Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

137                           25.04.2018г.                        гр. Стара Загора

 

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                      Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                Членове:      МИХАИЛ РУСЕВ

                                                                              СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

 

при секретаря: Албена Ангелова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков      

като разгледа докладваното от  съдия  Манолов КАН дело № 91 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на С.С. ***, чрез пълномощника му адв.П., против Решение № 10 от 05.01.2018 г. по а.н.д № 1456/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателното постановление (НП) № 17-1228-000602 от 21.03.2017 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора. С жалбата се претендира, че решението на РС – Стара Загора е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.  Оспорва се изводът на съда за формална и материална законосъобразност на наказателното постановление. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел твърдяното нарушение за доказано по несъмнен начин. На следващо място счита, че съдът не е взел предвид несъответствието на НП с императивните разпоредби на чл. 57 oт ЗАНН. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

 

Ответникът по касация ОДМВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила решението на РС – Стара Загора.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното  решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на С.С.С. против НП № № 17-1228-000602 от 21.03.2017г., с което въз основа на АУАН бланков № Г 242719/27.02.2017г. на С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че С.С.С. на 27.02.2017 г. около 10:40 часа в гр.Стара Загора, по ул. „Илия Куртев“ в посока югозапад управлява товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СА 5243 ТР, собственост на „Райфайзен лизинг България“ ООД, като водачът навлиза в кръстовището с ул. „П.К.Яворов“ – кръстовище с равнозначни пътища, не пропуска движещия се и явяващ се дясно стоящ участник по ул. „П.К.Яворов“ лек автомобил „Фиат“ с рег. № РВ 7490 СР, собственост на М. Л. М. от гр.Карлово и управляван от Д. А. А. от гр.Карлово, който го блъска с предна дясна част в негова странична дясна част, при което е реализирано ПТП с материални щети по двата автомобила. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.48 от ЗДвП.

 

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил посоченото НП като законосъобразно. Изложени са доводи за липса на процесуални нарушения при издаването му, налагащи отмяна на това основание. На следващо място съдът е приел, че в хода на производството от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че С. е извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на чл.48 ЗДвП. В тази връзка са отхвърлени възраженията му за недоказаност на административното обвинение. По отношение на размера на наложеното наказание съдът е приел, че същият е определен в предвидения от закона размер.

 

Решението на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно.

 

Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на водач, който поради нарушение по ал.1 причини пътно транспортно произшествие. Едно от нарушенията по ал.1 на посочения текст е неспазването на правилата за предимство – чл.179, ал.1, т.5, пр.4-то ЗДвП. Задължението на водача е формулирано в чл.48 от същия закон, който изисква на кръстовище на равнозначни пътища водачът на ППС да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна. За да възникне задължението са релевантни следните обстоятелства – наличие на водач на ППС, приближаване на същия към кръстовище на равнозначни пътища и наличие на ППС, което се намира или приближава от дясната му страна. В производството пред въззивния съд тези обстоятелства са установени, като е установено и настъпването на съставомерния резултат – причиняване на пътнотранспортно произшествие, поради което санкционния акт е потвърден. Фактическите констатации на АУАН не са оборени, а напротив – потвърдени са от гласните доказателства на разпитаните като свидетели пред въззивния съд актосъставител Т. И. Т. и П. Х. П.. Действително по делото са налице доказателства, че на пътния участък, по който се е движил управлявания от Д. А. А. лек автомобил „Фиат“ е следвало да има пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, съгласно приложения по делото генерален план за организация на движението в гр.Стара Загора, изработен от Община Стара Загора. От показанията на двамата разпитани свидетели обаче се установява, че в момента на възникване на ПТП такъв пътен знак не е бил налице на улицата, по която се е движил лекия автомобил „Фиат“, което се потвърждава и от записаното от касатора в графата „забележки“ на АУАН – „на двете улици не са поставени пътни знаци“. Следователно на улиците, които са се пресичали на кръстовището, където е причинено ПТП, са липсвали пътни знаци, указващи предимство, както и не е била налице трасирана пътна маркировка на уличното платно, което се установява от приложения по делото снимков материал. При тези данни се налага извода, че двата процесни автомобила са се движили по равнозначни пътища и задължението за осигуряване на предимство е било на този водач, който е приближавал от лявата страна на другия автомобил и който в случая се явява касатора по делото. Като не е осигурил такова предимство и в резултат на това е настъпило ПТП правилно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността му за извършено нарушение по чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4, вр. 48 от ЗДвП.

 

Изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на НП са неоснователни. Противно на твърдяното в нея улиците „Илия Куртев“ и „Пейо Яворов“ се пресичат и образуват кръстовище. Непосочването в АУАН на ЕГН на лицето, претърпяло имуществени вреди не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, а АУАН серия Г, с бланков №242719/27.02.2017г. и АУАН с №17-000602 са идентични, т.е. става въпрос за един и същ констативен акт, на които при връчването му на касатора все още не е бил записан съответния му номер.

 

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

 

В заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че решението на районния съд е необосновано. Разпоредбата на чл.348 от НПК, към който препраща чл.63 от ЗАНН обаче не въвежда необосноваността на съдебния акт като касационно основание, следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен състав.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10 от 05.01.2018г. по а.н.д № 1456/2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.