.2017г заема длъжността  Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора. Следователно той попада в категорията лица, надлежно оправомощени да издават НП от вида на процесното.

  В обобщение, Казанлъшкият районният съд е посочил доводи, които не могат да бъдат възприети като обуслявящи формална незаконосъобразност на НП. При постановяване на решението решаващият състав е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, а съображенията за установените безспорни факти по спора не са достатъчни за формиране на извод относно осъществяването на фактическия състав на вмененото нарушение. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК.

   С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Казанлък, при което по отношение на административното обвинение за нарушение на ЗДвП да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието, респективно основателни ли са оплакванията в жалбата срещу НП.

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал, 2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 490/ 27.11.2017 г., постановено по АНД № 1111/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

 

  Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                             2.