Р Е Ш Е Н И Е

№ 93 13.04.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 36 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Т., против Решение № 718/24.11.2018 г., постановено по а.н.д № 2956/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №F-220925 от 31.10.2016 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП - Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че е нарушено правото на защита на наказаното лице поради неточно посочена дата на извършване на нарушението. Касаторът обосновава, че неправилното изписване на датата на нарушението е несъществено, тъй като в обжалваното НП се съдържа подробно текстово описание, даващо възможност да се установи по несъмнен начин точната дата на извършване на нарушението, като не се нарушават основни процесуални институти, предпоставящи условията за пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на наказаното лице. Възразява, че в случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не може да се обоснове маловажност на нарушението, което е от типа на „формалните“ и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат. По изложените съображения моли за отмяна на решението на Районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касация Г.С.Г., редовно и своевременно призован, явява се лично. Заявява, че оспорва касационната жалба и моли решението РС Стара Загора да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.С.Г. срещу НП № F-220925 от 31.10.2016 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП - Пловдив, с което въз основа на АУАН № F-220925/29.06.2016г. на Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева на основание чл.355, ал.2, предл.3-то от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.С.Г., като самоосигуряващо се лице, не е подал в ТД НАП Пловдив, офис Дирекция за обслужване Стара Загора, еднократно Декларация образец № 6 в законоустановения срок до 03.05.2016г. /30.04.2016г. – неприсъствен ден/ за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна 2015 година. Декларацията е подадена в ТД НАП Пловдив, офис Дирекция за обслужване Стара Загора, чрез лицензиран пощенски оператор с дата на пощенското клеймо 03.06.2016г. и приета с Протокол № 243581605695762/29.06.2016г., с което е установено нарушението. В наказателното постановление е записано, че нарушението е извършено на 04.05.2015г. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото НП. В решението е прието, че административното нарушение е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, но въпреки това наказателното постановление се явява незаконосъобразно предвид допуснати съществени процесуални нарушения с оглед некоректно посочена дата на извършване на нарушението. Посочено е, че е налице явно несъответствие между фактическото описание на нарушението, навеждащо недвусмислено на извода, че последното е извършено на 04.05.2016г. и възприетата от наказващия орган дата на извършването му – 04.05.2015г., което според съда е довело до възпрепятстване адекватното упражняване на правото на защита на жалбоподателя. На следващо място са изложени мотиви, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и липсват данни за настъпили от него вреди. По изложените мотиви е обоснован извод за незаконосъобразност на постановлението и същото е отменено.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно.

Настоящият касационен състав напълно споделя изводите на въззивния съд, че е налице несъответствие между действителната дата на извършване на нарушението – 04.05.2016г. и датата, възприета от наказващия орган – 04.05.2015г. Това нарушение безусловно е от категорията на съществените, доколкото е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя и води до незаконосъобразност на санкционния акт. В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за датата на извършване на нарушението, тъй като тя е задължителен и изключително важен реквизит на санкционния акт. Това е така, тъй като именно към тази дата съдът следва да гради изводите си за материалната и териториалната компетентност на административнонаказващият орган и наличието на съществуващ в нормативната уредба състав на административно нарушение. Освен това, следва да се отбележи, че датата на деянието е от значение и за определянето на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. Недопустимо е датата на извършване на нарушението да се извежда или установява чрез текстовото описание на самото нарушение, каквито доводи се съдържат в касационната жалба.

При констатираното нарушение, съществено опорочило административнонаказателната процедура, безпредметно е обсъждането на спора по същество.

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 718/24.11.2017г., постановено по а.н.д № 2956/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.