Р Е Ш Е Н И Е

№ 89 12.04.2018 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА к.а.н.дело № 73 описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба от И.П.К., подадена чрез пълномощника му адв.Р.М., против Решение № 817/ 29.12.2017г., постановено по АНД № 3112/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № F 292398/ 06.06.2017г., издадено от Директор на офис за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП Пловдив.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател твърди, че административно-наказателното производство е образувано и проведено при наличие на процесуална пречка, като поддържа, че към датата на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение е изтекъл законово предвидения тримесечен срок по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН. Сочи за необоснован и незаконосъобразен и извода на въззивния съд, че наличието на един свидетел при съставяне на АУАН, при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № F 292398/ 06.06.2017г. на Директоа на офис за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Пловдив, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба И.П.К. ***, против Наказателно постановление № F 292398/ 06.06.2017г., издадено от Директор на офис за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП Пловдив, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 292398 от 27.02.2017г., на И.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 5951лв., на основание чл.80а, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, за извършено нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.“б“ във вр. с чл.53 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че И.П.К. не е декларирал в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, в законоустановения срок от 01.01.2016г. до 03.05.2016./30.04, 01.05 и 02.05.2016г. са почивни дни/, непогасените към края на 2015г. остатъци от предоставени през същата и предходните пет години парични заеми, когато размерът на тези остатъци надхвърля 40000лв., а именно: непогасен към 31.1.2015г. остатък от 59510,00лв., представляващ вземане на И.К. от лицето Илчо Иванов Динев съгласно сключен договор за временна парична помощ /заем/ от 10.01.2011г. Посочено е, че нарушението е извършено на 04.05.2016г, тъй като срокът до който лицето е могло да изпълни доброволно задължението си е изтекъл на 03.05.2016г., а е установено на 28.11.2016г. при представяне на документи по ИПДПОЗЛ с № ПФ-16002416000355-040-003/ 14.11.2016г., заведени с вх.№ 10562/ 28.11.2016г.

При осъществения контрол за законосъобразност, след извършена преценка на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, Старозагорският районен съд е приел за установено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура, като наказателното постановление съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити. Санкционираното лице, в нарушение на чл.50, ал. 1, т.5, б.“б“ от ЗДДФЛ, не е изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок годишна данъчна декларация по образец, в която да посочи непогасените към края на 2015г. остатъци от предоставените през същата и през предходните пет години парични заеми, когато размерът на тези остатъци общо надхвърля 40000лв., правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, за което е наложена глоба в законово определения размер. С оглед на което е направен извод че наказателното постановление, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността И.П.К., е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

По делото, както във въззивното съдебно производство, така и пред касационна инстанция, спор между страните относно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка няма. Основният спорен въпрос се свежда до това, към кой момент може да се счита че нарушението, за което е санкциониран касаторът, е открито и съответно кой е моментът, който следва да се приеме като начален такъв за изчисляване на сроковете, с оглед преценка наличието на предпоставките за приложението на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Следователно нормативно регламентирания начален момент, от който започва да тече срока по чл.34, ал.1, предл. второ от ЗАНН за съставяне на АУАН, е моментът на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя и са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изложените от въззивния съд мотиви, с които е обосновал защо в случая следва да се приеме че нарушението и нарушителят са установени на датата, на която са били депозирани пред приходната администрация писмените обяснения на И.К. /заведени с вх.№10562 от 28.11.2016г/ във връзка с ИПДПОЗЛ № ПФ-16002416000355-040-003/ 14.11.2016г., нарушението и нарушителят са били установени постъпили от И.К. датата 28.11.2016г. Неоснователно се твърди от касатора, че още към 14.11.2016г., когато е било изпратено ИПДПОЗЛ № ПФ-16002416000355-040-003, фактът на извършеното нарушение е бил известен на ревизиращия орган и именно от тази дата започва да тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН, който в случая бил изтекъл на 14.02.2017г.

Доколкото с отправеното искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № ПФ-16002416000355-040-003 органът по приходите нито е бил длъжен да установи, нито фактически е констатирал обстоятелства за наличие на съставомерно от обективна страна поведение, сочещо на допуснато административно нарушение по чл.50, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДДФЛ, датата на издаване на това искане няма никакво правно значение за определянето на началния момент, от който следва да се счита за открито по см. на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН нарушението, за което е санкциониран касаторът. Ето защо съдът приема като дата на откриване на нарушението датата на представяне на писмени обяснения и документи, заведени с вх.№ 10562/ 28.11.2016г., по ИПДПОЗЛ № ПФ-16002416000355-040-003/ 14.11.2016г. Следователно към 28.02.2016г. не е изтекъл законово установения тримесечен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, с оглед на което правилен и материално законосъобразен е изводът на Старозагорския районен съд, че образуването на административно-наказателно производство за санкциониране на И.П.К. за извършено нарушение по чл. 80а, ал.1 във вр. с чл.50, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДДФЛ е било допустимо - не е имало процесуална пречка за съставянето на АУАН, която да опорочава издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Изцяло се споделя и извода на въззивния съд за неоснователност на направеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН № F 292398 от 27.02.2017г, поради неспазване изискването на чл.40, ал.3 от ЗАНН.

Константна е съдебната практика, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание.

В случая съставянето и подписването на АУАН, в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, в присъствието само на един свидетел, не представлява съществено нарушение от категорията на посочените по – горе. Теорията и практика са извели хипотезите, при които неспазването на изискванията на чл.40 от ЗАНН релевира наличието на съществено нарушение на процесуалните правила при провеждането на административно наказателното производство и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Това са случаите, когато АУАН е съставен в отсъствието на свидетели и при липса на кумулативните предпоставки за приложението на института по чл.40, ал.4 от ЗАНН; когато АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са индивидуализирани по начин, обуславящ редовното им призоваване и разпит пред съд и когато АУАН не е подписан от нито един от свидетелите. Във всички останали случаи, в които процесуалния закон не е спазен стриктно, порокът следва да се преценява от гл.т. на обосноваността на санкционния акт, а не на процесуалната му законосъобразност.

С оглед на гореизложеното правилно Старозагорският районен съд е приел, че подписването на АУАН № F 292398 от 27.02.2017г само от един свидетел, който не е присъствал при извършване или установяване на нарушението, не представлява съществено нарушение, обуславящо процесуалната незаконосъобразност на НП. Допуснатото нарушение при съставянето на АУАН по никакъв начин не е ограничило правата на привлеченото към отговорност лице и в частност правото му на защита, нито обективно може да доведе до накърняване на процесуалните му права. Това нарушение не се е отразило и на обосноваността на фактическите констатациите, съдържащи се в АУАН и в наказателното постановление, като същите се потвърждават по несъмнен начин от материалите, приложени в административно-наказателната преписка.

С оглед на изложените съображения съдът намира че касационната жалба е неоснователна, не е налице твърдяното касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 817/ 29.12.2017г., постановено по АНД № 3112/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.