Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    96

 

     гр. Стара Загора, 13.04.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  петнадесети март  две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                        Председател:    ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч                                                                                                                                     Членове:         МИХАИЛ РУСЕВ

                                                                        СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря  Зорница Делчева

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Ст. МАНОЛОВ к.а.н. дело № 54 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на М. „Д.Х.С.“ ЕООД ***, чрез пълномощника му адв. Д., против Решение № 507/06.12.2017г. по АНД № 1011/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 27-88-2/10.08.2017г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ гр. София. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалия закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че от страна на лечебното заведение е извършено административно нарушение, като се сочи, че не е налице умисъл за приемане на суми без основание. С оглед неясното формулиране на обвинението, счита че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване НП, като административно наказващият орган не е описал изпълнителното деяние, чрез което се твърди, че е нарушен чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето (ЗЗ), тъй като зачитането на икономическите права е свързано с комплекс от мерки, касаещи условията и реда за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, като цяло, които са определени с Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Сочи, че нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), нито в НП е посочена конкретна разпоредба от тази Наредба, която да се сочи за нарушена. Твърди, че в АУАН и НП не е описано изпълнителното деяние, чрез което се твърди, че е осъществено нарушението на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ, като  посочената норма има изцяло декларативен характер. Обосновава, че в НП е посочена само разпоредбата на чл. 221, ал.2 от ЗЗ, без да е направена връзка с ал.1, като по този начин е налице непълна правна регламентация в санкционния акт, което е ограничило правото на защита на касатора. Моли съда да отмени на решението на районния съд и да постанови друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление като неправилно.

 

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр.София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмена молба изразява становище по същество с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество, се явява неоснователна.  

 

 Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на М. „Д.Х.С.“***-88-2/10.08.2017г., издадено от изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ гр. София, с което въз основа на АУАН № 27-88-2/09.05.2017г. на М. „Д.Х.С.“*** на основание чл.221, ал.2 и чл.233а от ЗЗ е наложено  административно наказание  „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че: След извършена проверка на място в периода 20.03.-24.03.2017 г. било установено, че лицето А. Г., на 56 години, от гр. Гурково, на 16.01.2017 г. към 12,00 часа е излязъл от дома си, за да бъде транспортиран за провеждане на поредна хемодиализна  процедура. По думите на съпругата му пред дома им си е подхлъзнали паднал върху лед. Тя и шофьорът му помогнали да се изправи, след което Грозев се качил в транспортното средство. В отделението по хемодиализа при МБАЛ Казанлък е бил приет от д-р М. Г., която според предоставения график е била дневна смяна на същия ден от 07.30 ч до 19,30 ч, като тя записала в Протокол № 216/16.01.2017 г. „в добро общо състояние“. Диализната процедура започнала в 13,15 часа, като на втория час в 15,10 ч същата била прекратена, тъй като пациентът не се почувствал добре и му било направено изследване – КАТ на главата. Установен бил субдурален хематом и по спешност Грозев бил транспортиран до МБАЛ Стара Загора, в неврохирургия. В книгата за рентгенови изследвания под № 66 е записан пациентът Г., който е насочен  от д-р Г. по платена фактура и резултатът бил „субдурален хематом вляво“. В АУАН е направен извод, че с тази диагноза състоянието на Г. следвало да се определи като спешно и животозастрашаващо, видно от становището на д-р Г. и осъществения транспорт с реанимобил до Клиниката по неврохирургия. Провеждането на диагностично-лечебни действия при такива пациенти се заплащали по утвърдена методика  от Министерство на здравеопазването, като лицето не дължало заплащане на тези дейности. Лечебното заведение, приемайки плащането за образното изследване, било нарушило икономическите права на А. Г., видно от фактура № 157880/16.01.2017 г.за заплатени на касата 105 лв. за извършено образно изследване - скенер на глава 100 лв. и CD -  5 лв. Плащането било извършено в 16:37 ч на 16.01.2017г. около час и половина след извършване на образното изследване. Според актосъставителя имало достатъчно време случаят да бъде оценен като спешен и да не бъде прието от лечебното заведение плащане на образно изследване от името на А. Г. Констатирано било, че извършеното плащане отговаряло на стойност на утвърдения от управителя на болницата ценоразпис. В следствие на претърпяната черепно-мозъчна травма са възникнали субдурален хематом и мозъчен оток. Мозъчния оток налага своевременно лечение, включително оперативно, тъй като предизвиква мозъчно вклиняване и нарушения на жизнено важни функции, поради което представлява спешно състояние, застрашаващо живота на А. Г. Г.. Проведеното образно изследване на главен мозък и установената находка, потвърждават спешността на състоянието и не следва да бъде заплащано от страна на пациента. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ.

 

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Казанлък е потвърдил посоченото НП. Прието е, че фактическата обстановка, приета от административнонаказващия орган изцяло се потвръждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложени са съображения, че при извършената служебна проверка не са установени съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП. Обсъдени са възраженията, посочени в подадената срещу НП жалба, като е прието, че е доказано извършването на вмененото административно нарушение. Обосновано е, че е бил налице спешен случай и не е следвало да се извършва плащане на образното изследване на Грозев, като предвид на това, че това плащане е извършено около час и половина след медицинското изследването, то лечебното заведение е имало достатъчно време да оцени случая като спешен. Посочено е също, че провеждането на диагностично-лечебни действия при такива пациенти се заплащат по утвърдена методика от Министерство на здравеопазването и поради това лицето не е дължало заплащане, а с извършването на такова са му нарушени икономическите права.

 

Решението на Районен съд Казанлък е правилно.

Настоящият касационнен състав напълно споделя изводите на въззивния съд за доказаност на административното обвинение и не намира за необходимо да ги преповтаря. Налице в случая е било спешно, животозастрашаващо състояние на пациента Грозев, а съгласно нормата на чл.99, ал.1 ЗЗ оказването на медицинска помощ при спешни състояния се организира и финансира от държавата. Определението за „спешно състояние” е дадено в разпоредбата на ал.2 – остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. За такава промяна в здравето на Грозев сочат всички приобщени писмени и гласни доказателства по делото, като в потвърждение на тази спешност се явява и незабавното транспортиране на пациента в УМБАЛ Стара Загора. С оглед на това пациентът Г. не е дължал заплащане на извършеното в М. „Д.Х.С.“*** образно изследване, а със заплащането му са били нарушени икономическите му права, поради което правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството – касатор. 

Съдът на споделя доводите, изложени в касационната жалба, че тъй като плащането на сумите за медицинско изследване е извършено от трето лице, което не е уведомено, че Грозев е преведен по спешност в друго лечебно заведение, не е налице умисъл за приемане на суми без основание. Следва да се отбележи, че юридическите лица носят отговорност по чл.83, ал.1 от ЗАНН, която е обективна и безвиновна, а за реализирането й не е необходимо да се изследва кои са пряко отговорните лица и дали са осъществили деянието виновно. Касае се за формално, безвиновно нарушение, при което достатъчно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта е осъществяване на обективните елементи от състава на нарушението, което е случая е налице.

Неоснователно се явява възражението, посочено в касационната жалба, че е налице непълнота в правната регламентация на НП, тъй като в същото е посочена само разпоредбата на чл.221, ал.2 от ЗЗ, без да е направена обвръзка с ал.1 от същия член. Съгласно чл.221, ал.2 от ЗЗ „когато нарушението по ал.1 е извършено от лечебно заведение – едноличен търговец или юридическо лице, се налага санкция в размер от 500 до 1 500 лева, а при повторно нарушение – от 1 000 до 3 000 лева“. Въпреки, че в случая ал.1 на чл.221 ЗЗ не е цитирана изрично, доколкото с нея се сочи в какво се изразява твърдяното деяние – нарушение на права на пациент, регламентирани с този закон и с нормативните актове по прилагането му, не е налице основание за отмяна на НП по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Лечебното заведение, каквото безспорно е М. „Д.Х.С.“***, е наясно в както се изразява извършеното от него нарушение, а именно незачитане икономическите права на пациентите по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ. Дори да се приеме, че наказващия орган е допуснал неточност, то тази неточност не е от категорията на съществените, препятстващи правото на защита на проверяваното юридическо лице. Това следва и от съдържанието на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ, че като пациент всеки има право на зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права. В тази посока не се споделят и твърденията на касатора, че правната норма не съдържа конкретно правило за поведение. 

 

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 507/06.12.2017г. по АНД № 1011/2017 г. по описа на Районен съд  Казанлък.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

  

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                            2.