Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 138 25.04.2018г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Албена Ангелова
и с
участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 70 по описа за 2018 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Митница Пловдив – гр.Пловдив против Решение № 518/14.12.2017
г., постановено по а.н.д № 1338/2017 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в
частта, с която е отменено Наказателно постановление (НП) № 1009 от 07.11.2017 г.,
издадено от началника на Митница Пловдив срещу И.Р.С. *** жалбата се твърди, че
решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон – касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че административно
наказващият орган е нарушил забраната за non bis in idem. В тази връзка са наведени
доводи, че не е налице тъждество между нарушението, за което е съставен
прекратеният АУАН 284а-2465/05.06.2017 г.
на служители на РУП Казанлък, и съставеният по-късно АУАН 569/22.08.2017
г., тъй като е различен предметът на нарушението. По изложените в касационната жалба съображения е
направено искане до съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Районен съд Казанлък и да постанови друго, с което да потвърди отмененото НП.
Ответникът
по касация И.Р.С., редовно и
своевременно призован, не се явява, не изпраща представител по делото и не
изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.Р.С. ***№ 1009 от 07.11.2017 г., издадено от Началника на
Митница Пловдив, с което въз основа на АУАН
№ 569/22.08.2017
г. на И.Р.С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева на основание чл.123, ал.6
от ЗАДС и са отнети стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 04.04.2017
г. е извършена проверка от служители на
РУП – Казанлък на адрес - ***, обитаван от И.Р.С.. В хода на проверката е
установено, че С. държи в жилището си
общо 5 стека с цигари, общо 50 броя кутии с цигари, както следва: цигари –
търговска марка „BUSINESS ROYALS“ – 50 кутии с по
20 къса всяка, общо 1000 къса, 80 мм, без български акцизен бандерол, с надпис
върху кутиите „DUTY FREE SALES ONLY“. След
извършената проверка е съставен АУАН № 284а-2465/05.06.2017г. от полицейски
орган. АНО е прекратил производството по него на основание чл. 54 ЗАНН.
Материалите по случая са предадени на Митница Пловдив за реализиране на
административнонаказателна отговорност. На 22.08.2017 г. е съставен АУАН 569,
въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. С
деянието, извършено от И.С. е посочена за нарушена разпоредбата на чл.99, ал.2,
т.4 от ЗАДС.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото НП като незаконосъобразно в
частта относно наложената глоба и е прекратил административнонаказателното
производство. Изложени са доводи, че съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,
вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК, не се образува наказателно производство, а
образуваното се прекратява, ако спрямо същото лице за същото нарушение има
влязъл в сила акт за прекратяване на делото, като в случая безспорно
резолюцията по чл.54 от ЗАНН има ефект на влязъл в сила съдебен акт, тъй като
АНО е правораздавателен орган по отношение на правонарушенията. Посочено е, че
констатираните в АУАН №284а-2465 от 05.06.2017г. на РУ на МВР Казанлък
обстоятелства по време, място и начин на извършване са напълно идентични с тези
по АУАН №569 от 22.08.2017г. на Агенция Митници, и съответно с тези от
обжалваното НП, следователно издадения санкционен акт и АУАН №284а-2465 от
05.06.2017г. имат един и същ предмет, с което е нарушена забраната за non
bis in idem. Обосновава, че след като привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице е наказано с НП за осъществяване на
състава на чл.123, ал.6 от ЗАДС, а преди това спрямо него е приключило
административнонаказателно производство за същото деяние, то съобразно
посочената забрана второто производство следва да бъде прекратено, тъй като е
недопустимо поради силата на присъдено нещо, а АНО е нарушил чл.4, § 1 от
Протокол №7 на ЕКПЧ.
Решението
на Районен съд Казанлък е неправилно.
Настоящият
касационен състав не споделя доводите, че НП е издадено
в нарушение на принципа, че едно лице не подлежи на повторно наказване за едно
и също нарушение. С АУАН №284а-2465 от 05.06.2017г. на ответника по касация е повдигнато
обвинение за извършено административно нарушение по 123, ал.1 от ЗАДС. Производството,
образувано с този акт е прекратено с резолюция от 22.06.2017г на началника на
Митница Пловдив, след което е бил съставен АУАН № 569/22.08.2017г. Като е
формирал извод, че прекратяването на административнонаказателното производство
представлява пречка за съставянето на този втори акт и издаденото въз основа на
него НП, с оглед принципа non bis in idem, въззивния съд е постановил решението си при неправилно
приложение на закона. Препращането, регламентирано в чл.84 от ЗАНН към НПК се
отнася единствено до тези хипотезите, за които липсват особени правила в ЗАНН,
а именно: за призоваване, връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производство пред съда по разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, касационни жалби пред административния
съд и предложения за възобновяване. В случая административнонаказващия орган не
е следвало да приложи тази норма, тъй като никоя от хипотезите не е налице.
Освен това, визираната от съда хипотеза на чл.24, ал.1, т.6
пр.последно от НПК, сочеща на недопумост образуването на ново наказателно
производство, е тази: разпореждане за прекратяване на делото, т.е. визират се
случаите на прекратяване на съдебно производство с разпореждане, а не случаите,
когато административнонаказващ орган прекратява административнанаказателна
преписка с резолюция. В
случая прекратяването на производството по АУАН №284а-2465 от
05.06.2017г. с резолюция от 22.06.2017г
на АНО се свързва с мотиви, дадени в становището на началник отдел
„Правнонормативен“ при Митница Пловдив. Това становище съдържа освен несъгласие
с правната квалификация на деянието, предложена от актосъставителя, и доводи за
липса на компетентност на последния по отношение деяние по чл.123 ЗАДС. Каквито
и да са мотивите за прекратяване на преписката обаче, в случая не се следва
преценка дали АУАН №284а-2465 от 05.06.2017г. е бил или не годна основа за законосъобразно
издаване на наказателно постановление. Изводите
за това дали е бил осигурен спрямо И.С. принципа non bis in idem следва да се направят с оглед правилото на
чл.17 от ЗАНН, където този принцип е закрепен. Тази норма предвижда, че никой не може да
бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан
с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. В случая няма
данни нарушителя да е бил вече санкциониран за деянието, извършено от него на
04.04.2017г., за което му е наложена глоба с оспореното НП. Обстоятелството, че
на 22.06.2017г. е била прекратена с резолюция на АНО преписката по АУАН №284а-2465 от
05.06.2017г., не обективира
пречка за съставяне на нов акт срещу ответника по касация (АУАН № 569/22.08.2017г.). Срокът за съставяне на акт по
чл.34, ал.1 от ЗАНН е тримесечен и в случая към 22.08.2017г не е бил изтекъл,
тъй като е отпочнал считано от 14.06.2017г., когато е получено от Агенция
Митници „Пловдив” Постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство №1662/09.05.2017г.
Оспореното НП е издадено следователно при липса на допуснати процесуални
нарушения.
По същество
извършеното от ответника по касация деяние
е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.99,
ал.2, т.4 от ЗАДС забрана за държане на тютюневи изделия с надпис, които
задължително съдържа думите DUTY FREE. В
този смисъл извършеното И.С. деяние
осъществява фактическият състав на посочената в НП законова норма на чл.123,
ал.6 от ЗАДС и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. АНО е извършил правилна
квалификация на деянието и е наложил предвиденото в закона към момента на
извършване на деянието наказание.
Досежно
наложеното наказание следва да се вземе в предвид следното:
Разпоредбата на чл.123, ал.6 от ЗАДС, в редакция към
датата на НП /ДВ бр.54 от
2012г./, предвижда, че на физическо лице, което държи,
пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия,
облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа
думите DUTY FREE, се наказва с глоба от 2 000 лева. Деянието, извършено от
ответника по касация, не разкрива белезите на маловажен случай по
смисъла на чл.126б, ал.2 от ЗАДС, тъй като двойният размер на акциза в случая
надвишава 100лв (видно от приложената служба бележка дължимия акциз е 202,25
лв.). Органът е определил
размера на наказанието на 2000лв – минималния предвиден в разпоредбата на чл.123,
ал.6 от ЗАДС в редакцията й с ДВ бр.54 от 2012г. Тази разпоредба обаче в санкционната си част е
изменена като е предвиден по-малък минимум на глобата, а именно – 700лв. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Разпоредбата на чл.123, ал.6 от ЗАДС в
редакцията, изменена с ДВ бр.97/2017г, в сила от 01.01.2018г е по – благоприятна
за нарушителя, с оглед на което НП следва да се измени като размера на
наложената му за горното деяние „глоба“ се намали на 700 лв.
В заключение следва да се
отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е
необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН
обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание,
следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен
състав.
Водим от тези
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 518/14.12.2017г., постановено по а.н.д № 1338/2017 г. по описа на Районен съд
– Казанлък, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 1009 от
07.11.2017г., издадено от началника на Митница Пловдив и е прекратено административнонаказателното
производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №1009 от 07.11.2017г., издадено от началника на Митница Пловдив,
в частта по т.1, като изменя размера на наложеното на И.Р.С. на основание чл.123, ал.6 от ЗАДС и за
деяние, извършено на 04.04.2017г. в нарушение на чл.99, ал.2, т.4 от ЗАДС, административно наказание „глоба“ от 2000 лева на 700
лева.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.