Р
Е Ш Е Н И Е
№140 03.05.2018
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на дванадесети
април две
хиляди и осемнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова и
в присъствието на прокурора Маргарита
Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН
дело
№111
по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на С.К.К. против Решение №44/12.01.2018г., постановено по АНД №3364/2017 год. по описа на
Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №4811/23.10.2017
год., издадено от Главен инспектор
«Мониторинг», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция
«Пътна инфраструктура» гр. София с наложена на касатора глоба в размер на
1000лв на основанеи чл.53 ал.1 от Закона за пътищата за това, че на
26.09.2017г. в 11.15ччаса , на АМ Тракия, км.207 на входа на град Стара Загора,
посока Пловдив-Бургас е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси – МПС с две оси марка «Волво» с рег.№СМ4951АР и полуремарке с три оси с
рег.№СМ3410ЕЕ с измерена височина на ППС 4.30м, при допустима максимална
височина 4.00м, съгласно чл.5 ал.1 т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС / Наредбата/, с което осъществил
нарушение на чл. 26 ал.2 т.1 буква «а» от Закона за пътищата : Движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение за
дейност от специалното ползване на пътищата на администацията, управляваща
пътя.
При извършване на проверката и установената
височина на ППС водачът не е представил на длъжностото лице на АПИ валидно
разрешение или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно
ППС по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредбата.
За да
потвърди НП РС Стара Загора е приел за установено извършването на вмененото на
водача на ППС административно нарушение на чл.26 ал.2 т.1 буква «А» от ЗП, тъй
като от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от
представените документи не се установява притежаване на разрешение от Агенция
«Пътна инфраструктура» за конкретното превижаване на допустимите норми на
габарит, поради причината че не е, а е било необходимо да бъде заявено.
Доводите на жалбоподателя за некоректност на измерването, поради лоши
метереологични условия са приети за недоказани, а искането за събиране на
официални документи за установяване разполагането на специални съоръжения за
контрол на височината на ППС по пътя Смолян –Асеновград е оставено без уважение
като неотносимо.
С
касационната жалба се иска от съда да приеме, че въззивното съдебно решение и
потвърденото с него НП са постановени при неправилно приложение на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН вр. с чл.26 ал.2 т.1 буква»а» от Закона за пътищата, тъй като
описаните факти не се подвеждат под административно наказателния състава на
чл.53 ал.1 от Закона за пътищата. Поддържа се твърдение, че водачът на ППС,
което превишава допустимите маса и размери носи отговорност по силата на чл.
177 ал.3 от Закона за движение по пътищата, тъй като няма задължение да се
снабди с разрешително. Поддържат се и доводи, основани на определението за
специално ползване на пътищата, дадено в §1 т.8 от ДР на ЗП, според което
движението на извънгабаритно ППС не е специално ползване на пътя.
Поддържат се
доводи и за необоснованост на съдебното решение по отношение верността на
мястото на нарушението, което не се установява от събраните гласни
доказателствени средства.
От съда се
иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови
друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответника –
Агенция «Пътна инфраструктура» поддържа доводи за неоснователност на
касационната жалба и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение. Нарушението на чл.177 ал.3 от ЗДвП и деянието по чл.26 ал.2 т.1 буква
«а» вр. с чл.53 ал.1 от ЗП са различни по своя състав и обуславят носене на
административна отговорност от водача на ППС, който не притежава разрешение за
специално ползване на пътя. Както разрешението, така и заплащането на таксата
се осъществява по един и същи ред, поради което и по аргумент от чл.37 ал.1 т.1
е необходимо разрешително, издадено по реда на Раздел ІV от Наредбата без разлика
в режима т.е. заплащането на такса не изключва изискването за издаване на
разрешение по смисъла на чл.26 ал.2 т.1 буква «а « от ЗП.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се
явява неблагоприятно, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Установената
височина на ППС от 4.30м сочи на приложение на изключението по чл.8 ал.5 вр. с
14 ал.3 от Наредбата, според което на извънгабаритните и тежките пътни превозни
средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане
само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по
раздел II. Съгласно чл.14 ал.3 от Наредбата ППС с височина на ППС до 4.30м се
движат след заплащане само на дължимата такса, но не се изисква разрешение по
смисъла на чл.26 ал.2 т.1 буква «а « от Закона за пътищата. Разпоредбата на
чл.37 от Наредбата, на която се позовава ответника по касация установява
правомощия за контролните органи да съставят АУАН и когато движението се
извършва без документ за платена такса по чл.14 ал.3 от същия подзаконов
нормативен акт. Изключението, установено в чл.14 ал.3 от Наредбата, а именно
дерогиране на изискването за издаване на нарочен административен акт –
Разрешение за движение на извънгабаритно и тежко ППС, сочи на липса на
съставомерен елемент от нарушението на чл. 26 ал.2 т.1 буква «а» вр. с чл.53
ал.1 от Закона за пътищата. Следва да се каже, че Наредбата определя както
допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите ППС и техните
ремаркета съгласно чл.139 от ЗДвП, така и условията и редът за движение на
тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване. Следователно, когато се
управлява ППС, попадащо под обхвата на изключението по чл.8 ал.5 вр. с чл.14
ал.3 от Наредбата е налице нарушаване на установения ред за управление на ППС с
размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. В това се състои и
разликата между съставите на чл. 177 ал.3 от ЗДвП и чл. 26 ал.2 т.1 буква»а»
вр. с чл.53 ал.1 от ЗП, а именно размерите, масата и натоварването на ос на ППС
приведено в движение и управлявано по пътищата отворени за обществено ползване,
са определящи за правното основание, ангажиращо отговорността на водача. Не
може да се сподели довода на ответника по
касация, че и документа за платена такса е разрешение, тъй като
разпоредбата на чл.8 ал.5 вр. с 14 ал.3 от Наредбата има ясен текст, според
който движението е допустимо само след заплащане на дължимата държавна такса,
без да се проверява съществуването на условията за издаване на разрешително.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 222, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №44/12.01.2018год., постановено по АНД №3364/2017 год. по описа
на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП № 4811/23.10.2017г. на Главен
инспектор „Мониторинг“, Агенция „Пътна инфраструктура“ с наложена на С.К.К.
глоба в размер на 1000лв /хиляда/.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.