Р Е Ш Е Н И Е

№82 12.04.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №53 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на РУ”Полиция” – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, представлявано от Началника С.Н.К., чрез пълномощника си М.А. срещу Решение №508 от 08.12.2017 год., постановено по АНД №929/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №17-0284-002140 от 02.08.2017 год. на Началника на РУП - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което на О.Ф.Ф., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП за нарушение чл.137а, ал.1 от закона; глоба в размер на 3 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.175, ал.1, предл. трето от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е съгласен с мотива на съдът, че твърде абстрактно е посочен издателят на наказателното постановление, като към жалбата прилага доказателство, с което удостоверява компетентността на наказващият орган. В оспореното решение е изследвано единствено и и само нарушението по т.3 от наказателното постановление за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Изложени са мотиви за нарушение дрифт, каквото определение не се съдържа в наказателното постановление, както и не са обсъдени наказанията по т.1 и т.2. Решението е постановено без да се изследвани всички факти в пълнота и без да са събрани всички доказателства – показанията на свидетеля очевидец. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №508/08.12.2017 год., на Казанлъшкия районен съд, постановено по АНД №929/2017 год. и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Началника на РУ - Казанлък при ОДМВР - гр. Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалбата на О.Ф. *** против наказателно постановление №17-0284-002140/02.08.2017 год. на Началника на група в РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което му са наложени три административни наказания. От фактическа страна въззивният съд е приел, че жалбоподателя като водач на лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег.№ СТ 1920 ВТ собственост на Рафет Ф.Ф., го управлява по посока запад-изток по бул.“Александър Батенберг“ като на кръстовището с ул.“Св. св. Кирил и Методий“ предприема завой наляво, като минава на червен сигнал ва светофарната уредба, работеща в нормален режим. Водача по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. При извършването на завой наляво подава рязко газ на автомобила, като задната му част поднася и създава предпоставка за ПТП с лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№СТ 4849 НН.

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че твърде абстрактно е посочен издателят на наказателното постановление, като остава неясно каква точно длъжност заема същият. Не е ясно тази група дали е в ОД на МВР Стара Загора или РУ Казанлък, както и каква точно група ръководи Т.Н.. Изложил е съображения, че посочената в наказателното постановление упълномощителна заповед на Министъра на вътрешните работи от 01.06.2017 год. е неприложима в конкретния случай, тъй като нарушението е извършено на 25.07.2017 год., а от 20.07.2017 год. е издадена нова заповед с рег.№8121з-952. С това е приел че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Изложил е също така съображения, че не са налице предпоставките за наложеното по т.3 от наказателното постановление наказание на чл.175а, ал.1, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.140б, т.2 от същия закон. По същество мотиви се свеждат до това, че липсва легална дефиниция на понятието дрифт в Закона за движение по пътищата, поради което и налагането на такова наказание е недопустимо, доколкото законодателят не го е описал и въздигнал в санкционен състав.

Решението на районния съд е неправилно.

На първо място основателно се явява оплакването, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е приел, че е налице нова заповед издадена от Министъра на вътрешните работи с рег. №8121з-952 от 20.07.2017 год., която е приложима в случая, а не посочената в наказателното постановление Заповед №8121з-746/01.06.2017 год. на Министъра на вътрешните работи. Не е ясно от къде районният съд е направил този извод. По делото е приложена единствено и само заповедта от 01.06.2017 год., но не и тази от 20.07.2017 год. При така установеното този извод на районният съд не е подкрепен от наличните по делото писмени доказателства. Действително тази заповед е приложена от касатора към касационната жалба, но същата не е приета по надлежния ред като доказателство по делото. Липсата на изрично искане за приемането й като доказателство по делото от която и да е от страните не дава възможност на съдът служебно да я приеме като доказателство по делото. Нещо повече, същата не може да обоснове правилността на извода на районният съд дори и да е приета като доказателство в касационното производство. Съдът постановява своето решение въз основа на събраните в развилото се пред него съдебно производство доказателства – писмени и гласни, като същите следва да бъдат обсъдени в това решение за кои факти и обстоятелства се отнасят.

Основателно е наведеното в касационната жалба оплакване, че е налице идентичност на цитираният в наказателното постановление АУАН и този въз основа на който е започнало административнонаказателното производство и екземпляр от който е връчен на нарушителя. Идентичността на датата на съставянето на акта за установяване на административното нарушение /25.07.2017 год./, неговият съставител /И.Д.С./, неговият р /198777/, нарушителя /О.Ф.Ф./, вменените му деяния, безспорно доказват, че приложеният по делото АУАН е този въз основа на който е образувано административнонаказателното производство и въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление. Единствената разлика е в посочването на серия Д на акта, който по същността си е бланка под строг отчет и за пълната му идентификация е необходимо и посочването на номера му и серията. Дори и да се приемем, че е налице някакво нарушение, то същото е несъществено и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на наказаното лице.

Основателно се твърди в жалбата, че в решението не са коментирани вменените нарушения за управление на МПС, при несъобразяване със светлинните сигнали на светофарната уредба, както и не ползването на обезопасителен колан. Липсата на произнасяне на районният съд в тази насока не дава възможност и за осъществяването на съдебен касационен контрол. Това е така, тъй като настоящият касационен състав не може да провери мотивите на съда, независимо от това дали същите са за потвърждаване или отмяна на наказателното постановление в частта, в която ответника по касация е наказан за неспазването на червен сигнал на светофарната уредба и управлението на МПС без обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

С оглед гореизложените съображения административният съд намира, че жалбата е основателна, а решението на районния съд за незаконосъобразно. При разглеждането на делото, съдът следва да се произнесе по съществото на спора, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе процесуално основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. При новото разглеждане съдът следва да изиска и приложи упълномощителната заповед на Министъра на вътрешните работи, както и доказателства относно заеманата длъжност на посоченото като издател на наказателното постановление лице, както и да се произнесе по съществото на спора относно вменените във вина на ответника по касация административни нарушения. Ето защо решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №508 от 08.12.2017 г., постановено по АНД №929/2017 г. по описа на Районен съд Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.