Р Е Ш Е Н И Е

 

185                                        22.05.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета год., в състав        

                                                                 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                           Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от съдия М. Русев  КАН дело №76 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „К.“ООД, представлявано от управителя К.В.П.против Решение №814/24.12.2017г., постановено по АНД №2685/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора. С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление №272190-F286919/13.06.2017 год.,  издадено от Заместник директора на ТП НАП – гр. Пловдив с наложена на К.ООД имуществена санкция в размер на 50 000.00 лв. на основание чл.180в, ал.1, предл. второ от ЗДДС и за нарушение на 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Касаторът оспорва решението по съображения, постановяването му в противоречие на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от Наказателно процесуалния кодекс /НПК/. Съображенията са, че в жалбата, с която е сезиран районният съд, освен възраженията, които са отхвърлени от районният съд са изложени и множество други аргументи, които не са обсъдени от съда. Не е обсъдено оплакването, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при връчването на екземпляр от АУАН.  Не е обсъдено оплакването, че от описанието на нарушението не става ясно за какви облагаеми доставки е извършило дружеството и кога точно са извършени  тези облагаеми доставки. Тези обстоятелства са от особено съществено значение, тъй като съгласно чл.176в, ал.1 от ЗДДС, обезпечението се представя в 7-дневен срок преди възникване на данъчното събитие на доставката, т.е. било е необходимо точно с коя доставка се надвишава размера на доставките на горива с данъчна основа 25 000.00 лв. В наказателното постановление не става ясно, дали към датата на влизането в сила на закона, по отношение на касатора са били налице условията на чл.176в и респективно коя е доставката, с която са надхвърлени 25 000.00 лв. данъчна основа. Тези пропуски в административнонаказателното производство представляват съществени нарушения, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. Съдът не е взел в предвид възраженията за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, а само е посочил, че института на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай е неприложим. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Пловдив в подаденото възражение срещу касационната жалба, оспорва същата като неснователна и излага подробни съображения в тази насока. В съдебно зеседание, чрез процесуалния си представителю юриск. Карушкова поддържа подаденото възражение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Стара Загора.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНХД №2685/2017 год. на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

За да потвърди наказателното постановление Районен съд Стара Загора е приел, че същото е издадено в съответствие с изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, нарушението е безспорно установено и не съществува спор по фактите по делото. По отношение на дружеството са били налице предпоставките на чл.176в от ЗДДС към момента на влизането в сила на закона – 06.08.2016 год. Това се установява от приложените по делото справки за осъществените доставки през предходния месец юли 2016 год., а също така и за месец август 2016 год. При посочването на датата на извършване на нарушението са съобразени обстоятелствата относно датата на влизане в сила на закона /06.08.2016 год./, както и датата на изтичане на едномесечния срок /06.09.2016 год./. Изложил е съображения, че правилно е била ангажирана отговорността на дружеството, а санкцията е определена в предвиденият от закона размер. При провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения ана процесуалните правила, обосноваващи извод за нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Института на чл.28 от ЗАНН, в настоящият случай е приел, че е неприложим, тъй като нарушенията на данъчното законодателство не са с по-ниска степен на обществена опасност спрямо нарушенията от същият вид. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на наказателното постановление.

Касационният състав на Административен съд Стара Загора  намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно.

Като административно нарушение от наказващият орган са преценени обстоятелствата, че на „К.“ООД като данъчно задължено лице, което за периода 01.08.2016 год. – 31.08.2016 год. е извършило облагаеми доставки на течни горива /дизелов гориво/ със ставка на ДДС 20 на сто и с обща стойност на данъчната основа над 25 000.00 лв. не е представило в офис Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив в законоустановеният срок по параграф от преходните разпоредби към Закона за допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр.60/02.08.2016 год./ - до 07.09.2016 год. /06.09.2016 год. е неработен ден/ обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година. За периода 01.08.2016 год. – 31.08.2016 год. „К.“ООД е извършило облагаеми доставки на течни горива /дизелово гориво/ със ставка на данъка 20 на сто, с данъчна основа в размер на 43 328.86 лв. и ДДС в размер на 8 665.77 лв. С оглед на което, в срока по §4 от ПР на ЗД на ЗДДС /ДВ бр.60/02.08.2016 год./, а именно – до 07.09.2016 год. вкл. дружеството е следвало да  предостави в офис Стара Загора при ТД на НАП Стара Загора обезпечение под формата на пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция не по-малка от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки на течни горива за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000.00 лв. За предходния данъчен период 01.07.2016 год. – 31.07.2016 год., „К.“ООД е извършило облагаеми доставки на течни горива /дизелово гориво/ със ставка на данъка 20 на сто, с данъчна основа в размер на 32 384.40 лв. и ДДС в размер на 6 476.88 лв. Предвид констатираните факти, при данъчна основа на доставки с течни горива в размер на 32 384.40 лв., дружеството е следвало да предостави обезпечение в размер на 50 000.00 лв. На 10.11.2016 год. със заявление с вх.№245541606219380/10.11.2016 год., „К.“ООД е предоставило обезпечение под формата на банкова гаранция, издадена от „Алианц банк България“АД с изх.№366/09.11.2016 год. за 56 280.00 лв. със срок до 28.10.2017 год. Със заявление с вх.№245541606257596/17.11.2016 год., „К.“ООД е предоставило обезпечение под формата на банкова гаранция, издадена от „Алианц банк България“АД с изх.№375/09.11.2016 год. за същата сума и със срок до 17.11.2017 год. Нарушението е извършено на 08.09.2016 год. в гр. Стара Загора и е констатирано на 15.11.2016 год. при извършена проверка, възложена с резолюция №П-16002416198904-ОРП-001/11.11.2016 год.

Разпоредбата на §4 от ДР на ЗД на ЗДДС предвижда задължение за лицата, за които към датата на влизането в сила на този закон са налице условията по чл.176в да предоставят обезпечение в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. Нормата повелява незабавно приложение на чл.176в ЗДДС спрямо заварените към датата на влизането му в сила случаи т.е. спрямо онези данъчно задължени лица, които към тази дата имат извършени през текущия месец доставки с обща данъчна основа над 25 000.00 лв. Срока за предоставяне на обезпечение за доставките, които към 06.08.2016 год. вече са извършени и чиито данъчни основи превишават законовия праг е едномесечен, считано от тази дата, тъй като тя е момента на влизане в сила на чл.176в от ЗДДС. Данъчните закони се тълкуват стриктно и точно, поради което израза към датата на влизане в сила следва да се разбира и прилага буквално. Оттук и обвинението за неспазване на срока по §4 от ПР на ЗД на ЗДДС изисква да се посочи размера на данъчната основа на облагаемите доставки на течни горива, извършени  към датата на влизането в сила на тази разпоредба, защото този факт поражда задължението по чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДДС и за заварените случаи като изисква предоставяне на обезпечение за тези доставки в едномесечен срок от влизане в сила на закона. Този факт – доставки с обща данъчна основа над 25 000.00 лв. към датата на влизане в сила на ЗД на ЗДДС е релевантен и съставомерен, но липсва в обстоятелствената част на наказателното постановление. В заключение следва да се отбележи, че не е посочено изрично в наказателното постановление, че за периода 01.08.2016 год. – 06.08.2016 год. /част от текущия данъчния период месец август/, санкционираното дружество е осъществило доставки, надвишаващи данъчната основа от 25 000.00 лв. Ето защо липсата в наказателното постановление на твърдение, че към 06.08.2016 год.  касаторът вече е извършил облагаеми доставки с обща данъчна основа над 25 000.00 лв. води до необоснованост на извода на наказващият орган за неспазване на срока по §4 от ДР на ЗД на ЗДДС. Налице е непълнота на фактическото обвинение, поради непосочване на главния факт, който поражда задължението за действие по предоставяне на гаранция в определен срок и до нарушаване правото на защита. Осъщественият оборот за предходния данъчен период, който е описан в наказателното постановление /месец юли 2016 год./ е ирелевантен за възникването на задължението за предоставяне на гаранция, доколкото законодателят е предвидил като предпоставка за възникването му, оборот осъществен в текущият данъчен период.

В случай, че условията на чл.176в ал.1 от ЗДДС са възникнали за дружеството на дата, следваща датата на влизане на закона в сила, то датата, на която ще изтече съставомерния срок за изпълнение на задължението би била различна от посочената. Ето защо юридически не е издържано, а и правно е невъзможно да тече срок за изпълнение на задължение, което не е възникнало. Недопустимо е да почне да тече срок, за който не е сигурно, че ще са налице законовите предпоставки за възникването на съответното задължение.

Неоснователно е касационното оплакване, че съдът не се е произнесъл по направените възражения за нередовното връчване на АУАН. Такива възражения не се съдържат в депозираната жалба, с която е сезиран районният съд, нито са изложени в представените писмени бележки по същество на делото. Ето защо, не е налице твърдяното процесуално нарушение. При извършената служебна проверка, съдът установи, че акта за установяване на административно нарушение е съставен при стриктното спазване на предвидените в ЗАНН процесуални правила.

Неоснователно е и другото оплакване, че съдът не е извършил реална преценка за наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебното решение, постановено от въззивният съд, се съдържат мотиви относно липсата на законовите предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Несъгласието на касатора с тези мотиви, не води до извод за допуснато процесуално нарушение от страна на районният съд.

С оглед гореизложените съображения административният съд намира, че жалбата е основателна, а решението на районния съд намира за незаконосъобразно. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не е необходимо събирането на нови доказателства, поради което и следва да се постанови решение по съществото на спора. Настоящият съдебен състав, намира, че не са всички съставомерни факти и обстоятелства за реализирането на административно наказателната отговорност по чл.176в, ал.1, т.1 от ЗДвП във връзка с §4 от ДР на ЗД на ЗДДС /обн. ДВ бр.60/02.08.2016 год./, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 ОТМЕНЯ решение №814 от 24.12.2017 год., постановено по АНД №2685/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №272190-F286919/13.06.2017 год. на Заместник директора на ТП на НАП – гр. Пловдив

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                                                                                             2.