Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                            

 

             119     19.04.2018 година   град Стара Загора

 

                   

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                         

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА      

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Минка Петкова         

и с участието на прокурор Петя Драганова  

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова   КАН дело № 110 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

             Образувано е по касационна жалба на А.С.К. ***, против Решение № 58 от 17.01.2018г., постановено по АНД № 3643/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-003314 от 27.10.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

             В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му административно нарушение е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин. Поддържа, че административно наказателното обвинение е необосновано от фактическа страна, тъй като нито съставеният акт за установяване на административно нарушение, нито издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на конкретното място на което се твърди, че е извършено нарушението. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-1228-003314 от 27.10.2017г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора.

   Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.  

 

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

        Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на А.С.К. против Наказателно постановление № 17-1228-003314 от 27.10.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д348047/ 07.10.2017г., на А.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., на основание чл.178е от ЗДвП, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен след подадена от А.К. жалба против фиш за налагане на глоба серия М, № 0543497 от 17.05.2017г. и въз основа на Определение № 807/ 13.06.2017г. по АНД № 1762/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което жалбата е изпратена на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за произнасяне по компетентност съгласно чл.39, ал.3 от ЗАНН. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.05.2017г. около 17.45 часа в гр. Стара Загора, като водач на лек автомобил с рег. № СТ0233ВВ, като собственик паркира автомобила неправилно върху тротоара на ул. „Княз Ал. Батенберг“ и ул. „Пейо Яворов“.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Направил е извод, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като извършеното от санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административно наказателно обвинение е фактически и правно обосновано и доказано по безспорен и несъмнен начин.

 

           Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.   

           

              

Необоснован от гл.т на доказателствата и неправилен от гл.т на закона е извода на въззивния съд, че извършването от санкционираното лице на вмененото му административно нарушение е доказано от безспорен и несъмнен начин. Административнонаказателната отговорност на А.К. е ангажирана на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата, съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. От правна страна обвинението е обосновано с допуснато нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, която норма регламентира, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че на 17.05.2017г. около 17.45 часа в гр. Стара Загора, като водач на лек автомобил с рег. № СТ0233ВВ, като собственик паркира автомобила неправилно върху тротоара на ул. „Княз Ал. Батенберг“ и ул. „Пейо Яворов“.

В случая на първо място в съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, по никакъв начин не е обосновано защо е прието, че на посочените дата, час и място санкционираното лице е паркирало неправилно, в нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. След като законът принципно допуска паркирането на тротоарите при спазване на съответните правила, за да се счита изпълнено императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в съдържанието на наказателното постановление е следвало да бъде посочено и фактически обосновано кое точно от нормативно регламентираните в чл.94, ал.3 от ЗДвП условия за допустимост на паркирането на тротоар не е било изпълнено, за квалифицирането на осъщественото паркиране на МПС като неправилно и нарушаващо изискванията на чл.94, ал.3 от ЗДвП. На следващо място от формулировката на административнонаказателното обвинение от фактическа страна е видно, че отговорността на А.К. по чл.178е от ЗДвП, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, е ангажирана в качеството му на извършител на нарушението – за това, че на 17.05.2017г. около 17.45 часа в гр. Стара Загора, е паркирал лек автомобил с рег. № СТ0233ВВ неправилно върху тротоара на ул. „Княз Ал. Батенберг“  и ул. „Пейо Яворов“. С оглед представените във въззивното съдебно производство писмени доказателства – трудов договор, сключен между „РАДКОВ МОТОР СПОРТ“ ЕООД, гр. София, в качеството на работодател и А.С.К., в качеството на работник и Служебна бележка от 30.11.2017г., издадена от работодателя „РАДКОВ МОТОР СПОРТ“ ЕООД, това обвинение се явява недоказано. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В случая санкциониращият орган не само че не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, вкл. авторството на нарушението, но и посочените по-горе документи са индиция, че неправилно е определен субектът на нарушението по чл.178е във вр. с чл. 94, ал.3 от ЗДвП и съответно неправилно А.К. е привлечен към отговорност в качеството на извършител на това нарушение.

 

Действително съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая обаче от формулировката и фактическата и правна обосновка на административнонаказателното обвинение не може да се направи извод, че А.К. е санкциониран за допуснатото нарушение на правилата по ЗДвП в хипотезата на чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП - като собственик на МПС, с което е било извършено нарушението. Но дори и да се приеме, че лицето е наказано като собственик на МПС, доколкото А.К. е посочил лицето, на което е било предоставено МПС и което е управлявало автомобила към момента на извършване на твърдяното нарушение, то липсва основание за налагане на санкция в хипотезата на чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП. Противно на приетото от въззивния съд няма нормативно регламентирано изискване за подаване на нарочна декларация от собственика на МПС за деклариране кой е управлявал МПС, с което е извършено нарушението. Законът изисква подаването на такава декларация единствено във връзка със съставянето на електронни фишове /чл.189, ал.5 от ЗДвП/ и фишове за налагане на глоби /чл.186, ал.5 от ЗДвП/. В този смисъл с оглед посоченото в подадена от А.К. жалба против фиш за налагане на глоба серия М, № 0543497 от 17.05.2017г. и въз основа на Определение № 807/ 13.06.2017г. по АНД № 1762/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което жалбата е изпратена на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за произнасяне по компетентност съгласно чл.39, ал.3 от ЗАНН, при преценката за наличие на основание за образуване на административнонаказателно производство срещу А.К. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, в контекста на разпоредбата на чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП, е следвало да се съобрази посочването че лицето, управляващо автомобила, е Веска Коларова. Ако пък актосъставителят респ. административнонаказващият орган са считали, че посочването на лицето, на което е било предоставено МПС, не е достатъчно и се следва представянето на нарочна декларация, то е следвало да укажат на собственика на автомобила необходимостта от подписването на такава.  

  

 

           Предвид гореизложеното Старозагорският административен съд приема, че административнонаказателното обвинение за извършено от А.К. нарушение по чл.178е във вр. с чл. 94, ал.3 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено необосновано. С оглед на което обжалваното съдебно решение, с което е потвърдено наказателното постановление за санкционирането на А.К. по това обвинение, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 17-1228-003314 от 27.10.2017г. на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора и наложеното на А.К. административно наказание.

 

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

 

 

                        Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 58 от 17.01.2018г., постановено по АНД № 3643/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-1228-003314 от 27.10.2017г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на А.С.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., на основание чл.178е от ЗДвП, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                    

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.