Р Е Ш Е Н И Е

№88 12.04.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №69 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, против решение №1 от 03.01.2018 год. на Районен съд Раднево, постановено по н.а.х.д. №275 по описа за 2017 год. на съда, с което е отменено наказателно постановление №НЯСС-64/18.07.2017 год., издадено от заместник-председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор - София, с което за нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите (ЗВ) на община Раднево е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. Твърди, че решаващият състав на районният съд, неправилно е приел, че са допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН в обжалваното наказателно постановление. Видно от същото е безспорно посочена датата на извършване на нарушението, която е 28.03.2017 год., както и мястото на извършване на нарушението – гр. Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“№108, където е указано да се представи работния проект. Посочена е също така и нарушената разпоредба на чл.190, ал.1, т.3 от ЗВ. Заключава, че при издаването на наказателното постановление е прието по безспорен начин извършването на административното нарушение. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Община Раднево, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представената молба по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Старозагорският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 07.03.2017 год. от Главен инспектор В.В. и инспектор С.К… от ДАМТН е извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир "Раднево", находящ се в поземлен имот 000044, 000045 и 000046 в землището на с. Знаменосец, община Раднево и в имот 000413 в землището на с. Даскал Атанасово, собственост на община Раднево съгласно АОС № 63/2006 год., АОС от 01.06.1998 год., АОС №657 от 01.06.1998 год., АОС №656 от 01.06.1998 год. и АОС №684 от 01.06.1998 год. и в присъствието на представител на община Раднево, като резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол №07-06-062/07.03.2017 год. Собственикът на язовира община Раднево е надлежно уведомена за направените констатации и даденото предписание с констативен протокол №07-06-062/07.03.2017 год., екземпляр от който е връчен на общината и заведен с вх.№24-00-108/20.03.2017 год. В този протокол са дадени и три предписания на основание чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като последното от тях е да бъде представен в седемдневен срок работен проект с всички технически данни, включително хидравлично оразмеряване на изградения допълнително преливник, отводящ канал и енергогасител. Протоколът е подписан от присъствалите по време на проверката служители на ДАМТН и Община Раднево. На 28.03.2017 год. е извършена проверка в деловодството на ДАМТН, при което е установено, че предписанието не е изпълнено, като не е представен работния проект.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия №07-022/15.05.2017 год. от инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" – Южна Централна България - Пловдив, в главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" на ДАМТН за това, че собственикът на язовира не изпълнил в срок до даденото му задължително предписание с констативен протокол № №07-06-062/07.03.2017 год. от длъжностни лица по чл. 190, ал.4 от ЗВ. Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите наложил на Община Раднево имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. за установеното неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

За да постанови оспореното решение, с което отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че в хода на образуваното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи с неясно описание на изпълнителното деяние. Не е ясно как на 28.03.2017 год. Община Раднево е извършила твърдяното в АУАН и НП нарушение, след като това е първият ден от определения от самите контролни органи срок от седем календарни дни за уведомяване. Приел е също така, че неизпълнението на дадените предписания по ЗВ е част от състава на разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, която обаче не посочена нито в акта, нито в наказателното постановление като нарушена. От описанието на нарушението не става ясно как е извършено това нарушение, с което са накърнени правата на наказаното лице. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е мотивирало съдът да постанови решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Решението е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания за неговото съдържание. Като нарушена е посочена разпоредбата на разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която не съдържа фактически състав на нарушение, а в нея е регламентирано правото на Председателя на ДАМТН или на оправомощени от него лица да извършват определени правни действия. Посочването й като нарушена представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.5 и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в АУАН и наказателното постановление да се посочи законовата разпоредба, която е виновно нарушена. Посочването на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, който не съдържа фактически състав на нарушение, е равносилно на непосочване на нарушена законова разпоредба, а посочването на съответната цифрова квалификация на нарушението е абсолютно необходимо, за да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Настоящият съдебен състав намира, че в случая действително е налице извършено административно нарушение, като е изпълнена процедурата по съставяне на АУАН. Посочването като нарушена на разпоредба, която не съдържа фактически състав на административно нарушение, опорочава производството по налагане на административно наказание и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Въз основа на това правилно е било отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

За да е налице административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то правна норма следва да предписва задължително правно поведение, и при противоправно деяние, изразено чрез действие или бездействие, с което не е изпълнено предписанието, се приема, че лицето е извършило нарушение на тази норма. В тази връзка касационният състав счита, че разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, по която деянието е квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съдържа фактически състав на нарушение. Същата регламентира единствено правомощието на контролните органи да дават предписания на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок на изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо повече – тя изобщо не е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че те могат да я нарушат, а други разпоредби, които да са били нарушени от общината, не са посочени нито в АУАН, нито в НП.

Неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл.42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита. Нарушаването на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН от страна на наказващият орган не може да бъде санирано в по-късен етап от административнонаказателното производство.

Административнонаказателното производство е строго формално и е задължително спазването му при реализирането на административнонака-зателната отговорност на физическите и юридически лица. В контекста на гореизложеното следва да бъде установена по безспорен начин и компетентността както на актосъставителят, така и на издателят на наказателното постановление. Съгласно чл.201, ал.11 от ЗВ, актове за нарушения на чл.200, ал.1, т.38-40 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от органа по чл.190, ал.4 / председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица/, а съгласно ал.12 на същата разпоредба наказателните постановления се издават от председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е на наказващият орган. В настоящето производство тези обстоятелства не са доказани. Не е представена заповед на Председателя на ДАМТН, от която да е видно, че подписалите протокола служители от ДАМТН са оправомощени да дават задължителни предписания от една страна, а от друга да съставят актове за установяване на административни нарушения. Нямаме доказателства и за оправомощаването на заместник-председателя на ДАМТН да издава наказателни постановления по ЗВ. Действително както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени оправомощителни заповеди /съответно №А-80/24.01.2017 год. и А-457/15.06.2017 год. и двете на председателя на ДАМТН/, но същите не са приложени към преписката, поради което и не е възможно да се осъществи съдебен контрол на компетентността на актосъставителят и издателят на наказателното постановление.

Настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1 от 03.01.2018 год., постановено по АНД №275/2017 год. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.