Р Е Ш Е Н И Е

№ 112 19.04.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 99 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив чрез пълномощника й главен юрисконсулт Мариана Стаматова против Решение № 42 от 12.01.2018 г., постановено по АНД № 2964/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 278638-F295942 от 25.07.2017г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и явно несправедливо - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен направения от въззивния съд извод, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.3 и съответно чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН.Датата на която е извършено нарушението била посочено точно в АУАН а именно 05.01.2017 г. в 14,13 часа. Твърди, че датата на извършване на нарушението съвпада с датата на извършеното плащане в брой от ответника по касацията. В нарушение на разпоредбата на чл. 63,ал.1 от ЗАНН районният съд бил отменил НП на формално основание без да разгледа спора по същество. В нарушение на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК съдът следвало да събере всички относими по спора доказателства и изложи мотиви по фактическите обстоятелства и приложимите към тях правни норми. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на съда за разглеждане на спора по същество..

Ответникът по касационната жалба – „ Л. „ ЕООД *** не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ Л.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, офис 1, представлявано от управителя Л.П.К., против Наказателно постановление № 278638-F295942 от 25.07.2017г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което,въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F296942/ 05.04.2017г., на „ Л. „ ЕООД е наложено административно наказание „ имуществена санкция” в размер на 1800лв., на основание чл. 5, ал.1 от ЗОПБ, за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, „ Л.” ЕООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане към „ Мел и Рем” ЕООД на сумата от 3600 лева, представляваща част от парична престация на стойност над 10 000 лева по договор за строително- монтажни работи от 07.11.2016 г, сключен .между „ Л.” ЕООД в качеството на възложител и „ Мел и Рем” ЕООД в качеството на изпълнител Предмет на договора е изпълнение на строително – монтажни работи на обект” Зала по художествена гимнастика*** на обща стойност 81 550 лева. Сумата от 3600 лева била платена от „ Л.” ЕООД в брой на 05.01.2017 г. в 14,13 часа по фактура № 1000000147/ 31.12.2016 г. , издадена от доставчика „ Мел и Рем „ ЕООД, което плащане е документирано с фискален бон.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Според съда наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1,т. 5 от ЗАНН, като в него не била посочено на коя дата АНО е приел, че е извършено плащането, респективно на коя дата е извършено нарушението. Издаването на фактура не доказвало плащане. Непосочване на точна дата на извършване на нарушението било съществено, основание за отмяна на оспореното наказателно постановление поради ограничаване на правото на защита на дееца.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Не се споделя извода на въззивния съд, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН императивни формални изисквания по чл. чл. 57,ал.1 т. 5 от ЗАНН В съдържанието на наказателното постановление изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, чрез словесно описание на поведението, с което се осъществява състава на нарушението и с посочване на законовата разпоредба установяваща задължение, неизпълнението на което представлява административно нарушение В случая „Л.“ ЕООД е санкционирано по административнонаказателния състав на чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от „Л.“ ЕООД нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, съгласно която разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че налагането на административна санкция по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. След като съставомерното изпълнително деяние се свързва с извършване на плащане, което не е съобразено с императивно регламентирания в закона начин на плащане, то за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, необходимо и достатъчно е да се посочи датата на извършеното в нарушение на чл.3 от ЗОПБ плащане. В случая това е сторено – след като е обосновано, защо с оглед стойността на сключения между „Л.“ ЕООД, в качеството на възложител и „Мел и Рем“ ЕООД, в качеството на изпълнител договор за строително-монтажни работи от 07.11.2016г. / 81550 лева/, плащанията по този договор от страна на „Л.“ ЕООД е следвало да бъдат извършвани само чрез превод или внасяне по платежна сметка, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е посочена датата, на която санкционираното дружество е извършило плащане в брой на сума в размер на 3600лв. по този договор, в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ – на 05.01.2017г. Следва да се отбележи и че датата на извършване на съставомерното изпълнително деяние /05.01.2017г./, която съставлява датата на извършване на нарушението, е изрично посочена, а не следва да се извлича нито от датата на фактурата, по която е било извършено плащането, нито от датата на издадения фискален бон, удостоверяващ плащането /, както неправилно е приел районният съд. С посочването, че плащането в брой е извършено в гр. Стара Загора, в необходимата и достатъчна степен е изпълнено и изискването за посочване на мястото на нарушението. Противно на приетото от въззивния съд, датата и мястото на нарушението са посочени не при възпроизвеждане на съдържанието на съставения АУАН, а в изложението, съдържащо фактическите констатации на административнонаказващия орган за приетото за установено от него досежно съставомерните признаци на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, при спазване на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че при съобразяване формата на НП с императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, административното обвинение е формулирано конкретно, ясно и точно. В този смисъл неправилен и незаконосъобразен е извода на съда, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност да се индивидуализира основанието за налагане на административни наказания и до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Въведената с разпоредбата на чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция и липсата на посочване във въззивното решение кои факти се приемат за установени и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно извършването на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието, възпрепятства извършването на проверка по реда на чл. 218,ал.2 от АПК относно релевантните за спора факти и приложимите спрямо тях правни норми, а оттук и за съответствието на съдебния акт с материалния закон.

С оглед гореизложеното касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл. 222,ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по същество съгласно разпоредбата на чл. 63,ал.1 от ЗАНН по жалбата на „ Л.” ЕООД " гр. Стара Загора против наказателно постановление№ 278638-F295942 от 25.07.2017г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите -

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр.

с чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 42 от 12.01.2018 г., постановено по АНД № 2964/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд

ВРЪЩА ДЕЛОТО за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.