Р Е Ш Е Н И Е

№ 86 12.04.2018 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Д.Драгнева КАН дело №64 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „К.Б.” ООД *** против Решение №810/22.12.2017г., постановено по АНД №2057/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №43-0000097/18.05.2017 г., издадено от Началника на Областен отдел «Автомобилна администрация» гр. Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 5000лв / три хиляди/ на основание чл.104 ал.7 предл. второ от Закона за автомобилните превози и за нарушение на чл. 10, §5, б»А», /ii/, предл. първо от Регламент 561/2006г. за това, че на 10.04.2017т, около 15.30часа при извършена проверка в сградата на ОО „АА” Стара Загора се установило, че за периода 22.08.2016г-28.08.2016г. „К.Б.“ ООД, притежаващ лиценз на общността №4786, в качеството си на превозвач не е осигурил съхранението на всички записани данни от дигиталния Тахограф на МПС марка „Волво” с рег. №СТ6563НТ за срок от дена година.

За да потвърди наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че налагането на имуществена санкция е извършено при правилно приложение на материалния закон и при спазване изискванията на ЗАНН, а оплакванията на дружеството за липса на дата, място на административното нарушение и обстоятелства по неговото извършване за неоснователни. Въз основа на представените доказателства въззивния съд е извел извод за извършване на вмененото на дружеството нарушение, тъй като данни от посочения автомобил не са представени на АНО и в хода на съдебното производство при задължение на превозвача да ги съхранява за срок от една година.

С касационната жалба се твърди, че възраженията против законосъобразността на наказателното постановление изложени във въззивната жалба не са обсъдени, както и не е взето предвид, че липсват доказателства за извършван превоз в посочения период, както и че не е установено данните да са извлечени, за да се санкционира дружеството за тяхното не съхранение в период от 12 месеца. Съгласно чл.10 §5, буква „А” /i/ от Регламент 561/06г транспортното предприятие, което използва превозни средства, снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IB към Регламент №3821/85 на ЕИО и което попада в обхвата на настоящия регламент осигурява записване на всички данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача на предвидени от държавата –членка интервали и по-честото записване на съответните данни, с цел осигуряване на записването на всички данни относно дейностите, извършвани от или за това предприетия. От тази разпоредба касатора извежда твърдението, че за да се изисква съхранение, преди това следва да се докаже записване в смисъл на извличане на данните от мобилния тахограф, за което по делото липсват доказателства. Съгласно чл. 93г ал.2 от ЗАвП, отговорност е предвидена за превозвачите, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача на всеки три месеца, след изтичане на които започва и едногодишния срок. Следователно датата на нарушението е в зависимост от момента на извличане на данните, а такава липсва в наказателното постановление, в което не е посочено и мястото на извършване на деянието. Липсват и доказателства да е извършван международен превоз на товари в посочения период.

От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответника ИА «АА» - ОО Стара Загора не изпраща представител и не представя писмен отговор против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оплакването за липса на доказателства за допуснато нарушение на чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози е неоснователно. Отговорността по чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози е предвидена за неизпълнение на задължението за съхраняване на тахографските листи, разпечатките и извлечените данни като изброяването е кумулативно. Наказващия орган е отправил обвинение за не съхраняване на всички записани данни от дигиталния тахограф, въз основа на представените такива за дати 22.08.,23.08., 25.08.,26.08 и 28.08. 2016г, като наказаното дружество не е представило данните за дати 24.08.16г. и 27.08.2017г., а нему е задължението да докаже изпълнението на задължението. Отрицателните факти не оставят материални следи като бездействието има времеви предели, определени от фактическия състав на нарушената разпоредба, но не и място на извършване. Нормата не определя къде да се съхраняват данните, поради което и място на съставомерното бездействие не може да бъде посочено като обстоятелство по извършване на нарушението. След като разпоредбата не изисква конкретно място на изпълнение на задължението за съхранение, то същото се явява без правно значение за съставомерността на бездействието. Личността на шофьора също няма значение на обстоятелство по извършване на нарушението, а неосъществяването на превоз се доказва посредством данните от дигиталния тахограф, които не са съхранени в период от една година от тяхното създаване. Срокът е ясно определен от нормативния акт и не тече от момента на тяхното извличане на друг носител. Правилно АНО и въззивния съд са формирали извод за нарушаване на чл.104 ал.7 от ЗАвП въз основа на липсата на доказателства за съхранение на поисканите документи. Към датата на нарушението – 10.04.2017г. не е изтекъл едногодишен срок от записване на данните, още по-малко едногодишен срок, считано от момента на тяхното извличане. Като не представя данните от дигиталния тахограф, превозвача не доказва изпълнение на задължението за тяхното съхранение в период от 365 дни, което е в негова тежест и съответно органа правилно е формирал извод за осъществен състав на чл.104 ал.7 предл. второ от ЗАвП, посочен и като основание за ангажиране на имуществената му отговорност. За осъществяване на това деяние необходимо и достатъчно е да се установи качеството на лицето на превозвач, за което е посочен в НП номера на притежавания лиценз на общността, индивидуализирано е моторното превозно средство, а извършването на дейност не е елемент от съставомерния състав на нарушението. Ако в посочения период, дружеството не е извършвало дейност, но има качеството на превозвач, то не отпада задължението му да съхранява данните от дигиталния тахограф, чрез които документи да удостовери, че въпросно МПС не е пътувало. Възражения в тази посока не са наведени и пред АНО, на който са представени съхранени данни от дигиталния тагохраф, но не за всички дни, поради което правилно е отправено обвинение за несъхраняване на всички данни. Датата на нарушението може да бъде всеки един ден от едногодишния срок като в случая това е деня на проверката.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №810/22.12.2017г., постановено по АНД №2057/2017г. по описа на на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.