Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   110

 

       гр. Стара Загора, 19.04.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Минка Петкова

и с участието на прокурора  Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 74 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

  Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите против Решение № 809/2017 г. по АНД № 2146/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 181/ 11.05.2017 г.,  издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора срещу Р.Н.К. ***. В жалбата се съдържат оплаквания против решението като постановено в  нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за приложимост на Наредба № 8/2011 г за сечите в горите. Твърди се, че в случая става въпрос за продължавано нарушение, поради което според касатора не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП относно датата на извършване на санкционираното деяние. Въз основа на изложените съображения е направено  искане до съда да отмени   решението и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

 

  Ответникът по касационната жалба – Р.Н.К. ***, чрез процесуалния си представител по делото адв. Г. с писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

 

 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

          Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

          

           Разгледана по същество, се явява основателна.

 

  Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 181/11.05.2017 г.,  издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Стара Загора въз основа на АУАН сериен номер № 055751/04.04.2017 г., с което на Р.Н.К. ***, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, предл. 1 от същия закон. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка е установено, че К., в качеството си на лице на частна лесовъдска практика към „Си Ем Си форест“ ЕООД, не упражнява контрол и не взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на дървесина, като е допуснал изсичането на двадесет и седем дървета – зимен дъб, немаркирани с контролна горска марка. Дървесината, предмет на нарушението, е описана в констативен протокол № 000838/23.03.2017 г. В НП е посочено, че нарушението е извършено през месец март и е открито на 21.03.2017 г. в отдел 292, подотдел „а“ горска територия – държавна собственост, землище на с. Дълбоки, община Стара Загора.

 

         Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд приема, че при извършената проверка на 21.03.2017г е установено изсичане на 27 немаркирани с контролна горска марка дървета в участъка, за който на ответника по касация Р.К. в качеството на лесовъд на частна практика е издадено позволително за сеч № 0338008.  При проверката за законосъобразност на обжалваното НП констатира допуснати съществени нарушения на императивните процесуални изисквания по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН в производството по издаването му. Обосновава, че в АУАН и НП не са посочени нарушените норми от приложимата Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, което е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Според съда естеството на вмененото нарушение най-точно отговаря на указаното в чл.61 във връзка с чл.47, ал.1 от подзаконовия нормативен акт, а посочената в НП разпоредба на чл.108, ал.3 от Закона за горите звучи много по-общо. На следващо място са изложени доводи за неясно формулирано обвинение относно времето на извършване на деянието. Посочването „м.март 2017г“ било противоречиво предвид откриване на нарушението на 21.03.2017г  и липсата на доказателствена база за очертания времеви период. По изложените мотиви е направен извод за незаконосъобразност на процесното НП, водеща до отмяната му.

 

                  Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е неправилно.

 

Административнонаказателната отговорност на Р.К. е ангажирана в качеството му на лице на частна лесовъдска практика на основание чл.257, ал.1, т.1, предл.1 от Закона за горите, предвиждащ наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. От правна страна обвинението се позовава на нарушение на чл.108, ал.3 от Закона за горите, регламентираща задължение за лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. От фактическа страна вмененото обвинение се основава на констататирано на 21.03.2017 г. изсичане на двадесет и седем дървета – зимен дъб, немаркирани с контролна горска марка в отдел 292, подотдел „а“ горска територия – държавна собственост, землище на с. Дълбоки, община Стара Загора, .

 

   При ангажиране отговорността на Р.К. не са допуснати коментираните в обжалваното съдебно решение съществени процесуални нарушения. НП съдържа пълно и подробно описание на изпълнителното деяние. Описанието на нарушението съответства на неговата цифрова квалификация и не поражда никакво съмнение относно това в какво качество е бил привлечен деецът към административнонаказателна отговорност и какво деяние е извършил. Действително, за по-голяма прецизност на правната квалификация на нарушението наказващият орган е можело да направи привръзка към разпоредбата на чл.47, ал.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, но непосочването й не води до неяснота на обвинението, формулирано понятно и конкретно като неупражнен контрол и невзети мерки                                                            за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добив на дървесина, изразяващи се в изсичане на дървета без маркировка с контролна горска марка.

 

  Не се споделя и доводът на съда за неясно формулирано обвинение относно времето на извършване на деянието, което е прието за съществен формален порок на НП. Датата на извършване на нарушението е императивно изискуем реквизит и такъв безспорно се съдържа в процесното НП. Няма пречка времевите рамки на обвинението да бъдат очертани като период, а истинността им като част от обективираните констатации подлежи на установяване с допустимите от закона доказателства. В случая съдът е посочил, че тази част от обвинителната теза почива на вероятности и предположения, аргументирайки извода си с начина на формулиране, което представлява смесване на преценката за формална и материална законосъобразност на НП.

 

         Несъстоятелни са и разсъжденията относно негодността на протокола за освидетелстване на сечището от 12.05.2017г да обоснове обвинителната теза поради съставянето му след издаване на НП. Неправилно се приема, че точно този документ има за цел да удостовери направените констатации за сечта в процесното място след като в административнонаказателното производство е съставен констативен протокол № 000838/23.03.2017 г., цитиран в НП и приложен по делото. Нормативното изискване по чл.109 от Закона за горите за съставяне протокол за освидетелстване при приключване на сечището не означава, че той е единственият документ, който следва да се използва в процедурата по търсене на административнонаказателна отговорност.

 

Всъщност Старозагорският районен съд е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената норма районният съд разглежда делото по същество. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, а изложените съображения за установените безспорни факти по спора не са достатъчни за изясняване на действителното положение. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК относно релевантните за спора факти и приложимите спрямо тях правни норми, а оттук и относно съответствието на съдебния акт с материалния закон.

 

   С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което по отношение на административното обвинение по чл.108, ал.3 от Закона за горите да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието.

 

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.222, ал, 2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

           

 

Р     Е     Ш     И     :

 

  ОТМЕНЯ Решение № 809/2017 г. по АНД № 2146/2017 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

    ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

 

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                   

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                

                                                                                            2.