Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          № 58        09.03.2018 година    град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Ива Атанасова   

и с участието на прокурор Константин Тачев                                          

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 41 по описа  за 2018год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

   Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора против Решение № 730 от 24.11.2017г., постановено по АНД № 2546/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-002099 от 14.07.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора за наложеното на Г.Н.Б. административно наказание „ глоба” в размер на 200 лева  на основание чл. 175д от ЗДвП, за нарушение на чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва направения от съда извод, че липсвало място на извършване на нарушението. В АУАН било посочено, че  мястото на нарушението е с  административен адрес гр. Стара Загора ул. „ Св. Г. К на паркинга пред магазин „ СИ БИ ЕС”.Според касатора, не можело да се споделят мотивите на съда за недоказаност на нарушението по безспорен начин – а именно, че автомобилът на Б.  не бил паркиран на място за инвалиди. АНО освен това бил извършил проверката по реда на чл. 52 от ЗАНН и бил разгледал възражението на нарушителя. Според изложеното в касационната жалба словесното описание на извършеното административно нарушение изцяло съответва на императивната  норма на чл. 57,ал.,1 т. 5  от ЗАНН Оспорва извода на съда, че правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице било нарушено. Направено е искане съдебното решение  да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление№ 17-1228-002099 от 14.07.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба –Г.Н.Б. се явява лично в съдебно заседание и оспорва касационната жалба като неоснователна, като релевира доводи, че решението на първоинстанционния съд , като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила  

  

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Г.Н.Б. *** против Наказателно постановление /НП/№ 17-1228-002099 от 14.07.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора , с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17-2099.от 11.07.2017 г. на Г. Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200лв на основание чл. 175д от ЗДвП, за нарушение на чл.98,ал.2,т.4 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.05.2017г. около 08.50 часа в  гр. Стара Загора по  ул. „Свети Г. К” на паркинга пред магазин „СИ БИ ЕС” Б. е паркирал собствения си лек автомобил „ Мерцедес” с рег. № СТ 2360 ВА на място, определено за инвалиди, сигнализирано с пътен знак Д-21.

 

    Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление за наложеното на Г.Н.Б.  на основание чл. 175д от ЗДвП за нарушение на чл.98,ал.4, т.2 от  от ЗДвП административно наказание по съображения за неговата формална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в АУАН и в НП не било определено точно мястото на извършване на деянието в нарушение на разпоредбите на чл. 42,т.4 от ЗАНН, респективно чл. 57,ал.1 т. 5 от ЗАНН.Това нарушение, допуснато от актосъставителя и от  АНО било съществено, тъй като не можело да се определи тяхната териториална компетентност. Непосочване  точно на място на извършване на нарушението имало за своята правна последица недоказаност на административното нарушение по безспорен начин . Още повече, че АНО не били направил пълна проверка на спорните обстоятелства относно мястото на паркиране на автомобила на Б. . Лисвало и пълно словесно описания на нарушението. С оглед на тези мотиви, е приел, че правото на защита на Б. е била нарушено и отменил оспореното наказателно постановление на формално основание.

 

Решението на Старозагорския районен съд е правилно,  като краен резултат.

 

Несъответен на материалите по административнонаказателната преписка е извода на въззивния съд, че мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано  в достатъчна степен.

 

       Смисълът на разпоредбата на чл.чл. 57,ал.1 т. 5 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото НП - дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно-наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо място, чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

 

В случая в съдържанието на НП изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез точно словесно описание на поведението с което се осъществява състава на нарушението в това число и мястото на нарушението. То е извършено в гр. Стара Загора на ул. „ Свети Г. К” на паркинга пред магазин „ СИ БИ ЕС”, като в НП изрично е посочено, че  лицето на този паркинг е паркирало собствения си автомобил на място, определено за паркиране за хора с трайни увреждания , обозначен с пътен знак Д21. Налице е  и снимков материал за извършеното нарушение. В НП е посочена законовата разпоредба, установяваща задължение, неизпълнението на което представлява административно нарушение по см. на чл. 178д, във вр. с чл. 98,ал.2,т. 4 от ЗДвП. Поради което съдът приема, че всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства са удостоверени и установени точно и не се споделя извода на районния съд, че НП не отговаряло на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 57,ал.1,т. 5 от ЗАНН.

 

От вменената на жалбоподателя като нарушена разпоредба на чл. 98,ал.2,т.4 от ЗДвП е видно, че е забранено паркирането на пътно превозно средство на места, които са определени за хора с трайни увреждания. Очевидно е, че коментираната разпоредба е с императивен характер и установява задължение по отношение на водачите на ППС, които не са лица с трайни увреждания или не обслужват такива да съобразят поведението си с установената от законодателя забрана. В разглеждания случай по несъмнен и категоричен начин в хода на съдебното следствие бе установено, че на горепосочената дата - 10.05.2017 г. жалбоподателят е паркирал на паркинга на пл."Си БИ ЕС", находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул. „ Свети Г. К”, управлявания от него собствен лек автомобил, на място, което е било определено за хора с трайни увреждания. Същото е било обозначено с пътен знак, който е задължавал всеки водач на МПС, който не е лице с трайни увреждания и предстои да паркира на паркинга, да се съобрази с това обстоятелство. В този смисъл, след като е паркирал автомобила на място, което е било предназначено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания, жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл. 98,ал.2,т.4 от ЗДвП. Ето защо, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата е установено от обективна страна.

 

 

 

 

 

В конкретния случай описаната фактическа обстановка сочи ППС да е било паркирано, а не да е престоявало на посоченото място. В разпоредбата на чл. 93 от ЗДвП е посочено кога ППС е в престой и кога е паркирало, като съгласно ал.1 на същият текст "Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.", респ. ал.2 сочи, че "Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение." Или в конкретния случай, доколкото не е била извършавана някоя от дейностите на ал.1 на чл. 93 от ЗДвП и водачът на превозното средство не е бил нито в него, нито в непосредствена близост до него, моторното превозно средство не е било в престой.

        

     В случая съдът намира, че е налице маловажен случай на административно нарушение и аргументите за това са следните.

 

                 

 

 

 

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. 

 

             

         В случая са налице обстоятелства, сочещи за по-ниска обществена опасност на деянието, като основа

 

ние за квалифициране на нарушението, като маловажен случай. Б. е паркирал на място , определено за хора с  трайни увреждания. Но от приетата като доказателство епикриза и от събраните по делото гласни доказателства е видно, че той е возил сина си Н Б. в магазина, на който е управител за да разреши внезапно възникнал в него проблем.. Същият е претърпял операция на коляното и се е предвижвал с  помощно средство,- патерици. Операцията е извършена на 05.05.2017  , а нарушението е установено на 08.05.2017 г. , като на Н. Б. е предписано домашно лечение 30 дни. Формално синът на Б. не е човек с трайни уврежданишя, но за определен период от време е бил трудно подвижен, впредвид претърпяната операция. Г. Б. е паркирал за кратко време автомобила си на мястото, определено за хора с трайни увреждане. От деянието не са произтекли и вредни последици . Не е установено да е попречил на човек с увреждане на паркира на това място

.        Посочените обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни и субективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.178д от ЗДвП. В конкретния случай освобождаването от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН - тъкмо обратното - предупреждението, че при повторно извършване на такова нарушение ще бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган  на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 730 от 24.11.2017г., постановено по АНД № 2546/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-002099 от 14.07.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора

 

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                             2.