Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114 19.04.2018 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова КАН дело № 102 по
описа за 2018 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Югоизточен район, срещу
Решение № 819/ 29.12.2017г., постановено по АНД № 3174/ 2017г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № СЗ-10-ЮИР-11 от 28.09.2017г., издадено от Началника на РДНСК –
Югоизточен район.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване
на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод за процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление като поддържа, че съдържанието на наказателното постановление
съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание
на нарушението от фактическа страна вкл. чрез посочване на датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди, че в наказателното
постановление подробно са описани онези факти и обстоятелства, които
административнонаказващият орган е приел като релевантни за наличието на
съставомерно деяние. С подробно изложени
съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено Наказателно постановление № СЗ-10- ЮИР-11 от 28.09.2017г., издадено
от Началника на РДНСК – ЮИР, като правилно и законосъобразно или делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.
Ответникът по касационната жалба – Р.Ж.Ц.,
чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Р.Ж.Ц.
***, срещу Наказателно постановление /НП/ № СЗ-10- ЮИР-11 от 28.09.2017г.,
издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/ – Югоизточен район, с което, въз основа на съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № СЗ-10/ 21.06.2017г., на Р.Ц., на
основание чл.232, ал.4, т.2, предл. първо от ЗУТ, е наложено административно
наказание глоба в размер на 3 000 лева, за нарушаване на чл.53 от ЗУТ и § 53,
ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ бр. 101/ 22.12.2015г./. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че Р.Ц., в качеството си на
правоспособен проектант, през месец февруари 2017г. в град Стара Загора, ул. "Граф
Игнатиев" № 29, е изготвила част „Архитектурна" на инвестиционен
проект за строеж: „Жилищна сграда – основен ремонт и вътрешно
преустройство" в УПИ ХХ-3460, кв.72 по плана на град Стара Загора, ул. "Поп
Минчо Кънчев" № 107, с възложител Т.С.Д., в несъответствие с изискванията на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ и чл.53 от
ЗУТ относно преустройството на заварените сгради. Наказващият орган е приел, че изработеният
проект касае сграда, която не е елемент на действащия ПРЗ, одобрен с Решение №
300/ 20.11.2008г. на Общински съвет – Стара Загора и видно от графичната част
на плана, в имота е предвидено ново строителство. Посочено е че сграда, която не е елемент от
ПЗ няма постоянен устройствен статут по действащия ПУП, съответно не
представлява търпим строеж по смисъла на § 53, ал.1 от
ЗИДЗУТ, за който е допустимо извършване на основен ремонт,
реконструкции и преустройства. Съществуващата заварена сграда попада в обхвата
на строежите по § 53, ал.2 от ПРЗ на ЗИДЗУТ – търпими строежи без постоянен
устройствен статут, за които е допустимо да се преустройват вътрешно, да се
променя предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им
очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да
се укрепват носещите конструкции. С изготвения проект се предвиждало промяна на
съществуващата конструкция като се изграждат нови колони върху нови ивични
основи до здрава почва и се заменя дървения гредоред със стоманобетонни плочи,
като се прави изцяло нова покривна конструкция и се предвижда преустройство на
подпокривно пространство в жилищен етаж, с което се изменят размерите на
сградата във вертикално отношение. Обосновано е, че предвидените СМР са „реконструкция"
по см. на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ и са недопустими за търпим строеж без
постоянен устройствен статут. С оглед на което е прието, че проектираното
преустройство противоречи и на нормата на чл. 53 от ЗУТ,
приложима относно заварени сгради в поземлени имоти по чл. 49, ал.2
от ЗУТ, за които е установен нов начин или характер на застрояване.
Старозагорският районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на
наказателното постановление не съответства на императивните изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като от една страна не е посочена датата, на
която наказващият орган е приел, че е било извършено вмененото на
санкционираното лице нарушение, а от друга - че в наказателното постановление единствено било посочено за какво и срещу кого
е съставен АУАН, без да е обосновано дали наказващият орган възприема
фактическите изводи на актосъставителя вкл. относно датата на нарушението.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в
нарушение и при неправилно приложение на закона.
Необоснован е извода на въззивния съд, че наказателното постановление не
съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото
съдържание. Действително за да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е
съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща
функция – по силата на чл. 52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за
наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се
произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно
нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната
квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция
и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото
административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на
наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани
онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието
на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. В случая, противно на
приетото от въззивния съд, издаването на наказателното постановление не се свежда до
посочване за какво е съставен АУАН и какво е неговото съдържание и не
представлява просто възпроизвеждане на съставения акт за установяване на
административно нарушение. От формулировката, че Началникът на РДНСК – ЮИР е
разгледал съставения срещу Р.Ц. АУАН № СЗ-10/
21.06.2017г. и след като е обсъдил поотделно и в цялост данните по акта и
събраните доказателства „е намерил за установено следното“, следва извода, че
изложението, съставляващо мотивната част на наказателното постановление, съдържа
приетото за установено от наказващия орган и описание на нарушението с
посочване на обстоятелствата, свързани с признаците от състава на
нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН.
Необоснован е и извода на
Старозагорския районен съд че не е посочена датата, на
която наказващият орган е приел, че е било извършено вмененото на
санкционираното лице нарушение. Датата на нарушението е съществена
характеристика на всяко административно нарушение и като елемент от императивно регламентираното съдържание на наказателното
постановление, следва да бъде обективирана по надлежния начин. В случая,
доколкото административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че Р.Ц., в качеството си на правоспособен проектант, е
изготвила част „Архитектурна" на инвестиционен проект за строеж:
"Жилищна сграда – основен ремонт и вътрешно преустройство" в УПИ
ХХ-3460, кв.72 по плана на град Стара Загора, ул. "Поп Минчо Кънчев"
№ 107, в несъответствие с изискванията на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ и чл.53
от ЗУТ относно преустройството на заварените сгради, то датата на нарушението
се свързва с момента на изработването на проекта. Ето защо предявеното от
районния съд изискване към съдържанието на наказателното постановление за
посочване на датата на внасяне на проекта в Община Стара Загора, се явява
неправилно. След като съставомерното изпълнително деяние се свързва с
изработването на проект, несъобразен с изискванията на закона, то за да се
счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата
на нарушението, необходимо и достатъчно е да се посочи момента на изработването
на проекта. В случая това е сторено, като противно на приетото от въззивния
съд, датата на нарушението /месец февруари 2017г. – така както е отбелязано
върху самия проект/, е посочена не при възпроизвеждането на съдържанието на
съставения АУАН, а в изложението, съдържащо фактическите констатации на
административнонаказващия орган за приетото за установено от него досежно
съставомерните признаци на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, при спазване на императивните
изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното
следва извода, че не са допуснатите съществени
процесуални нарушения, като основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно, както неправилно е приел Старозагорският районен съд.
С обжалваното решение наказателното
постановление е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка
на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел
за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни
изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по
съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и
разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи
произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на
Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222,
ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В тази връзка не следва да бъдат обсъждани
доводите за материална незаконосъобразност на наказателното постановление
поради липса на съставомерно от обективна и субективна страна деяние и
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност -
основателността на тези възражения ще следва да бъде преценена при
разглеждането на делото по същество от районния съд.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 819/
29.12.2017г., постановено по АНД № 3174/ 2017г. по описа на Старозагорския
районен съд.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.