Р Е Ш Е Н И Е

№ 113 19.04.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 100 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална агенция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, срещу Решение № 43/ 12.01.2018г., постановено по АНД № 3007/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 278556-F296020 от 25.07.2016г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление като поддържа, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна, чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, вкл. датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи, че при разглеждането на делото и постановяването на решението, в нарушение на чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът не е събрал всички относими и допустими доказателства, не е извършил цялостна проверка на правилността и законосъобразността на наказателното постановление и съответно не е разгледал и не се е произнесъл по съществото на спора. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.

Ответникът по касационната жалба – „Л.“ ЕООД ***, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Л.“ ЕООД ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № 278556-F296020 от 25.07.2016г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F296020 от 05.04.2017г., на „Л.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 710лв., на основание чл. 5, ал.1, предл. първо от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, „Л.“ ЕООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане към „М.и Р." ЕООД, с ЕИК: 200952596 на сумата от 1 420.00 лв., представляваща част от парична престация на стойност над 10 000.00лв. по Договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. между „Л." ЕООД, в качеството на възложител и „М. и Р." ЕООД, в качеството на изпълнител, като предмет на договора е изпълнението на строително-монтажни работи на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове" Жилищна сграда в гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Асен II" № 158 на обща стойност ЗЗ 460 лева. Сумата в размер на 1 420.00лв. е платена в брой от „Л." ЕООД на 18.12.2016г. в 21.06 часа в град Стара Загора по фактура № 1000000051/ 18.12.2016 г., издадена му от доставчика „М.и Р." ЕООД, което плащане е документирано с фискален бон № 000020/18.12.2016г., издаден от ЕКАФП с инд. № ДУ370355; фискална памет с инд. № 36503940, въведен в експлоатация от „Мел и Рем" ЕООД. Посочено е, че нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив на 31.01.2017г., във връзка със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002417000551-020-001/31.01.2017г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като от една страна не е посочена датата, на която наказващият орган е приел, че е било извършено вмененото на санкционираното лице нарушение и мястото, където е извършено нарушението, а от друга - че в наказателното постановление единствено било посочено за какво и срещу кого е съставен АУАН, без да е обосновано дали наказващият орган възприема фактическите изводи на актосъставителя вкл. относно датата на нарушението и дали датата на извършването на нарушението е датата на издаване на фактура № 1000000051/18.12.2016г.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Необоснован е извода на въззивния съд, че наказателното постановление не съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. Действително за да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл. 52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. В случая, противно на приетото от въззивния съд, издаването на наказателното постановление не се свежда до посочване за какво е съставен АУАН и какво е неговото съдържание и не представлява просто възпроизвеждане на съставения акт за установяване на административно нарушение. От формулировката, че Директорът на ТД на НАП – Пловдив, като е разгледал съставения против „Л.“ ЕООД АУАН № F296020 от 05.04.2017г., „е установил“, следва извода, че изложението, съставляващо мотивната част на наказателното постановление, съдържа приетото за установено от наказващия орган и описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с признаците от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Необоснован е и извода на Старозагорския районен съд, че не е посочена датата, на която наказващият орган е приел, че е било извършено вмененото на санкционираното лице нарушение. Датата на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и като елемент от императивно регламентираното съдържание на наказателното постановление, следва да бъде обективирана по надлежния начин. В случая „Л.“ ЕООД е санкционирано по административнонаказателния състав на чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от „Л.“ ЕООД нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, съгласно която разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че налагането на административна санкция по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. След като съставомерното изпълнително деяние се свързва с извършване на плащане, което не е съобразено с императивно регламентирания в закона начин на плащане, то за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, необходимо и достатъчно е да се посочи датата на извършеното в нарушение на чл.3 от ЗОПБ плащане. В случая това е сторено – след като е обосновано, защо с оглед стойността на сключения между „Л.“ ЕООД, в качеството на възложител и „М. и Р.“ ЕООД, в качеството на изпълнител договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. /33 460 лева/, плащанията по този договор от страна на „Л.“ ЕООД е следвало да бъдат извършвани само чрез превод или внасяне по платежна сметка, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е посочена датата, на която санкционираното дружество е извършило плащане в брой на сума в размер на 1 420лв. по този договор, в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ – на 18.12.2016г. Следва да се отбележи и че датата на извършване на съставомерното изпълнително деяние /18.12.2016г./, която съставлява датата на извършване на нарушението, е изрично посочена, а не следва да се извлича нито от датата на фактурата, по която е било извършено плащането /фактура № 1000000051/ 18.12.2016г./, нито от датата на издадения фискален бон, удостоверяващ плащането /фискален бон № 000020/ 18.12.2016г./, както неправилно е приел районният съд. С посочването, че плащането в брой е извършено в гр. Стара Загора, в необходимата и достатъчна степен е изпълнено и изискването за посочване на мястото на нарушението. Противно на приетото от въззивния съд, датата и мястото на нарушението са посочени не при възпроизвеждане на съдържанието на съставения АУАН, а в изложението, съдържащо фактическите констатации на административнонаказващия орган за приетото за установено от него досежно съставомерните признаци на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, при спазване на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното следва извода, че не са допуснатите сочените съществени процесуални нарушения, като основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както неправилно е приел Старозагорският районен съд.

С обжалваното решение наказателното постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани доводите за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на съставомерно от обективна страна деяние и основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност - основателността на тези възражения ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по същество от районния съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 43/ 12.01.2018г., постановено по АНД № 3007/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.