Решение по Наказателно дело 72/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№80 15.03.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на първи март през две хиляди и оседемнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №72 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на Министерство на културата гр. София против решение №466/15.11.2017г., постановено по АНД №398/2017г. по описа на РС Казанлък. С решението е отменено Наказателно постановление №6007/10.03.2017г., издадено от Заместник Министъра на Културата, с наложена на „Б.” ЕАД имуществена санкция в размер на 10 000лв. на основание чл.97, ал.1, т.6, предл. трето от ЗАПСП за това, че на 10.10.2016г. е осъществил състава на административно нарушение по чл.97 ал.1 т.6 предл. трето от ЗАПСП- препредава по кабел по електронно съобщителна мрежа телевизионната програма СКАТ без необходимото по закон разрешение на носителите на права, предвидено в чл.91 ал.1 т.1 пред. второ във връзка с чл.72 т.4 от ЗАПСП. Нарушението е установено посредством проверка в офис-каса в град Казанлък, от справки в публичните регистри, водени от КРС, в които дружеството е обявило дейност по разпространение на радио-телевизионни програми, която обхваща и констатираното при проверката препредаване на територията на цялата страна, както и 649 576 броя абонати, въз основа на отправено запитване до телевизионните организации правоносители или техни упълномощени представители. Съгласно протокол №6007/ 10.10.2016г., за извършена проверка на място в офис каса с адрес бул. „23-ти Пехотен Шипченски полк” №11, град Казанлък, проверяващите служители са установили монтиран касов апарат в работен режим. По време на проверката е поискан и представен касов бон, който е приложен към съставения констативен протокол. В салона за работа с клиенти е установен телевизор, марка „PANASONIC“, свързан чрез коаксиален кабел в антенната букса към електронно съобщителната мрежа на оператора. Телевизорът е оборудван с цифров кабелен тунер DVB-C по време на проверката изрично е установено, че телевизора не е свързан към друг източник на телевизионен сигнал, което е потвърдено от направените цифрови фото снимки. Чрез използване на дистанционното управление са прегледани и установени телевизионните програми, които оператора препредаван и сред тях е телевизионната програма СКАТ. В отговор на отправено на 07.11.2016г запитване от „СКАТ“ ООД е постъпил отговор, че към датата на извършване на проверката „Б.“ ЕАД не е имало съгласието на същия за препредаване по кабел на територията на гр. Казанлък на телевизионната му програма СКАТ.

За да отмени наказателното постановление РС Казанлък е приел, че липсват доказателства за изпълнение на действието „препредаване“ съгласно легалното му определение по §1 т.17 от ДР на ЗРТ, тъй като не е установено едновременно приемане и предаване на радио и телевизионни програми, разпространявани за приемане от широката аудитория. Легално определение на понятието „абонат“ се съдържа в нормата на §1 т.1 от ДР на ЗЕС- всяко физическо или юридическо лице, което е страна по договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги. Разпоредбата на §1 т.27 от ДР на ЗЕС определя, че крайна точка на електронно съобщителната мрежа е физическа точка в която абоната получава достъп до обществена електронна съобщителна мрежа. Когато мрежите включват комутация или маршрутизация, КТМ се идентифицира сс определен мрежов адрес, който може да бъде свързан с номер или име на абонат. В конкретния случай за крайна точка в електронно съобщителната мрежа на дружеството жалбоподател е посочена марката на телевизионния приемник, находящ се офиса на дружеството в град Казанлък. АНО е приел, че „Б.“ ЕАД извършва препредаване на телевизионната програма по кабел без съгласието на правоносителите на база иззет касов бон. Дружеството в качеството си на предприятие, предоставящо услугата „разпространение на радио-и телевизионни програми“ не може да бъде абонат на собствените си услуги. Поради това не може дас е приеме, че излъчването на телевизионни програми без съгласието на правоносителите по телевизор, находящ се в офиса му, представлява препредаване.

По аргумент от константната практика на АС Стара Загора като неоснователни са отхвърлени възраженията на АНО, че нарушението по чл. 97 ал.1 т.6 от ЗАПСП е формално и не включва в състава си „препредаване“, поради което не е необходимо да се установи, че програмата е доставяна до абонат, а понятието ЕСМ има отношение към обема права на радио и телевизионните организации и не е част от изпълнителното деяние.

С касационната жалба се твърди, че въззивното съдебно решение противоречи на ЗАПСП, тъй като за разрешаване въпроса за извършено административно нарушение на чл.97, ал.1 т.6 предл. трето от ЗАПСП е на просто извършване, поради което към неговия състав са неотносими легалните дефиниции на абонат и препредаване. Тези дефиниции не отговарят на целта на ЗАПСП, поради което не могат да бъдат приложени по аналогия. ЗАПСП дава дефиниция на „ползвател” в §2 т.6 от ДР, в която дружество „Булсатком” попада и е имал задължението да получи правото на ползване на посочената телевизионна програма, препредавана в нарушение на закона. По смисъла и за целите на ЗАПСП крайна точка на ЕСМ е всяка точка, към която може да се закачи приемник. Проверката е извършена на демонстрационен приемник с вграден цифров тунер, като е служил за реклама на препредаваните програми. Събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност категорично потвърждават този факт. В касационната жалба отново са изложени и вече релевираните пред въззивния съд доводи по съществото на спора за изрядност на административно наказателното производство и доказаност на административното нарушение от събраните доказателства в неговия ход. От съда се иска да отмени въззивното съдебно решение и да постанови друго, с което да потвърди отмененото наказателно постановление.

Ответника – „Б.“ ЕАД не се представлява и не представя възражение против касационната жалба.

Представителя на ОП Стара Загора предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. При отмяна на наказателното постановление не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, поради което не е налице и касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Касатора е обвинен в осъществяване на изпълнително деяние по чл.97 ал.1 т.6 предл. трето от ЗАПСП – препредаване по кабел на телевизионна програма в нарушение на чл. 91 ал.1 т.1 предложение второ /Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане: преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата/, във връзка с чл.72 т.4 от същия закон /права сродни на авторското имат радио и телевизионните организации върху своите програми/. От текста на НП става ясно, че въз основа на установените в офис-касата в град Казанлък, телевизионни програми, приемани от телевизионен приемник, свързан чрез коаксиален кабел в антенната букса към електронно съобщителната мрежа на оператора, оборудван с цифров кабелен тунер DVB-C и касов бон, служителите на МК са извели извод за аналогово препредаване на територията на град Казанлък на програмата СКАТ без изискуемото по ЗАПСП разрешение на правоносителя. От тези факти следва извод, че в офис касата на дружеството, като крайна физическа точка по определението на §1 т.27 от ДР на ЗЕС, по електронно съобщителната мрежа се приема визираната телевизионна програма, но няма доказателства, че същата тази програма се препредава по аналогов път, до който и да е абонат на територията на град Казанлък. Няма доказателства за препредаване на телевизионната програма, нито е направена проверка на договорите с абонати, от които да се установи, че по посочения технически начин се препредават конкретни телевизионни програми. Настоящата инстанция намира, че вписаните в публичния регистър на КРС обстоятелства за броя на абонатите и вида на дейност на дружеството, както и телевизионните програми, които телевизионен приемник в офиса му приема, не е достатъчно да обоснове извод за препредаване по смисъла на §1 т.17 от ДР на ЗРТ, чийто основен елемент е едновременното приемане и предаване на телевизионната програма за приемане от широката аудитория, а предвид обвинението - до крайна точка на електронно съобщителна мрежа, представляваща физическата точка, в която абонатът получава достъп до мрежата, се налага извод че поне един абонат следва да бъде идентифициран. Това е главния съставомерен елемент на изпълнителното деяние и неговото съществуване не може да се презумира въз основа на публично оповестените в регистъра на КРС факти, както счита АНО т.е. след като дружеството има за предмет на дейност разпространение на радио и телевизионни програми и в офиса му за обслужване на клиенти има телевизионен приемник, който приема телевизионни програми, то тъкмо те се и препредават към абонатите, чийто брой е публично обявен. Голяма е вероятността този факт да е част от обективната действителност към 10.10.2016г., но не е доказан по делото, чрез представяне на поне едно копие на договор, в който да са посочени препредаваните към конкретен абонат радио и телевизионни програми. Доказано по делото е ,че дружеството приема телевизонна програма СКАТ, но не и че я препредава. Този последен и съставомерен елемент на изпълнителното деяние остава в полето на обоснованото предположение, което не е основание за ангажиране на отговорността.

Възражението, че ЗРТ и ЗЕС са неприложими е неоснователно, защото в посочените като нарушение разпоредби се борави с понятия, чието съдържание е изяснено именно в ЗРТ и в ЗЕС. Нещо повече, след като обект на нарушените авторски права са телевизионни програми, то няма никакво законово основание да се сподели тезата, че определенията на ЗРТ са неотносими, а препредаването се извършва, чрез електронно съобщителна мрежа, което сочи на относимост и на ЗЕС, който урежда тъкмо тези обществени отношения. ЗАПСП не борави с технически понятия, а има за обект обществените отношения във връзка с авторските и сродните му права, поради което ЗРТ и ЗЕС са единствено приложимите нормативни актове като съдържат уредба на разпространението на радио – и телевизионни програми. Освен това, нарушител е всеки, който препредава по кабел / хипотезата на чл.97 ал.1 т.6, предл.трето ЗАПСП/ телевизионни програми, а не само лице, което отговаря на определението на §2 т.6 от ДР на ЗАПСП. АНО неправилно счита, че след като приемника на дружеството приема сигнала на определена телевизионна програма, то и нарушението – препредаване по кабел е осъществено. Обратното следва от текста на НП, а именно проверяващите служители на Министерство на културата са приобщили към доказателствения материал касов бон, който е тестов и доказва, че касовия апарат работи и че дружеството осъществява дейността си, но не и че конкретно препредава програмата СКАТ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №466/15.11.2017год., постановено по АНД№398/2017 год. по описа на Казанлъшкия районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.