Р Е Ш Е Н И Е

№ 85 12.04.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА к.а.н.дело № 60 описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение № 760 от 11.12.2017г., постановено по АНД № 2761/ 2017г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление/НП/ № 24-001506 от 24.07.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение по съображения че е постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател оспорва изводите на въззивния съд за неправилна квалификация на деянието. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация – К.И.А., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. В депозирана по делото писмена изразява становище за неоснователност на касационната жалба и съответно – за правилност на съдебното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на К.И.А. ***-001506 от 24.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-001506 от 03.07.2017г., й е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв., на основание чл.414, ал.3 от КТ, за извършено нарушение на чл. чл.61, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 15.06.2017г. на земеделски производител К.И.А., е установено, че на обект Черешова градина, намираща се в землището на с.Кирилово, земеделският производител К.А., в качеството си на работодател – регистриран земеделски стопанин, приема на работа в посочения обект, като „берач“, на 15.06.2017г. в 11:00ч. Т.К.А., без преди това да сключи с нея писмен трудов договор.

За да отмени посоченото НП въззивният съд е изложил съображения, че НП е незаконосъобразно поради явно несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на конкретното административно-наказателно обвинение. Според въззивния съд е налице неправилна правна квалификация на изпълнителното деяние, тъй като наличието на нарушение по чл.61, ал.1 и сл.от КТ предполага сключен трудов договор, дори и след фактическото постъпване на работа, а в разглежданата хипотеза ставало въпрос за предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, което било наказуемо по чл.414 ал.1 от КТ.

Така постановено решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, за нарушение на която е санкциониран ответникът по касация с процесното НП, трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а според чл.62 ал.1 от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва в писмена форма. За нарушение на разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ нормата на чл.414 ал.3 от КТ предвижда налагане на наказание – имуществена санкция или глоба в размер от 1500 –до 15000 лв за всяко отделно нарушение. Следователно приложимостта на чл.414, ал.3 от КТ се следва в случаите, когато се установят следните елементи от фактическия състав на изпълнителното деяние, явяващо се нарушение на чл.61, ал.1 от КТ: между лицата да е възникнало отношение по предоставяне на работна сила срещу възнаграждение (т.е.трудово правоотношение) и липса на сключен трудов договор към датата на постъпване на работника или служителя на работа. В случая в НП № 24-001506/ 24.07.2017г.изрично е записано, че санкционираното лице, в качеството си на работодател, е приел на работа лицето Т.К.А. без преди това да е сключил писмен трудов договор с нея. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по чл.414 ал.3 предл. първо вр. с чл.61 ал.1 от КТ. Изводите на РС Стара Загора, че приемането на работа без преди това да е сключен трудов договор с работника, съставлява деяние по чл.1, ал.2 от КТ не съответстват на сочената законова разпоредба. Административно наказателното обвинение, повдигнато с оспореното НП, не се основава на твърдения за неправилно оформяне на правоотношенията между страните по предоставяне на работна сила като гражданскоправни вместо като трудови, за да се счита за нарушен въведения в разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда принцип. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно регламентирано изискване на трудовото законодателство и съответно че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански, търговски или други. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните. Такава преценка обаче в случая не се следва поради това, че между Т.К.А. и К.И.А., в качеството й на работодател, не е сключен какъвто и да е договор. С оглед така очертаната нормативна уредба при формулировката на административното нарушение в процесния случай не е допуснато констатираното от районния съд несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението.

При изведеното точно и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по КТ деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, при което правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същото напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК.

Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 760 от 11.12.2017г., постановено по АНД № 2761/ 2017г. по описа на Районен съд гр.Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.