Р Е Ш Е Н И Е

№ 94 13.04.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 42 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Т., против Решение № 696/14.11.2017г., постановено по а.н.д № 1854/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 4495 от 24.04.2017г., издадено от гл. инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи, че актосъставителят и административнонаказващият орган (АНО) правилно са приели, че в случая движението на ППС се осъществява без разрешение, издадено от АПИ. Твърди, че всички описани от АНО факти отговарят на съставомерните признаци на забраната, въведена в посочената за нарушена норма. По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението на Районния съд и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касация П.Д.И., редовно и своевременно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. М., заявява, че оспорва касационната жалба и моли решението РС Стара Загора да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.Д.И. срещу НП № 4495 от 24.04.2017г., издадено от гл. инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което въз основа на АУАН № 0005466/07.04.2017г., на И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП).

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че П.Д.И., на 07.04.2017г., в 16:30 ч., на път II-55, км. 33+200, в посока Стара Загора – Велико Търново, е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка МАН, модел ТГХ18440 с рег. № СТ 3121 АМ и полуремарке с три оси с рег. № СТ 0317 ЕН. След извършена проверка е установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Измерената дължина на ППС е 23,90 м, при максимално допустима дължина 16,50 м, съгласно чл.5, ал.1, т.3, буква „в“ от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство ролетка Р50. Водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 от Наредбата. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара Загора е отменил посоченото НП. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства. Изложени са аргументи по наведените в жалбата доводи, като е посочено, че субект на вмененото нарушение може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Обосновано е, че когато движението на извънгабаритно и/или тежко МПС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. С оглед тези обстоятелства въззивния съд е приел, че в случая са допуснати съществени формални нарушения при издаване на санкционния акт, тъй като дадената правна квалификация е несъответна на формулираното изпълнително деяние.

Решението на Районен съд Стара Загора е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Настоящата касационна инстанция намира, че направените от районния съд изводи, че когато движението на извънгабаритно и/или тежко МПС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатена такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, са правилни. За да попадне обаче в регламентираното изключение по чл.8, ал.4, вр. чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, пътното превозно средство следва да е с параметри, които се причисляват към визираните такива в разпоредбата на 14, ал.3 от посочената Наредба. Съгласно този текст извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. В случая управляваното ППС е с дължина 23,90 м, което е повече от регламентираните 22 м. Следователно това ППС не се включва в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата и движението на същото не се разрешава само със заплащане на дължима такса. След като процесното ППС не попада в изключението на чл.14, ал.3 от Наредба №11, то същото е приложима разпоредбата на чл.8, ал.2 от същата Наредба, според която извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Действително по делото е представено такова разрешително №РИ-494/23.03.2017г., но същото е за състав от влекач МАН, рег. № СТ 3121 АМ и полуремарке „Broshuis“ с три оси и с рег. № СТ 01382 ЕМ, докато проверения автомобилен състав се е състоял от МПС с две оси марка МАН, модел ТГХ18440 с рег. № СТ 3121 АМ и полуремарке с три оси с рег. № СТ 0317 ЕН. Поради това следва да се приеме, че представеното разрешение не се отнася за конкретното ППС, като освен това същото не е съгласувано с МВР, следователно то е невалидно.

При тези данни се налага извода, че ответника по касация е извършил вмененото му нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП и правилно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността му по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, която предвижда санкция в размер от 1 000 до 5 000 лева. Поради това като е отменил процесното НП Районен съд Стара Загора е постановил неправилен съдебен акт.

Въпреки, че това няма да се отрази на крайния съдебен акт, съдът намира, че следва да посочи, че оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението се явява неоснователно, тъй като същото не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока. Също така, следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

С оглед на изложените съображения съдът намира че е налице първото от твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна от една страна, а от друга не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила, не е необходимо връщането на делото за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по същество на спора. Налице е безспорната доказаност на административното нарушение, както и на неговият извършител, неговата вина и правилното приложение на материалния закон. Що се отнася да размера на наложената санкция, настоящият съдебен състав намира, че същата необосновано е наложена над предвиденият в закона минимален размер. Касае са за нарушение, което е извършено за първи път, липсват доказателства за отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства, с оглед предвидените в чл.27, ал.1-3 от ЗАНН критерии, поради което определянето на размера на глобата към предвидения в закона минимален размер е оправдано с оглед личността на нарушителя и съответно за постигане на целите на закона, визирани в чл. 12 от ЗАНН – да бъде предупреден и превъзпитан за спазване на установения правовов ред. С оглед на това въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което да се измени размера на наложеното наказание – глоба, а именно в размер на установения от закона минимум от 1000 /хиляда/ лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 696/14.11.2017 г., постановено по а.н.д № 1854/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора като незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 4495 от 24.04.2017г., издадено от гл. инспектор „Мониторинг“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, като намаля наложеното административно наказание глоба от 2 000 /две хиляди/ лева на 1 000 /лева/ лева.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.