Р Е Ш Е Н И Е

№79 02.04.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №58 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.И.Д. *** против решение №2/04.01.2018 год., постановено по НАХД №350 по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево, с което е потвърдено наказателно постановление №17-0327-000590/14.07.2017 год., издадено от Началника на РУ – Раднево.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е издадено в нарушение на материалния закон, неправилно приложение на закона и съществено нарушение на съдопризводствените правила. Съдът бил изградил вътрешното си убеждение без да вземе предвид всички относими и допустими налични доказателствени средства. Нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в непризоваването на свидетеля на „отказа“, който да свидетелства как е възприел този отказ. Според изложеното в жалбата това е следвало да направено служебно от съда за разкриване на обективната истина. На лицето, което е вменено административното нарушение не му е връчен препис от съставеният АУАН и не е изяснено дали нарушителят е поискал изрично от актосъставителя препис срещу разписка. Процедурата по чл.43, ал.5 от ЗАНН не е довършена от АНО и не е попълнена надлежна разписка, неразделна част от акта. АУАН представлява официален документ, има обвързваща доказателствена сила и не е необходимо да се събират гласни доказателства за установяването на фактите, удостоверени в и със самия него. В хода на съдебната фаза на процеса, свидетелите не оспорват верността на констатацията, че актосъставителят не е връчил надлежно екземпляр от АУАН срещу разписка. С кредитирането на свидетелските показания не може да се удостоверят факти, които ЗАНН ясно фиксира и определя да се удостоверят с други документи – част втора от НПК /чл.84 от ЗАНН/. В случая ЗАНН изисква попълването на разписках към АУАН. Не е установено по безспорен начин и авторството на написаното в АУАН възражение, тъй като същото не е подписано. Не било установено и за кой отказ свидетелства в АУАН свидетел – дали да бъде подписан АУАН или отказ на нарушителя да получи екземпляр от АУАН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №2/04.01.2018 год., постановено по НАХД №350 по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление изцяло, а в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Ответникът по касация – Началника РУ - Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №350/2017 год. на Районен съд Раднево, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Раднево е потвърдил наказателно постановление №17-0327-000590 от 14.07.2017 год. на Началника на РУ – Раднево, с което на Д.И.Д. са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50.00 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Отговорността е ангажирана за нарушения на чл.70, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 10.00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 03.07.2017 год. около 16.35 часа в гр. Раднево на бул.”Георги Димитров” пред блок 5 в посока север, управлява лек автомобил „Фолксваген пасат” с рег.№СТ 9108 АН, негова собственост, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, не използва задължителните къси или дневни светлини по време на движение през светлата част на денонощието. Не носи КТ към СУМПС.

За да потвърди наказателното постановление, Радневският районен съд приема, че вменените във вина на Д.Д. административни нарушения са доказани по безспорен начин, при налагането на административното наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвидени в ЗАНН, а установеното неправомерно поведение е подведено под приложимите материалноправни разпоредби. За да достигне до този извод съдът е направил подробен анализ на събраните в хода на производството доказателства и е изложил мотиви по всяко едно от наведените в жалбата оплаквания. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление в тази му част.

Жалбата е неоснователна.

При постановяването на своето съдебно решение, въззивният съд се е ръководил от установените по делото факти. В конкретния случай, имайки в предвид показанията на актосъставителя, настоящия съдебен състав намира, че вменените във вина на Д. административни нарушения са установени по безспорен начин.

Изложените оплаквания за невръчването на АУАН по надлежен ред са неоснователни.

Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Според ал.2 на същата разпоредба, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В конкретния случай ответника по касация е отказал изрично да подпише съставеният акт за установяване на административно нарушение, след като същият му е бил предявен по надлежния ред, запознал се е с него и едва тогава е отказал да го подпише. Горепосочената фактическа обстановка се потвърждава от разпитаният в съдебно заседание свид. Великов /актосъставител/, така и от изрично изразеното от страна на Д. становище в съдебно заседание, проведено на 06.12.2017 год. /лист 21 от делото/, който изрично заявява, че е прочел акта преди да откаже да го подпише. При така установеното, е гарантирано в пълна степен правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се е запознало с повдигнатото му административноправно обвинение, след прочитането на АУАН и е отказало да го подпише, което е удостоверено по надлежния ред.

От съдържанието на АУАН №Г794715 от 03.07.2017 год. /л.5 от АНД № 350/2017 год. по описа на Районен съд – Раднево/, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, се установява, че същият е връчен на лицето именно по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН и отказът на Д. да подпише предявения му акт и да получи препис от същия е удостоверен с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са вписани в акта. С оглед на това, настоящият касационен състав не споделя изложените в жалбата мотиви за нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че целта на предявяването и връчването на АУАН, е лицето да има възможност да се запознае с вменените му нарушения и да осъществи правото си на защита. С оглед установената фактическа обстановка санкционираното лице е било наясно с факта на съставяне на акт, както и за какви нарушения му е бил съставен този акт. Дали ще получи или не екземпляр от АУАН зависи единствено и само от волята на наказаното лице, като в конкретния случай, същите са гарантирани в пълен обем. Няма доказателства касаторът да не е бил запознат с АУАН, както и да е поискал връчването на екземпляр от акта и това да му е било отказано. При това положение съдът намира, че нарушителят не би следвало да черпи права от собственото си неправомерно поведение или такова извън изискуемия се законов ред. Не следва да се приема, че е налице основание да счете, че по някакъв начин е ограничено правото на защита на санкционираното лице, тъй като не е опорочена процедурата по връчването на акта, не са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставянето му, така и при издаване на НП. Жалбоподателят е имал възможността да упражни своето право на защита, пълноценно, стойностно и в пълен обем.

Неоснователно е оплакването, че вписаното възражения в АУАН няма подпис, поради което и не може да се определи неговият автор. Същото при изрично заявеното от Д. в съдебно заседание запознаван с АУАН и отказ да подпише същият, водят до извода, че дори и да е налице някакво нарушение същото не е съществено по своя характер и не може да обуслови отмяната на наказателното постановление.

Не представлява и съществено процесуално нарушение не призоваването като свидетел на лицето Г. И. Т. с посочено ЕГН и адрес и посочен като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. В тази насока са и свидетелските показания на свид. Великов, че поради отказа да подпише акта, е извикал свой колега като се е наложило да изчакат известно време. Всъщност това обстоятелство не е спорно между страните, поради което и не е било налице необходимост от призоваването му като свидетел, доколкото отказът да се подпише АУАН от страна на касатора не се оспорва от самия него. Безспорността на това обстоятелство не изисква събирането на допълнителни доказателства и не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Не е налице и доказателствено искане от страна на Д. за такъв разпит, който да е бил отхвърлен.

Касаторът не отрича и извършените административни нарушения от него, видно отново от изразеното становище в съдебно заседание /“…. Не успях да намеря талона контролния. Колана и светлините тъкмо щях да ги включа.“/. Имайки в предвид показанията на актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както и заявеното от нарушителя в съдебно заседание, районният съд правилно е приел за установени по безспорен начин вменените във вина на Д. административни нарушения. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №2/04.01.2018 год., постановено по НАХД №350 по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2/04.01.2018 год., постановено по НАХД №350 по описа за 2017 год. на Районен съд Раднево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.