Решение по Наказателно дело 44/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60 15.03.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Ива Атанасова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 44 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на К.Д.Я. ***, подадена чрез пълномощника й адв. С.Р. ***, против Решение № 822 от 29.12.2017г., постановено по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва като необоснован направения от съда извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин административнонаказателното обвинение за извършено от нея нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, като основание за налагане на санкция по чл.178в, ал.3, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Поддържа, че доколкото няма качеството на „психолог в психологическа лаборатория“ съгласно чл.4б, ал.1, т.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, не е адресат на регламентираните с посочената Наредба задължения и съотв. не е годен за санкциониране субект за неспазване изискванията на Наредбата. Твърди, че тъй като в административнонаказателната преписка липсват каквито и да е било данни за издадени от нея удостоверения за психологическа годност на посочените в наказателното постановление лица, фактически, правно и доказателствено необоснован е направения от въззивния съд извод, че е налице неправомерно поведение, запълващо състава на чл.178в, ал.3, т.5 от ЗДвП. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017. на Началник на Областен отдел „АА” – гр. Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че делото следва да бъде прекратено при прилагането на чл.33, ал.2 от ЗАНН, поради наличието на данни за извършени престъпления по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на К.Д.Я. ***, против Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 240831 от 10.07.2017г., на К.Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв., на основание чл. 178в, ал.3, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основа на това, че при извършена на 22.06.2017г. проверка на психологическа лаборатория № 041 към удостоверение за регистрация № 0004 от 08.08.2011г. на "АГППИМП д-р Петър Беков" ЕООД и предварително направена справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите, е установено, че: 1. За деня има записани две групи изследвания в 09.00 часа и 11.00, като в началото на първото изследване в 09.04 часа и до 12.00 часа в лабораторията не са присъствали нито психолога, нито изследваните лице. След справка в системата за психологическите изследвания било установено, че има издадени удостоверения с № 424934 на А.М.М.; № 424935 на М.Д.Д. и № 424936 на М.Н.Н. и за втората група с начален час 11.00ч. на лицето Н.Л.Х. удостоверение № 424937, без да са извършени изследвания.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Направил е извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като извършеното от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административно наказателно обвинение е фактически и правно обосновано и доказано по безспорен и несъмнен начин.

Решението на Старозагорския районен съд е постановен в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на К.Д.Я. е ангажирана на основание чл. 178в, ал.3, т.5 от Закона за движението по пътищата, съгласно която разпоредба се наказва с глоба в размер 500 лв. психолог, който при провеждане на психологическо изследване даде заключение за психологическа годност и/или издаде удостоверение за психологическа годност, без да е проведено психологическо изследване. От правна страна обвинението е обосновано с допуснато нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Посочената норма регламентира, че психологическата годност се установява с психологическо изследване. В случая на първо място в съдържанието на наказателното постановление по никакъв начин не е обосновано в какво качество лицето К.Д.Я. е санкционирано на основание чл.178в, ал.3, т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС. На следващо място описанието на нарушението от фактическа страна се свежда до посочване на противоправния резултат – издадени удостоверения по реда на Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС без да са извършени психологически изследвания, като липсва каквото и да е било описание на съставомерното изпълнително деяние и съотв. посочване по какъв начин констатирания противоправен резултат се свързва с поведението на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Действително от съдържащите се в АУАН № 240831 от 10.07.2017г. и в издаденото въз основа на него НП № 43-0000244 от 26.07.2017. данни /че посочения по-горе противоправен резултат е констатиран при извършена проверка на психологическа лаборатория № 041 към удостоверение за регистрация № 0004 от 08.08.2011г. на "АГППИМП д-р Петър Беков" ЕООД/, може да се направи извод, че К.Я. е била санкционирана в качеството й на психолог, работещ в психологическа лаборатория на "АГППИМП д-р Петър Беков" ЕООД. Но от доказателствата по делото в т.ч. от представената справка от НАП по несъмнен начин се установява, че към момента на констатиране на нарушението, К.Д.Я. не е работила в психологическа лаборатория на "АГППИМП д-р Петър Беков" ЕООД на длъжност „психолог“ по трудов договор. От анализа на нормативната регламентация, съдържаща се в Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС и систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.1; чл.1а; чл.4б, ал.1, т.2 и ал.2, т.5; чл.4е, ал.1, т.4; чл.4ж, ал.1, т.3, б. “г“; чл.7, ал.2 във вр. с Приложение № 1; чл.11в; чл.30, ал.5; чл.36 и др. от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, може да се направи извод, че адресати на нормативно регламентираните с посочената наредба административни задължения /вкл. и това по чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС/, са не всички лица, имащи завършено висше образование със специалност "психология", а само тези, които са наети по трудов договор за работа в психологически лаборатории или са включени в списък на психолозите, които ще провеждат изследванията, който списък представлява неразделна част от удостоверението за регистрация за извършване на психологическите изследвания по реда на Наредба № 36 от 15.02.2006г. В случая липсват каквито и да е било данни, още по-малко са представени доказателства, че санкционираното лице – К.Д.Я., заема по трудов договор длъжността „психолог“ или е включена в списъка на психолозите към удостоверение за регистрация № 0004 от 08.08.2011г. за извършване на психологически изследвания на "АГППИМП д-р Петър Беков" ЕООД, въз основа на които доказателства да бъде направен извод, че лицето е адресат на задължението по чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, неизпълнението на което задължение да релевира допуснато от К. Я. административно нарушение по чл. 178в, ал.3, т.5 от ЗДвП, като основание за налагане на предвидената в закона санкция.

На следващо място абсолютно необоснован е направения от въззивни съд извод, че от доказателствата „несъмнено“ се установява, че посочените в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП удостоверения за психологическа годност, са издадени от психолога К.Д.Я.. По делото липсват каквито и да е било надлежни писмени доказателства, че удостоверенията за проведени психологически изследвания - удостоверение № 424934, издадено на А.М.М.; удостоверение № 424935, издадено на М.Д.Д.; удостоверение № 424936, издадено на М.Н.Н. и удостоверение № 424937, издадено на Н.Л.Х., са били подписани от психолога К.Я.. Липсват каквито и да е било доказателства и че посочените удостоверения са издадени въз основа на дадено и подписано от психолога К.Я. заключение за психологическа годност по чл.30 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, както и че тези удостоверения са включени в Протокол по чл.36, ал.7 и ал.8 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, подписан от психолога К.Я.. А както беше посочено, законово предвидения състав на административното нарушение регламентира като съставомерно изпълнително деяние издаването на удостоверение за психологическа годност, без да е проведено психологическо изследване. При липсата на официален писмен документ, обективиращ удостоверително изявление за психологическа годност на лицата А.М.М., М.Д.Д., М.Н.Н. и Н.Л.Х., който документ да е подписан от К.Я., не може да се приеме, че санкционираното лице е издало удостоверения за психологическа годност, без да е проведено психологическо изследване. Нещо повече – по делото не са представени не само твърдените от административнонаказващия орган като издадени от К.Я. удостоверения за психологическа годност, но и нито един от предхождащите ги документи, които биха могли да бъдат индиция за наличието на издадени удостоверения, а именно изискуемите се по Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС резултатни карти, заключения, протоколи и др. С оглед на което неправилно от гл.т на закона и необосновано от гл.т на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че е налице съставомерно от обективна и субективна страна поведение на привлеченото към отговорност лице, релевиращо извършено от К.Я. административно нарушение по чл.178в, ал.3, т.5 от ЗДвП. Не води до друг правен извод факта, че в представеното във въззивното съдебно производство извлечение от Регистъра на психологическите изследвания на водачите, в графа „психолог“ са посочени имената на К.Д.Я.. Обстоятелството, че чрез специализирания програмен продукт са регистрирани дадени заключения от проведени психологически изследвания и съотв. издадени удостоверения за психологическа годност на водачите при посочване на психолог К.Д.Я., не е достатъчно да се приеме, че К.Я. е издала удостоверения за психологическа годност, без да са проведени психологически изследвания – както всеки един официален свидетелстващ документ, удостоверението за психологическа годност се счита за издадено с подписването му от лицето, от чието име изхожда обективираното в документа удостоверително изявление. А в случая, както беше посочено, в административнонаказателната преписка не се съдържат удостоверения за психологическа годност, изготвени по образец – Приложение № 1 към чл.7, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, подписани от К.Д.Я..

Предвид гореизложеното Старозагорският административен съд приема, че административнонаказателното обвинение за извършено от К.Д.Я. нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, като основание за налагане на административно наказание по чл. 178в, ал.3, т.5 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено необосновано. С оглед на което обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено наказателното постановление за санкционирането на К.Я. по това обвинение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, като незаконосъобразно.

Във връзка с направеното от участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Стара Загора искане за прекратяване на делото при прилагането на чл.33, ал.2 от ЗАНН, поради наличието на данни за извършени престъпления по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, от ЗАНН, съдът счита следното: Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Следователно прилагането на хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изисква наличието на данни че деянието, за което срещу дадено лице е образувано административнонаказателно производство, съставлява или има признаци на извършено престъпление. В случая, както вече беше посочено, липсват надлежни писмени доказателства за извършено от К.Я. съставомерно изпълнително деяние по повдигнатото й административнонаказателно обвинение по чл. 178в, ал.3, т.5 от ЗДвП за издаване на удостоверения за психологическа годност без да са проведени психологически изследвания. Това както и обстоятелството, че към преписката не са приобщени удостоверенията за психологическа годност, за които се твърди, че са подписани и издадени от санкционираното лице, нито може да се извърши преценка, нито констатация, за наличието на признаци на извършено от привлеченото към административнонаказателна отговорност лице документно престъпление по чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК – подправка на официален удостоверителен документ. Ето защо настоящият състав на съда намира, че не е налице основание по см. на чл.33, ал.2 от ЗАНН за прекратяване на образуваното и проведено срещу К.Я. административнонаказателно производство и изпращането на материалите на прокуратура, като още по-малко е налице основание за прекратяване на съдебното производство по делото. А и от писмо вх. № 834/ 22.02.2018г. на гл. разследващ полицай, отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора, служебно известно на съда е, че във връзка с направените от контролните органи на ИА „Автомобилна администрация“ констатации при извършената на 22.06.2017г. проверка на психологическа лаборатория № 041 към удостоверение за регистрация № 0004 от 08.08.2011г. на "АГППИМП д-р Петър Беков" ЕООД, е образувано и се води разследване по ДП № 349зм 297/ 2017г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.284 от НК.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 822 от 29.12.2017г., постановено по АНД № 2447/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000244 от 26.07.2017., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, с което на К.Д.Я., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, на основание чл. 178в, ал.3, т.5 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.5 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.