Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

       № 62       16.03.2018 година   град Стара Загора

 

 

         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА    

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Ива Атанасова  

и с участието на прокурор Константин Тачев  

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 52 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

           Образувано е по касационна жалба на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение № 515 от 13.12.2017г., постановено по АНД № 868/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-0284-002989 от 22.12.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

          В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че при постановяване на решението не са обсъдени и преценени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до неверни фактически констатации относно настъпването на ПТП и механизма на неговото причиняване, противоречащи на действителната фактическата обстановка и съотв. до правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-0284-002989 от 22.12.2016г. на Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

           Ответникът по касационната жалба – С.А.С., в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин и е постановил отмяна на наказателното постановление на това основание.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е основателна и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

          Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

           Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С.А.С. *** против Наказателно постановление № 16-0284-002989 от 22.12.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Г129288/ 26.06.2016г., на С.С. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 100 лв., на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100лв., на основание чл.179, ал.2, предл. второ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.06.2016г. в 11.44ч, на път І клас №6, км.292+400 разклон за с. Горно Сахране в посока изток - запад, С.С. управлява собствения си автомобил с рег. № СТ7118СА, като поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, състоянието на пътя и превозните средства удря движещия се пред него л.а с рег. № ЕН3456ВХ, управляван от Виолетка Иванова Мацаркина.  В наказателното постановление е посочено че водачът на МПС не спазва достатъчно разстояние от движещия се пред него автомобил и настъпва ПТП.

 

Казанлъшкият районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че наличието на съставомерни от обективна и субективна страна деяния по повдигнатото на С.С. административнонаказателно обвинение, като основание за налагане на санкции по чл.179, ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.179, ал.2, предл. второ във чл.23, ал.1 от ЗДвП, не е доказано по безспорен и несъмнен начин.  В мотивите към решението са изложени и съображения, че е недопустимо налагането на две административни наказания за нарушаване на общо и на специално правило за поведение.

 

Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

 

           С.А.С. е санкциониран с налагането на две отделни административни наказания на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба /в приложимата редакция/ водач на МПС, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. За обосноваване на административните обвинения по чл.179, ал.2 от ЗДвП от правна страна, като нарушени законови разпоредби са посочени нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП /регламентираща че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ и нормата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП /регламентираща че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко/. От фактическа страна извършването на вменените на санкционираното лице нарушения по чл.179, ал.2 от ЗДвП се основават на това, че на 26.06.2016г. в 11.44ч, на път І клас №6, км.292+400 разклон за с. Горно Сахране в посока изток - запад, С.С. управлява собствения си автомобил с рег. № СТ7118СА, като поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, състоянието на пътя и превозните средства удря движещия се пред него л.а с рег. № ЕН3456ВХ управляван от Виолетка Иванова Мацаркина, като е посочено и че водачът на МПС не спазва достатъчно разстояние от движещия се пред него автомобил и настъпва ПТП.

 

На първо място така направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. От съдържащото се в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП фактическо описание на нарушенията не може да се установи, дали административнонаказващият орган е приел, че настъпването на пътнотранспортното произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП се свързва единствено с неспазено от санкционирания водач на МПС достатъчно разстояние от движещия се пред него автомобил и/ или с движение с несъобразена скорост с релефа на местността, състоянието на пътя и превозните средства. 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че не е установено по безспорен и несъмнен начин противоправното поведение на кой от водачите – участници в ПТП, е било причина за настъпването на ПТП. Този извод е направен след обсъждане и преценка на събрания доказателствения материал, включително от извършения от съда оглед, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вменените на санкционираното лице нарушения по време, място и начин, посочени в АУАН и в НП, не се потвърждават по категоричен начин. Доказателствено необосновано и като такова неоснователно е възражението на касатора, че направените от Казанлъшкия районен съд фактически констатации относно настъпването на ПТП и механизма на неговото причиняване, са неверни. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, вкл. и че пътнотранспортното произшествие е причинено в резултат на неправомерното поведение на санкционирания водач на МПС. А твърдените пропуски във връзка с установяването на поддържаното от касационния жалбоподател несъответствие на възприетата от съда фактическа обстановка с действителната такава по настъпването и механизма на ПТП, не може  да се разглежда като резултат от допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, а е следствие от процесуалното бездействие на страната, в чиято тежест е да докаже във въззивното съдебно производство посочените обстоятелства.  Дори и да се приеме, че С.С. е допуснал нарушение на законово регламентираното изискване и задължение за водачите на МПС по чл. 23, ал.1 от ЗДвП, при липса  на доказана връзка между това нарушение и настъпилото ПТП, не е осъществен състава на административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП.

 

        С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 515 от 13.12.2017г., постановено по АНД № 868/ 2017г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 16-0284-002989 от 22.12.2016г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора.

 

        Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                      

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                       

 2.