Р Е Ш Е Н И Е

№ 139 25.04.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Албена Ангелова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 88 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба н. „Ц.н.г.“ ЕООД чрез управителя му З. П. против Решение № 801/20.12.2017 г. по а.н.д. № 2106/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № К 040322/15.03.2017 г. на Директора на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково и Стара Загора при Комисията за защита на потребителите. В жалбата не са посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалия закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора съдът е възприел неправилно фактическата обстановка, приемайки, че липсва ценоразпис на предоставяните от дружеството услуги. На следващо място счита за неправилен извода, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Сочи, че констатираните нарушения са установени за първи път и че е представен пред КЗП протокол за отстраняването им. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорваното решението и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло процесното наказателно постановление.

Ответникът по касация Комисия за защита на потребителите, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба н. „Ц.н.г.“ ЕООД *** против Наказателно постановление № К 040322/15.03.2017 г. на Директора на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково и Стара Загора при Комисията за защита на потребителите, с което въз основа на АУАН № К 040322/15.12.2016г. на дружеството са наложени следните административни наказания: „имуществена санкция” в размер на 300 лева на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и „имуществена санкция” в размер на 300 лева на основание чл.200 от същия закон.

Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че при извършена проверка на 29.11.2016 г. в сервиз за гуми, находящ се в Стара Загора, ул. „Димчо Стаев“ № 0-1 е установено следното: търговският обект е в работен режим по време на проверката. В търговския обект се продават на потребители само гуми втора употреба. На потребителите се предоставяли и услуги, свързани със сваляне и качване на гуми – монтаж, демонтаж, баланс, частично изправяне на метални джанти, почистване на джанти, като за тези услуги няма съставен ценоразпис с техните продажни цени. От друга страна, в търговския обект се предлагали и са изложени за продажба на потребителите гуми втора употреба с различен цолаж, като за тези стоки търговецът няма предварително поставени на видно място в непосредствена близост до стоките продажните им цени. В търговския обект не се предлага каталог с посочените продажни цени на стоките. С първото деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП, а с второто – разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.

С обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно постановление, обосновавайки се с неговата материална и формална законосъобразност. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че санкционираното дружество е извършило вменените му административни нарушения. Обосновано е, че не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 ЗАНН. Отхвърлени са като неоснователни и твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в нередовно връчване на НП. Посочено е, че жалбоподателят е бил редовно уведомен по предвидения от закона за ред за издаденото НП и е упражнил правото си на жалба. Относно размера на наложените санкции съдът е приел, че същият е в съответствие с предвидения в закона минимален размер.

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.200 от ЗП предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 300 до 3 000 лева за юридическите лица, които нарушат разпоредбите на чл.15 и чл.21 – 29 (между които и чл.24) от същия закон.

В разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗЗП е предвидено задължение за всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. За съставомерността на деянието по чл.200, вр. чл.24, ал.1 от ЗЗП релевантните обстоятелства са субекта на нарушението да е търговец, който предлага услуги на потребителите и липса на обозначение на продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект.

В разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗП е посочено, че всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. За съставомерността на деянието по чл.200, вр. чл.15, ал.1 от ЗЗП релевантните обстоятелства са субекта на нарушението да е търговец, който да не е поставил на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.

Безспорно е по делото, че касатора е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 и чл.64, ал.1, т.3 от Търговския закон. В производството пред въззивния съд обстоятелствата, че същият, като предлагащ услуги на потребителите, предварително не е обозначил продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект, както и че не е поставил на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена, са установени. Фактическите констатации на АУАН не са оборени, а напротив – потвърдени са от гласните доказателства на разпитаните като свидетели пред въззивния съд – актосъставител В. Г. Д. и Р. Й. И. От показанията на тези свидетели, противно на твърденията в касационната жалба се установява, че гумите, които са се продавали в търговски обект не са били означени с цени, както и че е липсвал ценоразпис на услугите. Действително от показанията на актосъставителя се установява, че е имало поставен ценоразпис на стената, в който обаче е било посочено името на друг търговец, а не това на касатора. Това обстоятелство е посочено и в изготвения при проверката констативен протокол №К-0239072/29.11.2016г., където е отразено, че на проверяващите е бил предоставен ценоразпис на „И. т“ ЕООД. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.24, ал.1 от ЗЗП търговецът има задължение за поставяне на ценоразпис на предлаганите от него услуги, а не на такива, предлагани от друг търговец.

Неоснователни посочените доводи в касационната жалба за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и определяне на извършеното като „маловажен случай“, поради това, че констатираните нарушения са установени за първи път, впоследствие те са отстранени, а от извършването им не са настъпили вредни последици. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че извършените нарушени представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. На първо място нарушенията са формални, на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия им състав не е необходимо да са причинени реални вреди. Посочените в жалбата доводи представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на по-леки наказания (като в случая са наложени минималните такива), но не определят извършените деяния като такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателните състави на чл.200, вр. чл.24, ал.1 от ЗЗП и чл.200, вр. чл.15, ал.1 от ЗЗП.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяното касационно основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 801/20.12.2017г. по а.н.д. № 2106/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.