Р Е Ш Е Н И Е

№123 26.04.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на дваадесет и девети март две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №104 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител К.М. против Решение №69 от 22.01.2018 год., постановено по АНД №3287/2015 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №24-001601 от 24.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на „А.”ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000.00 лв. за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Неправилно съдът бил приел, че не са налице описани всички съставомерни факти от значение за реализирането на наказателната отговорност, тъй като нито в АУАН, нито в наказателното постановление не са уточнени трудовите функции на посоченото в наказателното постановление лице. Неправилно е прието от районният съд, че ответника по касация следва да се санкционира по чл.1, т.2 от КТ, респективно наказан по чл.414, ал.1 от КТ. Посоченото лице Серкеджиев е било във входа и е извършвало бояджийски работи. Към момента на проверката не е имало други фирми които да работят на обекта, не са обсъдени и причините въз основа на които е започнала проверката, а именно сигнали, че на обекта лицата работят без да имат сключени трудови договори. Съдът е кредитирал единствено показанията на свидетеля Заваринов, който обаче не е присъствал на проверката. С изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №24-001601/24.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба „А.”ООД ***, представлявано от управителя Асен Славчев, чрез пълнощника си адв. Е. А., редовно и своевременно призован, е депозирал отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено. Аналогични съображения излага и в депозираната за съдебното заседание молба по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалба на „А.”ООД *** против Наказателно постановление №24-001601/24.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №24-001601 от 28.09.2017 год. на „А.”ООД *** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4 000.00 лв. за нарушение на чл.61, ал. 1 от КТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 08.09.2017 год. на строителен обект „Изпълнение на инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на територията на Община Стара Загора – обособена позиция №7 Многофамилна жилищна сграда гр. Стара Загора, кв.“Три чучура север“бл.69, СМР – бояджийски работи” се изпълняваха от работници на „А.”ООД, ЕИК 204446728 със седалище и адрес на управление ***. От представените на 21.09.2017 год. и 28.09.2017 год. в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора официални писмени документи се установява, че „А.”ООД в качеството си на работодател не е сключил трудов договор с лицето Р.Н.С. - „строителен работник” преди постъпването му на работа на 01.07.2017 год. на гореописаният строителен обект.

След извършена преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд е обосновал извод, че наказателното постановление е незаконосъобразно - при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура; наказателното постановление не съдържа всички изискуеми по чл.57 от ЗАНН реквизити, обосноваващи фактически и правно административните обвинения. Не е посочено в какво се изразява постъпването на работа на 01.07.2017 год. на лицето Р. С.. Районният съд е приел, че не са описани всички съставомерни факти от значение за реализирането на наказателната отговорност, тъй като нито в АУАН, нито в наказателното постановление не са уточнени трудовите функции на посоченото в наказателното постановление лице. Какво и кога е работил, какви трудови функциии е изпълнявал не е описано в наказателното постановление. Не е посочена и датата на извършване на нарушение, която също не е изрично посочена. Ако се приеме, че това е 01.07.2017 год., то на тази дата не е извършена проверка или ако се приеме, че това е 08.09.2017 год., когато е била извършена проверката, но пък С. не е сред лицата установени на обекта, които да са извъшвали работа в полза на ответника по касация. Липсата на такава конкретизация е в противоречие на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и представлява неяснота при фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение и представлява съществено процесуално нарушение. По този начин е накърнено правото на защита на наказаното лице от една страна, а от друга съдът е лишен от възможността да осъществи съдебен контрол. Ако се приеме, че датата на нарушението е 01.07.2017 год., то нарушението не е доказано, тъй като това обстоятелство се установява единствено от декларацията на С.. Ако се приеме, че това е 08.09.2017 год., то обвинението би било фактически необосновано, поради липсата на подробен факт в обстоятелствената част на наказателното постановление, лимитиращо предмета на доказване чрез реквизита му по чл.57,1 ал.1, т.5 от ЗАНН. Каквото е да е волята обаче на наказващият орган, то тя ще е само предположение, което е недопустимо. Не е спорно между страните, че между Р. С.и „А.“ООД няма сключен трудов договор, като спорът дали към момента на проверката лицето е работило за дружеството, т.е. дали между страните фактически е съществувало трудово правоотношение. Ако такова не е съществувало, според райноният съд е налице неправилна квалификация на деянието, тъй като обстоятелствата сочат като нарушена разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, а не чл.61, ал.1 от същия закон, както го е квалифицирал касатора. Приел е също така, че извършването на трудова дейност от посоченото ва наказателното постановление лице Р.С. в деня на проверката, не е доказано по несъмнен начин, тъй като не е достатъчно представената декларация от лицето. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Решението на Старозагорският районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Основателно е наведеното оплакване, че е описано каква работа точно е извършвало завареното лице. В диспозитива на наказателното постановление, правилно и в съответствие със събраните при проверката доказателства е посочено, че лицето е извършвало бояджийски работи в деня на проверката. В попълнената декларация от страна на С., същият не е посочил характера на осъществяваната от него трудова дейност, но контролните органи са възприели лично осъществяваната от него дейност – свид. Н.. Вида на изпълняваната трудова функция не е елемент от фактическия състав на административното нарушение, като законодателят изисква единствено и само да е осъществяване трудова функция, като е без значение нейният вид. Ето защо, изводът на районният съд е незаконосъобразен и противоречи на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства /декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ/. В обратна насока са само показанията на свид. Заваринов, който обаче работи при наказаното лице и не е присъствал на извършената проверка. Следователно същият не е свидетел на констатираното административно нарушение от една страна, а от друга са налице особени отношения с ответника по касация, които не са отчетени при кредитирането на свидетелските му показания от страна на районния съд. Следователно по делото е безспорно установено извършеното административно нарушение от страна на „А.“ООД, т.е. установени са всички релевантни факти за ангажирането на отговорността на дружеството по чл.61, ал.1 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ.

По делото следва да се установи дали с оглед на събраните по делото доказателства следва да се приеме че Р.С. престира определена трудова функция, извършва определен род работа в рамките на длъжностната характеристика “строителен работник”, а не извършва определени предварително конкретни действия като трудов резултат. От приетата по делото декларация се установи по безсъмнен начин, че е уговорено осъществяване на конкретна работа на определено работно място срещу определено възнаграждение и при установено работно време. Така според саморъчно попълнената декларация от работника е видно, същият е започнал работа на 01.07.2017 год., без да има сключен нито трудов, нито граждански договор. За характера на съществуващите отношения между ответника по касация и С., може да се направи извод въз основа на попълнената от него декларация и установеното от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора при проверката на 08.09.2017 год.. Декларацията е попълнена под страх от носенето на наказателна отговорност от страна на работника и би следвало да се кредитира в пълен обем.

От горното следва да се приеме, че работникът полага труд въз основа на трудов договор, с оглед на факта, че мястото на работа се определя от дружеството, както и вида, времето на самата работа, т.е. налице са всички съставомерни елементи на едно трудово правоотношение. Като взе предвид съществуването на всички формиращи трудовото правоотношение елементи, настоящият съдебен състав, намира, че между дружеството – ответник по касация и Р.С. е съществувало трудово правоотношение, което работодателят е бил длъжен да оформи писмено с трудов договор по реда на КТ.

Основателно е касационното оплакване, че констатираното при проверката не следва да се квалифицира като нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Тази разпоредба ще е нарушена в случаите, когато отношенията по предоставянето на работна сила са уредени не като трудови, а като гражданско правни. В случаите, когато нямаме каквото и да е уреждане на отношението по предоставянето на работната сила ще е нарушена разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, както правилно е квалифицирано установеното при проверката от касатора.

Неправилни са изводите на районният съд за неправилно посочване на датата на извършване на нарушението. Същата е именно 01.07.2017 год. когато Р.С.е декларирал, че е започнал работа. Трудовото правоотношение има две страни – работодател и работник. Доколкото в конкретния случай е наказан работодателят, то малко е вероятно е да потвърди това обстоятелство. Ето защо следва да се кредитира в пълна степен декларираното от другата страна по трудовото правоотношение – работника, в лицето на Р.С.. Посочването на датата на извършване на проверката е от значение за проверка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, тъй като това е датата на откриването на нарушителя и от този момент започват да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Ето защо, като е посочил датата на проверката и представянето на документите, наказващият орган не е нарушил правото на защита на наказаното лице и районният съд не е възпрепятстван да осъществи съдебен контрол на обжалваното наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо събирането на нови доказателства, поради което и следва да се постанови решение по същество за обжалваното наказателното постановление. Настоящият съдебен състав, намира, че необосновано е наложено наказанието над предвидения от законодателят минимален размер предвиден в КТ, поради което и наложената санкция следва да бъде изменена от 4 000.00 на 1 500.00 лв. Нарушението е първо по своя характер, а не са налице и оттегчаващи обстоятелства, които да обосноват завишаване на наложената санкция.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №69 от 22.01.2018 год., постановено по АНД №3287/2017 год. по описа на Старозагорският районен съд, като вместо нето постановява

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №24-001601 от 24.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като намаля наложената имуществена санкция от 4 000.00 /четири хиляди/ лв. на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв..

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.