Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                   

№ 73                                                        02.04.2018 год.                             град Стара Загора

 

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      

 

                                                                               Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                       Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                       МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря   Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора   Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия Г. ДИНКОВА   КАН дело   № 34 по описа  за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Министерство на земеделието, храните и горите против Решение № 115 от 07.12.2017г., постановено по АНД № 282/ 2017г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено Наказателно постановление № НП-69 от 09.06.2017г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва  извода на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателно постановление. Поддържа, че в случая е налице яснота и пълнота на административното обвинение, както от фактическа така и от правна страна.  По изложени доводи за формална, процесуална и материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление моли да бъде отменено решението на районния съд и да бъде постановено друго, с което да се потвърди НП № НП-69 от 09.06.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  основателна. 

Производството пред Районен съд – Раднево е образувано по жалба на „Темакс Юг“ ЕООД гр.Варна против Наказателно постановление НП-69 от 09.06.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв., на основание чл.90, ал.2 от Закона за посевния и посадъчния материал /ЗППМ/, за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от ЗППМ. Изложените в АУАН и в съставеното въз основа на него НП обстоятелства, преценени от административно - наказващия орган като нарушение, са следните: На 10.03.2017г. в 11.00ч., при извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр.Раднево, ул.“Заводска“, е установено, че „Темакс Юг“ЕООД не води книга за произхода и количеството на посевния материал.

С обжалваното съдебно решение е отменено посоченото по-горе НП. При осъществения контрол за законосъобразност Радневският районен съд е приел, че описанието на административното обвинение е непълно и неясно, доколкото в издаденото наказателно постановление липсвали дата и мястото на извършване на нарушението, както и конкретните законови разпоредби, които са били нарушени виновно. На следващо място се сочи, че в хода на развилото се административно наказателно производство АНО не е положил дължимата грижа да събере достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването от санкционираното лице на твърдяното нарушение.  Въз основа на което е направен извод за материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, обуславящ отмяната му.

Така постановено решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.62, ал.1 от ЗППМ, в редакцията й, действала към момента на извършване на нарушението / ДВ, бр. 20 от 2003 г./, въвежда задължение за всеки производител, заготвител и търговец да води книга за произхода и количеството на посевния и посадъчния материал, който произвежда, заготвя и/или с който извършва търговия. Към настоящия момент това задължение е вменено само на търговеца, каквото качество притежава наказаното дружество – ответник по касация. Задължението е на търговеца, поради което и той носи тежестта да представи доказателства за неговото изпълнение. АНО е длъжен да установи качеството на лицето, от което произтича и задължение за престиране на поведението, предписано от чл.62 ал.1 от ЗППМ.  Търговците на посевен и посадъчен материал подлежат на регистрация, която е публична, по аргумент от чл.28 от ЗППМ, поради което този факт не е и спорен делото, като в резултат на неправилно разпределение на задължението за установяване на благоприятни за наказаното дружество факти, РС Раднево е стигнал до незаконосъобразния извод, че АНО не е доказал по безспорен начин отрицателния факт на не водене на книгата към датата на нарушението -  10.03.2017г. На тази дата компетентното длъжностно лице е съставило констативен протокол №001395/17г. в търговския обект в присъствие на упълномощения от търговеца управител, който не е възразил, че книга се води, съществува, но временно я няма, нито има писмено доказателствено средство, че на АНО преди издаване на НП тази книга е представена.  Против съставения АУАН няма постъпили възражения с приложени към тях доказателства за изпълнение на задължението на търговеца по чл.62 ал.1 от ЗППМ. Копие на листи от книгата са представени с въззивната жалба и същите представляват частен документ без достоверна дата. Съдът не е  взел предвид, че твърдението на дружеството за даден от проверяващите срок за представяне на книгата не съответства на официалния документ, какъвто е констативния протокол. В него изрично е вписано, че ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение и този е действителния ход на производството по издаване на наказателното постановление. Опроверган е довода във въззивната жалба, че управителя не е присъствал на проверката, тъй като тъкмо това лице е положило подписа си под него за удостоверяване на факта „присъствал“. Следователно защитната теза на задълженото дружество е кредитирана без да се обсъдят в съвкупност официалните документи и събраните в нейна подкрепа гласни доказателствени средства, чрез които е и недопустимо да се опровергават неизгодни за декларатора факти.  В настоящия казус дружеството се домогва, чрез свидетелски показания да опровергае изявлението на упълномощения си представител, че е присъствал на проверката, както и да удостовери, че книгата е съществува към датата на нарушението. Липсата на документа, който търговеца е длъжен да води е отрицателен факт, представляващ доказателство за  нарушение на изискването по чл.62, ал.1. от ЗППМ, възведено в конкретен административно наказателен състав с разпоредбата на чл. 90, ал.2 от същия закон. Състава е конкретен, защото обхваща като изпълнително деяние само  неизпълнение на задължението за водене на книгата, установено от  чл.62 ал.1 от ЗППМ, но не и  нарушаването на съдържанието и реда за воденето й,  които според чл.62, ал.2 от същия закон са предмет на Наредба № 13 от 31.03.2004 г. за реда за издаване на разрешения на производители и заготвители на посевен и посадъчен материал и за регистрация на търговци на посевен и посадъчен материал /Наредбата/. Следователно не е било необходимо да се сочат двете разпоредби от този подзаконов нормативен акт, в които се установява реда за водене и съдържанието на книгата. Нейното съществуване се изисква от закона – чл.62, ал.1 от ЗППМ, като този положителен факт е в тежест на установяване на задълженото лице, което в случая не удостоверява изпълнението му към датата на нарушението, посочена в наказателното постановление.  Показанията на свидетеля по акта Пламена Иванова – присъствала по време на проверката, съответстват на констатациите в протокола, че книга не се води. Свидетеля на обвинението заявява, че пълномощника на търговеца и още едно лице са търсили книгата, но след като не са я намерили са заявили, че такава няма. На тези показания противостоят свидетелските показания на пълномощника на дружеството, които са дадени от заинтересован свидетел и в противоречие с липсата на негово изявление в официалния документ относно факта на съществуване на книгата, макар и в електронен формат, както сочи в показанията си. В съдебно заседание този свидетел поддържа защитна теза, че проверяващите не са видели книгата, защото била на флашка в отделна папка, до която има достъп управителя на дружеството като в същото време заявява, че книгата била прибрана в кашони и се води от друг служител, но тя не знаела къде. Организационните проблеми, за които пълномощника дава показания при разпита му, нямат значение на смекчаващи или изключващи отговорността на търговеца обстоятелства, поради което и контролните органи правилно са съставили акт и издали наказателно постановление, което не страда от пороците възприети от РС Раднево. Всички съставомерни елементи на чл. 90, ал.1 от ЗППС са описани в АУАН и в НП като са посочени мястото и времето на извършване на нарушението, а наказаното лице не е опровергало констатациите им, чрез събраните гласни доказателствени средства на упълномощения си представител. От всички доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност може да се направи извод, че книга се е водила на датата на представянето й по делото, но не и в по-ранен момент, предвид характера й на частен документ.

При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по ЗППМ деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му.

По тези съображения съдебно решение като постановено в нарушение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че на посочените в НП дата и място „Темакс Юг“ ЕООД, в качеството си на търговец, извършващ продажба на посевен материал, не е изпълнил задължението си по чл.62, ал.1 ЗППМ да води книга за произхода и количеството на посевния материал. В този смисъл правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл.90, ал.2 от ЗППМ, но при определяне размера на наказанието административнонаказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, като без да излага каквито и да било аргументи е наложил на „Темакс Юг“ЕООД имуществена санкция от 1000лв., в размер над минималния, като не е изпълнил задължението си да индивидуализира този размер. При определянето му органът е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а мотиви за преценка на така определеното и наложено наказание не са изложени. В случая не са събрани доказателства, че нарушението е извършено при отегчаващи отговорността обстоятелства.

Въз основа на изложеното и при липса на данни за наличие на предходни нарушения на ЗППМ, за които „Темакс Юг“ЕООД” да е било санкционирано, с оглед чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, съответно на нарушението, справедливо и достатъчно да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в минималния размер от 500 лв., предвиден в чл. 90, ал.2 от ЗППМ. 

По тези мотиви решението на районния съд следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което издаденото НП № НП-69 от 09.06.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите да бъде изменено в частта за наложената имуществена санкция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,  Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 115 от 07.12.2017г., постановено по АНД № 282/ 2017г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено Наказателно постановление № НП-69 от 09.06.2017г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАТОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-69 от 09.06.2017г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите, с което на „Темакс Юг“ ЕООД, на основание чл.90, ал.2 от ЗППМ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.62, ал1 от ЗППМ, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на 500лв.           

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.      

                                                                                                             2.