Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 136
25.04.2018г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретаря: Албена Ангелова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа
докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ КАН дело № 86 по описа за 2018 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от ТД на НАП Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Л., против Решение
№ 2 от 03.01.2018г., постановено по а.н.д.№ 3195/2017г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 289764 – F296189
от 29.09.2017г., издадено от зам.-директора на ТД на НАП гр.Пловдив. В жалбата
са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се изводът на съда, че НП е издадено в противоречие с
изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – не е посочена датата на
нарушението. Счита се, че датата следва да се установява в контекста на
описанието на нарушението, което счита че изпълнява законовите изисквания,
подкрепя се от доказателствата и гарантира правото на защита на
сакнкционираното лице. Поддържа още, че датата на нарушението е правилно
определена и това се потвърждавало от Протокол №П-16002417035933-073-001 от
05.04.2017 и разпечатка от ИС „Контрол на горивата“, с посочена подробна
информация за всяка конкретна доставка. На следващо място касаторът счита за
неправилен извода на съда за изтекъл 3 месечен давностен срок по чл.34, ал.1
ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, тъй като в
случая само чрез нарочна проверка би могло да се установи съответствие на
постъпилата в НАП информация с постъпилите от дружеството документи.
Съставянето на АУАН на 19.04.2017г, с оглед обстоятелството, че проверката е
приключила на 05.04.2017г., счита че е в срока по чл.34 ал.1 предл.първо от
ЗАНН. По изложените съображения и по съображения за доказаност на
административнонаказателното обвинение, иска се от съда да отмени Решение №2 от
03.01.2018 г. постановено по а.н.д.№ 3195/2017 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора и да потвърди Наказателно
постановление № 289764 – F296189 от 29.09.2017г.
Ответникът по
касационната жалба „А.Б.“ ЕООД ***, чрез пълномощника си по делото, в писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли
решението на СтРС да бъде оставено в сила. Претендират се направените разноски
по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от
АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на „А.Б.“ ЕООД *** срещу Наказателно постановление № 289764 –
F296189 от 29.09.2017г., издадено от зам.-директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с
което въз основа на АУАН № F296189/19.04.2017г., на основание чл.180в, ал.1 от
ЗДДС на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК 123667705, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че дружеството, като данъчно
задължено лице, за периода 01.10.2016г. – 31.10.2016г. е получило течни горива
/газьол/, освободени за потребление по чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС на стойност над
25 000 лв. и не е предоставило в офис Стара Загора при ТД НАП Пловдив
обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова
гаранция за срок от една година съгласно чл.176в, ал.1, т.3 ЗДДС. Обезпечението
е следвало да бъде предоставено в законоустановения срок – седмодневен, преди
датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл.20, ал.2, т.1
ЗАДС, чиято стойност надвишава 25 000 лв., в случая до 13.10.2016г. Административно наказващият
орган (АНО) сочи констатирано, че при данъчна основа на доставки с течни горива
в размер на 51316.20лв дружеството е следвало да предостави обезпечение в
размер на 50 000лв, но такова не било предоставено в законоустановения срок. За
периода 01.10.2016г. – 31.10.2016г. „А.Б.“ ЕООД закупило течни горива – газьол
от „С“ ООД, което съгласно регистъра на лицензираните складодържатели е вписано
като данъчен склад. Общо за м.10.2016г. дружеството е получило течни горива – газьол,
освободени за потребление от същото по чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС 35 100 литра
на стойност 51316.20лв и ДДС 10263.24лв. „А.Б.“ ЕООД закупува горива с фактура
№ 0000162074 от 20.10.2016г. – 20074 л за сумата 29348.19лв и с начислен ДДС
5869.64 лв общо за 35217.83лв и с фактура 0000162263/24.10.2016г – 15026л за
сума 21968.01лв и начислен ДДС 4393.60лв общо за 26361.61лв. Доставка на
газьол, с чиято данъчна основа се надвишават 25000лв и за която възниква
задължение за предоставяне на обезпечение в срока по чл.176в, ал.5, т.3 от ЗДДС,
е документирана с фактура № 000162074/20.10.2016г. за 20074л за сума 29348.19лв
и начислен ДДС 5869.64лв. Датата на освобождаване на горивото по фактурата за
потребление е 20.10.2016г. Обезпечението
е следвало да бъде предоставено в срока по чл.176в, ал.5 ЗДДС /ДВ
бр.60/2.08.2016г./ – до 13.10.2016г. Нарушението сочи установено на 23.02.2017г.
по повод проверка за установяване на обстоятелства, приключила с протокол
№П-16002417035933-073-001/05.04.2017г. След законоустановения срок „А.Б.“ ЕООД
предоставило обезпечение в размер на 50 000лв със заявление от 29.03.2017г. за
вписване в регистъра по чл.176в, ал.10 ЗДДС. С това деяние е посочена са
нарушена разпоредбата на чл.176в, ал.5, т.3, вр. ал.1, т.3 от ЗДДС.
С обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е отменил посоченото
наказателно постановление по съображения за издаването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Според съда в АУАН и НП липсва посочване на
конкретна дата на извършване на нарушението, тъй като посочената дата на
извършване на нарушението – 20.10.2016г е на база издадената от дружеството фактура № 000162074,
без да е изискана информация на коя дата е освободено количеството гориво, за
което санкционираното лице е било задължено да представи обезпечение, а посочването
на датата, на която е следвало да бъде предоставено обезпечението е съставомерен
факт. От анализа на нормата на чл.176в, ал.5, т.3 от ЗДДС въззивния съд е извел, че за дата на която е извършено
нарушението следва да се приеме датата на освобождаване на съответното
количество гориво от данъчния склад, а не датата на издаване на фактурата, като в случая нямало
доказателства за дата на освобождаване на горивото – документи, издадени от
доставчика. На следващо място, съдът е приел,
че е изтекъл давностния срок по чл.34, ал.1, изр.второ, пр.първо от ЗАНН за
образуване на административнонаказателно производство, като е счел, че този
срок е започнал да тече на 14.11.2016г. – с подаване от дружеството на данни до
НАМ за доставките на газьол за м.октомври 2016г. и който срок в изтекъл на
14.02.2017г., с оглед на което съставения на 19.04.2017г. АУАН е счел, че е в
нарушение на чл.34, ал1, изр.второ, пр.първо от ЗАНН.
Така постановеното решение на Районен съд
Стара Загора е правилно като резултат, но не по изложените в него мотиви.
Действително, изискването по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН за съдържание на наказателното постановление сочи на императивно
правило, гарантиращо правото на защита. Нарушаването му винаги е основание за
отмяна на наказателното постановление, дори да е в резултат на техническа
грешка. Фактите, в чието осъществяване е обвинено лицето трябва да бъдат
индивидуализирани по време и място, за да е възможно не само да се разбере
обвинението и да се организира защита, но и да се гарантира реализиране на
отговорността за деяние, което е въздигнато в състав на нарушение към същия
момент и в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
както и да се избегне налагане на второ наказание за същото неправомерно
поведение.
В случая имуществената санкция е наложена на основание
чл.180в, ал.1, пр.първо от ЗДДС за нарушение на чл.176в, ал.5, т.3 вр. с ал.1,
т.3 от ЗДДС. Според чл.180в, ал.1 ЗДДС лице, което като е длъжно, не предостави
в срок обезпечение по чл.176в, се наказва с посочените в нормата наказания.
Следователно, за да индивидуализира по време фактите, в чието осъществяване е обвинено
лицето с оглед цитирания състав на административно нарушение, АНО следва да
конкретизира срока – крайната дата на дължимото поведение. Срокът за изпълнение
на задължението по ал.1 на чл.176в е определен в ал.5, т.3 на същата норма – обезпечението
по ал.1 се предоставя в 7 –дневен срок
преди датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл.20, ал.2,
т.1 от ЗАДС, с чиято стойност се надвишават 25 000лв. Формулираното
административнонаказателно обвинение е за непредоставяне от „А.Б.“ ЕООД на
обезпечение по чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС при наличие на задължение за това и в
срок до 13.10.2016г. При описание на нарушението АНО, съответно на описанието в
АУАН № F296189 /19.04.2017г., е посочено както общо получените от „А.Б.“ ЕООД
доставки на течни горива – газьол за м.10.2016г., така и конкретната доставка – тази по фактура №
0000162074 от 20.10.2016г, с чиято данъчна основа се сочи, че се надвишават
25000лв и с която е приел за възникнало задължението на дружеството да предостави
обезпечение по ал.1 в срока по чл.176в, ал.5, т.3 от ЗДДС - 7 дни преди 20.10.2016г. (датата на
освобождаване на тези горива), т.е. – до 13.10.2016г.
В тази връзка не се споделя извода, че АНО е приел, че
датата на издаване на фактурата /фактура № 0000162074 от 20.10.2016г/ е и дата
на нарушението, защото в НП не е налице изявление в този смисъл. Срокът за
изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е регламентиран на 7
дни преди датата на освобождаване на течните горива за потребление по чл.20,
ал.2, т.1 от ЗАДС. Затова и в НП е налице констатация „Датата на освобождаване на горивото по фактурата за
потребление е 20.10.2016г.“ /стр.2, ред 14/ и е отнесена към горивото по
фактура № 0000162074 от 20.10.2016г. Тази констатация е обусловила следващия
извод на АНО, обективиран в следващото изречение – че обезпечението е следвало
да бъде предоставено в законоустановения срок по чл.176в, ал.5 от ЗДДС /обн.ДВ
бр.60/02.08.2016г/ - до 13.10.2016г. С посочване срока /крайната дата/ за
изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, е изпълнено
изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване датата на нарушение. Тази
разпоредба в случая е спазена. За
санкционираното лице е налице възможност да упражни правото си на защита, включително
като установи, че до тази дата е изпълнило задължението, или съответно да опровергае наличието на
задължение, неизпълнение на каквото в определения срок му се вменява. Налице е
възможност за извършване на проверка и за спазване на сроковете за образуване
на административнонаказателно производство.
Настоящият касационен състав не споделя и доводите, че е
изтекъл към 19.04.2017г. (датата на съставяне на АУАН) срокът по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН за
образуване на административнонаказателно производство, тъй като срокът е
отпочнал на 14.11.2016г, когато лицето подало по електронен път данни до НАП за
доставките на газьол от доставчика и начисления ДДС. Този извод не следва от
приложеното уведомление за приемане на данни от А.Б. ЕООД, обобщени данни от
справката декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник продажби за данъчен
период октомври 2016г. /л.40 и сл./, тъй като с подаването на СД не може да се
приеме, че на приходната администрация са станали известни всички факти,
обуславящи извод, че за лицето е възникнало задължение по чл.176в, ал.1 ЗДДС,
че не го е изпълнило в срок, съответно и че е осъществило състава на чл.180в,
ал.1 от ЗДДС.
С оглед изложеното се налага извода, че правилно
административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната
отговорност на ответника по касация по действащите към момента на извършване на
деянието законови разпоредби.
В разглеждания случай обаче е налице законодателна
промяна в чл.176в от ЗДДС
със ЗИД на ЗДДС обнародван в ДВ, бр. 97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.
Според нея законодателят разширява кръга на лицата, които са освободени от
задължението за предоставяне на обезпечение (чл.176в, ал.13 и ал.14). Според
новата ал.13 на чл.176в
от ЗДДС регистриран земеделски производител, който извършва
зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника, регистрирана по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или
бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни
горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл.20,
ал.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за
собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на
обезпечение. Тази нова и
различна нормативна уредба се явява по-благоприятна за санкционираното дружеството,
тъй като с оглед данните по делото то попада сред лицата, които законодателят
освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение по чл.176в, ал.1, т.3
от ЗДДС. Съгласно констатациите, обективирани в Протокол за
извършена проверка №П-16002417035933-073-001/05.04.2017г. (л.19-21) „А.Б.“ ЕООД
извършва дейност с предмет производство на селскостопанска продукция –
регистриран земеделски производител, същото обработва над 3300дка земеделски
земи, посочен е наетия персонал и материална обезпеченост. Констатирано е още,
че дружеството закупува течни горива/дизелово гориво/, които използва
единствено за работата на собствените машини. Зареждането им се извършва чрез
собствена цистерна от 20 тона, намираща се в производствената база с посочено
местонахождение. Следователно „А.Б.“ ЕООД
попада в обхвата на ал.13 на чл.176в и не е субект на задължението по ал.1 от
ЗДДС, за несвоевременно изпълнение на което е санкционирано. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя и каквато в случая се явява чл.176в, ал.13 от
ЗДДС. Следователно към настоящия момент деянието извършено от ответника по
касация не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.83 от ЗАНН (не
е налице неизпълнение на задължение към държавата), поради което наличието на
по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.176в,
ал.13 от ЗДДС се явява достатъчно основание за отмяна на процесното НП.
Неоснователно е
оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в
жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно
съдебния акт в такава насока.
С оглед на изложеното, Решението на РС Стара
Загора, валидно, допустимо и правилно като резултат, макар и по други
мотиви, следва да се остави в сила.
Съгласно Тълкувателно решение
№2/03.06.2009г. на ОС на колегиите на ВАС по тълкувателно дело №7/2008г. по
описа на ВАС, административните съдилища не присъждат разноски в производствата
по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. С оглед на това, искането на процесуалния
представител на ответника по касация за присъждане на направените по делото
разноски, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2
предл.първо от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2 от 03.01.2018г. постановено по а.н.д.№
3195/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.Б.“ ЕООД ***,
направено чрез процесуалния му представител адвокат Тонева, за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.