Р Е
Ш Е Н
И Е
№451
19.12.2018г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесети и втори ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Ива Атанасова
и с
участието на прокурора: Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 68 по описа за 2018г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Мобилтел ЕАД – гр.София против Решение №706/17.11.2017г.
по а.н.д №1694/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е изменено
наказателно постановление (НП) №52/28.04.2017г. на Председателя на КРС, като
наложената имуществена санкция е намалена от 7 500 лева на 3 000 лева.
Като основание за отмяна на решението в жалбата е посочен текста на чл.348,
ал.1, т.2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила, но по
същество се развиват и оплаквания за постановяването му в нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва
се извода на съда за формална и материална законосъобразност на санкционния
акт. Според касатора деянието е несъставомерно и не е извършено нарушение.
Излагат се съображения за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от
ЗАНН. Моли се съда да отмени решението на РС – Стара Загора както и измененото
с него НП.
Ответникът
по касация Комисия за регулиране на съобщенията – София, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема
становище по основателността на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение, че не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт, поради което
предлага същият да бъде оставен сила. Счита, че определеният от въззивния съд
минимален размер на санкцията съответства на целта на наказанието.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Мобилтел ЕАД –
гр.София против НП №52/28.04.2017г. на Председателя на Комисията за регулиране
на съобщенията, с което въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) №Б-041/17.03.2017г., на Мобилтел ЕАД – гр.София е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 500 лева на
основание чл.326 Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на
23.01.2017г. в свой търговски обект, находящ се на адрес: гр.Стара Загора,
бул.Цар Симеон Велики №55, Мобилтел ЕАД – гр.София не е представило на А. Б. Б.
проект на индивидуален договор №504405288/23.01.2017г. за запознаване със
съдържанието му преди да се поиска подписването на индивидуален договор. След
устно уточняване на условията на договора, г-н Б. е поканен да положи подпис
върху устройство за електронно подписване, преди да се представи проекта на
договора, чието подписване се иска. Като не е предоставило на г-н Б. проект на
индивидуален договор №504405288/23.01.2017г. за запознаване със съдържанието му
преди да поиска подписването на договора „Мобилтел“ ЕАД е нарушило разпоредбата
на чл.43, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Стара Загора е изменил посоченото НП. Прието е, че от
събраните по делото доказателства се е установило, че посоченото в санкционния
акт лице се е явило на процесната дата в обект на санкционираното дружество и
след обсъждане със служител на дружеството на клаузите на договор е поканен да
положи подписа си върху устройство, без да му се предостави възможност преди
това да се запознае със съдържанието на самия договор, като такава възможност
не е предоставена нито на хартиен носител, нито на монитор на електронно
устройство. Посочено е, че едва след изрично искане на Б., на същият е
предоставен проекта за договор на хартиен носител, след което същият и колегата
му са се легитимирали като служители на КРС. В решението са обсъдени гласните
доказателства на актосъставителя и свидетеля по акта, както и на разпитания
служител на санкционираното дружество. Обосновано е, че както АУАН, така и НП
съдържат всички изискуеми реквизити съобразно изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата срещу НП, като е
прието, че същите са неоснователни. По отношение на определеното от
административнонаказващият орган наказание е прието, че не е налице обосновка
относно определянето му в по-висок размер при липса на отегчаващи отговорността
обстоятелства, като са изложени доводи, че в случая няма данни да са налагани
други санкции за сходни по вид нарушения, нито други обстоятелства, които
следва да се считат за отегчаващи. С оглед тези данни съдът е приел, че са
налице основания за изменение на НП досежно размера на наложената санкция и
намаляването й до установения от закона минимален размер от 3000 лева, който
отговаря на тежестта на нарушението, както и на обстоятелствата по случая.
Решението
на Районен съд Стара Загора е валидно и допустимо, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Не се спори между страните, че
касаторът притежава качеството „предприятие, предоставящо обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги“ по см. на § 1, т. 50 от
ДР на ЗЕС. Съгласно чл.73, ал.1
от ЗЕС, предприятие, което е подало уведомление за осъществяване на
обществени електронни съобщения по чл.66, спазва общи изисквания, определени в
зависимост от вида на електронната съобщителна мрежа и/или услуга. От своя
страна, съгласно чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на
електронни съобщения (публикувани на интернет страницата на КРС) „преди подписване на индивидуалния договор предприятията са
задължени да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за
запознаване със съдържанието му“.
В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че преди подписване на индивидуалния
договор на потребителя не е предоставен проекта от този договор в цялост за запознаване
със съдържанието му, каквото задължение за предприятието е предвидено в разпоредбата
на чл.42, ал.3 от Общите изисквания.
Горното се потвърждава от показанията на разпитания
свидетел М. Ж. Г. – актосъставител и А. Б. Б., чиито показания кореспондират
помежду си и които заявяват, че вторият от тях е бил поканен да положи подпис
върху електронното устройство, без да му е предоставена възможност да се
запознае със самия договор, като последният е разпечатан и му е предоставен
едва при поискване от негова страна и след като е бил вече поканен да подпише
този договор, като противното не се установява и от показанията на разпитания
по делото служител на санкционираното дружество Б.Д.М..
С
оглед така установеното, настоящият състав на касационната инстанция напълно
споделя изводите на районния съд, че нарушението е безспорно доказано и
правилно квалифицирано, а наведените с жалбата доводи в обратна насока намира за
неоснователни. В мотивите на решението на въззивния съд са обосновани изчерпателно
обстоятелствата, свързани с доказаността на извършеното административно
нарушение, изложени са аргументи за съставомерността и формата на извършеното
деяние, обсъдени са възраженията на жалбоподателя, поради което настоящия
касационен състав намира за неоснователни възраженията в касационната жалба за
липса на мотиви на въззивното решение.
Противно
на изложеното в жалбата съдът намира, че за съставомерността на нарушението по
чл.42, ал.3 от Общите изисквания е достатъчно неизпълнение на задължението за
представяне на проекто договора за запознаване преди подписването на
окончателния договор и не е необходимо подписването на договора, за да се счита
същото за довършено. В жалбата е посочено също, че никъде в Общите изисквания
не е предвидено задължение за предприятията да представят индивидуалния договор
на хартиен носител, но в случая е установено, че запознаване със съдържанието
на същия не е осигурено дори и на монитор на електронно устройство, като в същото
време потребителят е поканен да положи подписа си на договора.
Настоящият
касационен състав намира, че в случая липсват предпоставки за определяне на
извършеното нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретната
хипотеза не се установяват обстоятелства, разкриващи по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичните случаи на този вид нарушения,
касаещи неизпълнение на определените общи изисквания. Обстоятелството, че
дружеството не е санкционирано за подобно нарушение до този момент и от
деянието не са причинени вреди, са взети предвид при изменението на размера на
имуществената санкция от районния съд, поради което е и наложената такава е
намалена до предвидения в закона минимален размер.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 706/17.11.2017г. по а.н.д.№ 1694/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.