Р Е Ш Е Н И Е № 92

гр. Стара Загора, 13.04.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия СТ. МАНОЛОВ к.а.н. дело № 33 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Н.П. ***, чрез пълномощника му адв.К., против Решение № 118/11.12.2017г. по АНД № 234/2017г. по описа на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 43-0000158/19.06.2017г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са съображения, че относно първото визирано в НП нарушение административнонаказващия орган (АНО) е описал извършеното нарушение в противоречие с наказателно-правната норма, под която го е подвел, а именно чл.17, т.3, б. „б“ от Наредба №Н-8/27.06.2008г. на МТ. На второ място, твърди, че в обжалваното решение липсват доводи досежно посоченото основание за незаконосъобразност на НП, а именно, че водачът няма качеството на субект на административното нарушение, тъй като той не извършва превоз за собствена сметка по смисъла на чл.2 от Наредба № Н-8/27.06.2008г., а това се извършва от фирмата, която го е наела. Обосновава, че относно второто вменено нарушение е налице разминаване между посочената в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП правна квалификация на нарушението, което е съществено процесуално нарушение. Въз основа на горното моли решението на районния съд да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Областен отдел Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба от П.Н.П. срещу НП №43-0000158/19.06.2017г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора, с което въз основа на АУАН Серия А-2015 № 215600/16.05.017г., на П.Н.П. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и „глоба“ в размер на 1 500 лева на основание чл.93в, ал.17, т.1 от същия закон.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 16.05.2017 г. около 8:45 часа в района на ТЕЦ 2, П. извършва превоз на пътници за собствена сметка с автобус марка „Сетра“ С210Х с рег.№Х1204ВК, собственост на „Монтажинженеринг“ ЕООД, автобусът е обозначен с табела „Превоз за собствена сметка“, като: 1. извършва превоз за собствена сметка на територията на РБ без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза; 2. извършва превоз, попадащ в обхвата на Регламент /ЕО/ № 561/2006, водачът на превозното средство, оборудвано с аналогов тахограф марка „Mannesmann kienzle“ 13-18-27, не представя тахографски листове от предходните 28 дни, не представя удостоверение по образец, всички ръчни записи. С първото от деянията е посочена за нарушена разпоредбата на чл.17, т.3, буква „б“ от Наредба № Н-8/27.06.2008г. на Министерство на транспорта, а с второто – разпоредбата на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014г. на ЕС.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Раднево е потвърдил посоченото НП. Прието е, че АУАН е изготвен от компетентно длъжностно лице и при съставянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения, като НП е издадено в сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от същия закон. В решението са обсъдени подробно доводите, изложени в жалбата срещу санкционния акт. Посочено е, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели. Обосновано е, че описаните в санкционния акт нарушения се явяват доказани, като са изложени съображения за законоустановеност на наложените административни наказания и за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд Раднево е частично неправилно.

Нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП предвижда да се санкционира онзи водач на моторно превозно средство, който извършва превоз за собствена сметка на пътници без редовно издадени документи, предвидени в закона или подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. В разглеждания случай от фактическа страна повдигнатото на касатора административно обвинение за първото административно нарушение се основава на това, че „извършва превоз на пътници за собствена сметка на територията на РБ като при проверката е без заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза“. За това изпълнително деяние обаче е предвидена отделна административнонаказателна разпоредба, а именно тази на чл.93, ал.2 от ЗАвП, според която водач на МПС, който извършва превоз за собствена сметка на пътници и не представи в момента на проверката документи, предвидени в закона или подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане се наказва с глоба от 500 лева. В тази насока е налице несъответствие между описаното поведение на водача и сочените като нарушени разпоредби на Наредба №Н-8/27.06.2008 г. от една страна, и съдържанието на предвидената в ЗАвП санкционна разпоредба от друга. Това несъответствие засяга правото на защита на наказаното лице, защото не става ясно за кое именно негово поведение бива наказано – за това, че изобщо няма издадена заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза, или за това, че има, но не представя такива в момента на проверката. Отделно от това в хода на съдебното производство пред районния съд е представена заповедта, издадена на основание чл.17, т.3 от Наредба №Н-8/27.06.2008г., което още веднъж обосновава тезата за извършено от санкционираното лице нарушение по чл.91, ал.2 от ЗАвП, а не по чл.93, ал.1, т.1 от този закон.

С оглед и на разликата в размера на предвидените за всяко от двете отделни нарушения наказания, това несъответствие съставлява и неправилно приложение на материалния закон. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса. Допуснатото несъответствие в правната квалификация, изразяващо се в посочването на неприложима санкционна разпоредба е съществено нарушение, опорочаващо санкционния акт и представляващо абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразен. Ето защо решението на районния съд следва да бъде отменено в частта му, с която е потвърдено НП № 43-0000158/19.06.2017 г. на Началник ОО „АА“ гр.Стара Загора относно наложеното на П.Н.П. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП, като вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление в тази му част.

За второто административно нарушение от НП е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП, предвиждащ наказание „глоба“ от 1 500 лева за водач, който при проверка от контролните органи не представи тахографски листи, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни. Касационния състав на Административен съд Стара Загора споделя извода на районния съд, че в производството по налагане на това административно наказание на това основание не са допуснати съществени процесуални нарушения. От фактическа страна административното обвинение е ясно, конкретно и пълно. Описанието му позволява да се разбере недвусмислено волята на наказващия орган да санкционира водача, извършващ превоз на пътници без тахографски лист за деня и за предходните 28 дни в съответствие с изискването на пряко приложимата разпоредба на чл.36, §1, т. (i) от Регламент №165/2014г. на ЕС. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването от обективна и субективна страна на вмененото нарушение на ЗАвП, за което на касатора е наложено фиксираното в закона по вид и размер административно наказание.

По отношение на тази част от решението не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и то следва да бъде оставено в сила.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че досежно второто вменено нарушение в АУАН е посочена за нарушена разпоредбата на чл.26, §1, т. (i) от Регламент №165/2014г., а в НП – тази на чл.36, §1, т. (i) от Регламент №165/2014г. Видно от констативния акт в него е посочен именно чл.36, §1, т. (i) от Регламент №165/2014г., противно на това, което се твърди в касационната жалба.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 118/11.12.2017 г. по АНД № 234/2017 г. по описа на Районен съд – Раднево, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000158/19.06.2017 г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора, относно наложеното на П.Н.П. административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000158/19.06.2017 г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Стара Загора В ЧАСТТА МУ, с която на П.Н.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, като незаконосъобразно.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118/11.12.2017 г. по АНД № 234/2017 г. по описа на Районен съд – Раднево в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.