Р Е Ш Е Н И Е

№ 141 03.05.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №116 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.М.А. против Решение №491/27.11.2017г., постановено по АНД №793/2017г. по описа на районен съд Казанлък, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0284-001117 от 10.05.2017г. на Началник Сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложени на касатора глоба в размер на 10лв. на основание чл.185 вр. с чл.20 ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 предл. първо във вр. с чл.20 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. на основание чл.185 вр. с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. С твърдения за формална, процесуална и материална незаконосъобразност на наказателното постановление е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Н.М.А. против Наказателно постановление № 17-0284-001117 от 10.05.2017г. на Началник Сектор към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложени на А. административни наказания, както следва: глоба в размер на 10лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон /т.1 от НП/,и глоба в размер на 200лв. на основание чл.179, ал.2, предл.първо от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП /т.2 от НП/ и глоба в размер на 10лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 08.04.2017г. около 18:30ч. на път Първи клас №6, км.319+600м, пътен възел за гр. Стара Загора в посока изток-запад управлява МПС –лек автомобил „Субару Ферестер“ с рег. №СВ6627ВС като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокро пътно платно/, губи контрол над управляваното МПС излиза извън пътното платно и се блъска в крайпътен скат, при което настъпва ПТП с материални щети. Издаден протокол за ПТП №1643685/08.04.2017г. и съставен АУАН №Д240131/08.04.2017г.,

За да потвърди наказателното постановление Казанлъшкият районен съд е приел, че нарушенията на чл.20, ал.1, ал.2 и чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно загуба на контрол върху управляваното МПС, несъобразяване скоростта на движение с мократа пътна настилка и създаването на пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората се дължат на виновното поведение на водача, за което правилно са му наложени посочените по-горе административни наказания..

Решението е частично незаконосъобразно в частта му за потвърждаване на НП с наложени на касатора административни наказания за нарушение на чл.20 ал.1 и чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и правилно в частта му за потвърждаване на наложеното административно наказание за осъществен състав на чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП. Правната квалификация на нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП е несъответна на фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП. Съгласно т.1 от правното обвинение, водача в разрез с изискването на чл.20 ал.1 от ЗДвП не контролира ППС, което управлява и причинява ПТП, но фактическото обвинение е за причиняване на ПТП, поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се изгубва контрол над автомобила, същия излиза от пътното платно и се блъска в крайпътен скат с настъпване на материални щети. Наложеното наказание за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП също е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за отправяне на фактическо обвинение, което напълно да съответства на административно наказателната разпоредба, послужила като основание за ангажиране отговорността на лицата. В случая не са изложени факти, които да бъдат квалифицирани като пречки за движението и създаване на опасност за живота и здравето на хората, а имуществените вреди са елемент от съставомерната хипотеза на чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП, тъй като по легално определение ПТП има тогава, когато са причинени имуществени вреди.

Оплакванията на касатора, че нарушението по чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП е недоказано поради обективна невъзможност да бъде измерена скоростта му на движение са неоснователни. Причината за настъпване на ПТП се изяснява в хода на административно наказателното производство и в настоящия случай е обусловена от обективния, неоспорен от страните и потвърден от свидетелите факт на мокра пътна настилка, при движение върху която водача напуска пътното платно и се блъска в крайпътен скат. Водача на автомобила и касатор в настоящото производство не сочи доказателства за други причини, поради които не е успял да предотврати настъпването на ПТП, а поддържа твърдение, че същото е настъпило по причина на мокрия път и непознаване на участъка на движение. Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП изисква от водачите да съобразяват пътните условия при избора на скоростта на движение, така че да могат да спрат пред предвидимо препятствие. В случая завоя е тъкмо такова препятствие, доколкото не може да се очаква от водачите, че пътя ще бъде прав до крайната точка на пътуване. Освен това мократа настилка е изисквала от него да се движи с такава скорост, че да може да спре. Линия на пътя и факта на нейното непознаване не може да бъде причина, изключваща отговорността на водачите и поставящи ги в невъзможност да спрат или както е в случая да следват завоя. Елементите на изпълнителното деяние по чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП са описани напълно във фактическото обвинение, тъй като се съдържат дата, място, състояние на пътя, механизъм и причина за настъпване на ПТП, включително доказателства за съставомерния резултат – настъпване на материални щети по задна лява гума и охлузване на предна броня. АУАН има материална доказателствена сила до доказване на противното и фактите, посочени в него са подкрепени от гласните доказателствени средства и съставения протокол за ПТП., като не са опровергани от посочени от наказаното лице доказателствени факти за друга причина за настъпване на ПТП, която изключва отговорността му или сочи на противоречие между правно и фактическо обвинение.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че крайният извод на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление в частта са наложено на касатора административно наказание на основание чл.179 ал.2 предл. първо от ЗДвП е съответен на материалния, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в тази му част и отменено в частта му за потвърждаване на наложените административни наказания за нарушение на чл.20 ал.1 и чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №491/27.11.2017., постановено по АНД №793/ 2017г. по описа на РС Казанлък в частта му за потвърждаване на НП №17-0284-001117/10.05.2017г. на Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложени на Н.М.А. глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП №17-0284-001117/10.05.2017г. на Началник сектор към ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък в частта с наложени на Н.М.А. глоба в размер на 10лв/ десет/ за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв/десет/ за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА в останалата му част Решение №491/27.11.2017г., постановено по АНД №793/2017г. по описа на РС Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.