Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                              

             100      10.04.2018 година   град Стара Загора

 

                 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                              

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                                                                                      Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар  Стефка Христова       

и с участието на прокурор Петко Георгиев                                            

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 63 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

                                                                                                                                                           Образувано е по касационна жалба на „Е.Б.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, комплекс „Литекс тауър“, ет.9, представлявано от Изпълнителния директор Алексиос Атанасопулос, подадена чрез пълномощника му адв. Й.Й. ***, против Решение № 681 от 13.11.2017г., постановено по АНД № 2089/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление № 11 от 26.06.2017г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, като е намален размера на наложената на „Е.Б.“ ЕАД на основание чл.166а, ал.2 от ЗООС, за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗООС имуществена санкция от 12 000 на 10 000 лева.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение  в нарушение и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа и правна страна. Поддържа, че изложените в обстоятелствената част на наказателното постановление мотиви не съответстват на неговия диспозитив, което е довело до неясното за какво точно нарушение е санкционирано привлеченото към отговорност дружество. Твърди, че при постановяване на решението съдът е превишил пределите на принципите на състезателността и равенството на правата на страните в процеса, като е уточнил и формулирал нарушението, за което на „Е.Б.“ ЕАД е наложена административна санкция. По тези съображения и такива, че констатираното нарушение е изцяло следствие на бездействието на административнонаказващия орган да одобри внесения от дружеството доклад за безопасност, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 11 от 26.06.2017г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

 

           Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

          

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

        Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Е.Б.“ ЕАД, ***, против Наказателно постановление /НП/ № 11 от 26.06.2017г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 11 от 25.04.2017г., на „Е.Б.“ ЕАД,  на основание чл. 166а, ал.2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лв., за нарушение на чл.109, ал.1 от ЗООС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 06.04.2017г. проверка от контролните органи на РИОСВ – Стара Загора в „Складова база за втечнен въглеводороден газ пропан – бутан и неговите смеси“, гр. Стара Загора, Индустриална зона, УПИ ХI-1511, кв.15, оператор на който обект е „Е.Б.“ ЕАД, ***, е установено, че дружеството експлоатира предприятие с висок рисков потенциал без издадено решение за одобряване на доклада за безопасност от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда.  

  Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните доказателства и приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на „Е.Б.“ ЕАД нарушение на чл.109, ал.1 от ЗООС, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.166а, ал.2 от ЗООС. По съображения, че липсват данни за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на „Е.Б.“ ЕАД имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 10 000лв.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

 

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за допуснато от „Е.Б.“ ЕАД  нарушение по чл.166а, ал.2 от ЗООС, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Съгласно разпоредбата на чл.166а, ал.2 от ЗООС, на основание на която е санкционирано дружеството, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция от 10 000лв. до 20 000лв, физическо лице, ако не подлежи на по-тежко наказание, или юридическо лице, за неизпълнение на задълженията по чл.109, ал.1 – 3 от ЗООС. Административнонаказателното обвинение от правна страна се основава на допуснато нарушение на чл.109, ал.1 от ЗООС, която норма регламентира че изграждането и експлоатацията на ново и експлоатацията на съществуващо предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него се извършват след издаване на решение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за одобряване на доклада за безопасност.  От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с обстоятелството, че „Е.Б.“ ЕАД, като оператор на „Складова база за втечнен въглеводороден газ пропан – бутан и неговите смеси“, гр. Стара Загора, експлоатира предприятие с висок рисков потенциал без издадено решение за одобряване на доклада за безопасност от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда.  

С оглед на така направеното описание на вмененото на санкционираното лице нарушение от фактическа и правна страна, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че не налице противоречие /несъответствие/ между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и административнонаказателната правна квалификация на деянието като нарушение по чл.166а, ал.2 от ЗООС. Противно на твърденията на касатора, налице е изискуемият се конекситет между описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП и диспозитива, с който е наложена административна санкция за това нарушение. Направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като административнонаказателната правна квалификация на деянието е съответна на фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена нормативна разпоредба. Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател за неяснота дали дружеството се санкционира за това, „че експлоатира предприятие с висок рисков потенциал, без да е квалифицирано за това“ или „е квалифицирано да експлоатира такова предприятие, но го прави без издадено решение за одобряване на доклада за безопасност от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда“. Изрично в наказателното постановление е посочено, че след изменението на глава седем, раздел І от ЗООС /ДВ бр.62 от 14.08.2015г., в сила от 14.08.2015г./, дружеството се класифицира като предприятие с висок рисков потенциал, за която класификация операторът е уведомил Министъра на околната среда и водите и е получил потвърждение с писмо изх. № УК-174/ 02.06.2016г. Посочено е и че като предприятие с висок рисков потенциал „Е.Б.“ ЕАД  е адресат на императивната разпоредба на чл.109, ал.1 от ЗООС и на регламентираното с нея изискване експлоатацията на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него да се извършва след издаване на решение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за одобряване на доклада за безопасност.  

 

Изцяло се споделя и извода на Старозагорския районен съд, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение, се потвърждават от събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на касатора за наличието на изключващи вината и отговорността обстоятелства. Действително от материалите по делото се установява, че „Е.Б.“ ЕАД е внесло в Изпълнителна агенция по околна среда документи по чл. 112, ал.3 от ЗООС. Но процедурата по издаване на решение по чл.116 от ЗООС за одобряване на доклада за безопасност, към датата на констатирането на нарушението, съставянето на АУАН и издаването на НП, не е приключила с влязъл в сила административен акт. Доколкото разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗООС поставя императивното изискване експлоатацията на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него да се извършва след издаване на решение от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за одобряване на доклада за безопасност, експлоатацията на такова предприятие при липсата на приключила с решение по чл.116, ал.1, т.1 от ЗООС процедура, се явява в нарушение на чл.109, ал.1 от ЗООС. Ето защо обстоятелството, че постановеното Решение № СЗ-33-ПР/ 22.03.2017г. за извършване оценка на въздействието върху околната среда и възникналата необходимост от внасяне на корекции в представения за одобряване доклад за безопасност, са довели до продължаване във времето на образуваното административно производство и приключването му с решение по чл.116 ал. от ЗООС, не освобождава оператора от задължението да спази изискването на чл.109, ал.1 от ЗООС респ. не изключва отговорността му при нарушаване на това изискване. Ако дружеството е считало, че е налице незаконосъобразно бездействие на решаващия административен орган или незаконосъобразни актове или действия в хода на образуваното административно производство по чл.112 от ЗООС, е следвало да реализира правата си по съответния процесуален ред.

 

           Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото доказателства е направил обоснован извод, че същото е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Не е налице твърдяното от касатора превишаване от съда на пределите на принципите на състезателността и равенството на правата на страните в процеса при постановяването на съдебното решение – изложените мотиви не представляват уточнение и формулиране на нарушението, за което на „Е.Б.“ ЕАД е наложена административна санкция, а обосноваване, в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК, защо не се приемат за основателни доводите, изложени в подкрепа на подадената жалбата досежно твърдяната от дружеството неяснота за какво нарушение е санкционирано. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

  С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                   Р     Е      Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 681 от 13.11.2017г., постановено по АНД № 2089/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                                

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                                                                                                                      

                                                                       2.