Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 59        15.03.2018 година   град Стара Загора

 

 

 

          В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                         

                                                   Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                            Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                                РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Ива Атанасова      

и с участието на прокурор Константин Тачев   

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА   КАН дело № 43 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

            Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора против Решение № 758 от 11.12.2017г., постановено по АНД № 2520/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-000956 от 05.07.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, което релевира съставомерно от обективна страна деяние по чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, като основание за налагане на административна санкция, определена в минимален размер. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24-000956 от 05.07.2016г. на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

 

            Ответникът по касационната жалба –  „Д.2.”ООД ***, не се представлява  и не взема становище по подадената касационна жалба.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Старозагорския районен съд, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:                                                                                                 

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на  „Д.2.”ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Б.Д. против Наказателно постановление № 24-000956 от 16.09.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-000956/ 10.06.2016г., на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, на „ Д.2.”ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Б.Д., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за нарушение на чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (НМИЗБУТ). От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 09.06.2016г. от 12.00ч. на обект: цех за механична обработка на метали, гр. Стара Загора, ул. „ Промишлена „ № 18, стопанисван от „ Д.2. „ ООД, е установено, че на посочената дата търговското дружество,  в качеството си на работодател по см. на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, по време на извършената проверка в 12.00ч. не е ограничил достъпа на външни лица на територията на обекта, като е допуснал едно неидентифицирано лице там, работещо на машина СТ № 1  и пребиваващо на територията на обекта.

 

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства и приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение – за неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, не е доказано по безспорен и несъмнен начин.  

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

Наложената от административнонаказващия орган санкция на „ Д.2.” ООД *** се основава на нормата на чл.413, ал.2 от КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.  Ангажирането на отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ, предвиждаща, че територията на предприятието се огражда и/ или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От фактическа страна повдигнатото на  „ Д.2.” ООД *** административно обвинение се основава на това, че в качеството се на работодател, по време на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка на 09.06.2016г., в 12.00ч., не е ограничил достъпа на външни лица на територията на цеха на механична обработка на метали, находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул. „ Промишлена „ № 18, като е допуснал едно неидентифицирано лице  в цеха.

Разпоредбата на чл.2 от НМИЗБУТ вменява на работодателя задължението да осигури прилагане на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване. Следователно субект на задължението по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, респ. субект на нарушението по чл.413, ал.2 КТ във вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ е лице, имащо качество на работодател по см. на §1 т.1 от ДР на КТ, а въведеното с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ изискване, е елемент от задължението на работодателя да осигурява здравословни и  безопасни условия на труд (чл.127, ал.1, т.3 от КТ).

За да е налице обаче съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ и основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя, е необходимо да бъде установено и доказано, че работодателят не е изпълнил нормативно регламентираното му задължение да огради територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. 

В случая в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, вмененото на санкционираното лице неизпълнение на задължението му по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ /непредприемане от работодателя на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на предприятието/, фактическото е обосновано с посочването, че работодателят не е ограничил достъпа на външни лица на територията на цеха, като е допуснал лицата неидентифицирано лице  в цеха за механична обработка на метали, находящ се в гр. Стара Загора и стопанисван от дружеството. Така описаното деяние обаче не се свързва с неизпълнение на задължението на работодателя по чл.11, ал.1 НМИЗБУТ, доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп на външни лица на територията на предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда и условията за това. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на касатора, че самото присъствие на лица „без правно основание” на територията на обекта, релевира незаконосъобразно бездействие на работодателя да вземе адекватни /необходимите и достатъчни/ мерки срещу достъп на външни лица. Изложената в съставения АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение, релевиращо съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. Само по себе си обстоятелството, че работодателят „по време на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка не е ограничил достъпа на външни лица на територията на стопанисвания от него цех, като е допуснал едно неидентифицирано лице в цеха за механична обработка на метали, находящ се на адрес гр. Стара Загора ул. „ Промишлена” № 18 не сочи на неизпълнение на нормативно установеното му задължение.  

 

На следващо място от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че пребиваването на територията на стопанисвания от  „ Д.2.” ООД лице е било не само със знанието, но и със съгласието на работодателя. Обстоятелството, че лицето е било допуснато на територията на цеха за механична обработка на метали, а не е пребивавало без основание или неправомерно, се доказва еднозначно от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Н.Б.М.. Показанията на този свидетел са последователни, логични и непротиворечиви и обосновано са кредитирани с доверие от Старозагорския районен съд и кореспондират с приетия ,като доказателство граждански договор. А и както правилно е приел въззивният съд, макар да е установено, че лицето към момента на проверката е било на територията на проверявания обект – цех за механична обработка на метали, гр. Стара Загора абсолютно недоказано се явява соченото в АУАН и в издаденото въз основа на него НП пребиваване на лице в цеха без основание .

 

Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие на територията на обекта на лица, които не са в трудови правоотношения с „ ДЕСТ - 2009” ООД, не релевира допуснато от работодателя нарушение по административнонаказателния състав на чл. 413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ. Нито описаното в наказателното постановление, нито установените факти и обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение. В този смисъл изводът на Старозагорския районен съд, че извършването на нарушение от работодателя „ Д.2.” ООД” по чл.413, ал.2 от КТ във вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, не е установено по несъмнен начин, е фактически, правно и доказателствено обоснован.

 

           С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

                             Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 758 от 11.12.2017г., постановено по АНД №

 

2520/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-000956 от 05.07.2016г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора

 

           Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                    

 

 

                2.