Р Е Ш Е Н И Е

№ 167 11.05.2018 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Стилиян Манолов КАН дело № 121 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, предявена чрез пълномощника й юрисконсулт м, против Решение № 64 от 19.01.2018г., постановено по АНД № 3711/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-001652 от 01.12.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което на „В. Н. 2016” ЕООД за нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод за неправилна правна квалификация на вмененото нарушение. Според него е налице съставомерно деяние, което се квалифицира като административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24-001652 от 01.12.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – „В. Н. 2016” ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че РС-Стара Загора правилно е счел, че НП е незаконосъобразно поради неправилна квалификация на деянието. Счита, че решението на РС – Стара Загора е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Старозагорския районен съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „В. Н. 2016” ЕООД Стара Загора, против НП № 24-001652 от 01.12.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001652/03.11.2017г., на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), на „В. Н. 2016”, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 31.10.2017г. в 15,34 часа на обект: Ресторант „В“, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „ Света Троица“ № 99, стопанисван от „В. Н. 2016“ ЕООД – гр.Стара Загора и на 03.11.2017г. по представени официални писмени документи, е установено, че на посочената дата търговското дружество, в качеството си на работодател, приема на работа на горепосочения обект към момента на проверката – 31.10.2017г. в 15:34 часа лицето Т. Н. К. – като „сервитьор“, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор (Т Н К в декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ декларира, че е започнала работа на обекта на 31.10.2017г.). С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП. Прието е, че е налице неправилна правна квалификация на изпълнителното деяние, тъй като наличието на нарушение по чл.61 от КТ предполага сключен договор след фактическото постъпване на работа. Посочено е, че в разглежданата хипотеза се касае за предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, наказуемо по чл.414, ал.1 от КТ. Обосновано е, че НП е назаконосъобразно и на друго основание, тъй като в попълнената по време на проверката от Т. К. не е отразено възнаграждение, за извършваната от нея дейност в обекта, а от показанията на свидетеля Т. К., се установява, че става въпрос за приятелска услуга – еднократно и безвъзмездно оказана помощ от страна на Т.К.и Т. К., поради възпрепятстване на управителката на санкционираното ЕООД – наемател на заведението, да се подготви лично за организирано от нея парти вечерта на същия ден, т.е. не ставало въпрос за трудово по същността си правоотношение.

Решението на Старозагорския районен съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият касационен състав не споделя доводите на районния съд, че е налице неправилна правна квалификация на деянието, тъй като се касаело не за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, а за такова по чл.1, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се предпоставя в една или друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в трудово правоотношение, в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодател, е налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ. Разглеждания случай обаче не е такъв. Нито в подадената от Т. К. декларация, нито от наличните по делото доказателства се установява да е имало сключен граждански договор между нея и санкционираното лице, а и това обстоятелство не е спорно по делото. Не е спорно и обстоятелството, че между К. и „В Н. 2016“ ЕООД – гр.Стара Загора не е имало сключен и трудов договор. А разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника или служителя и работодателя да се сключи преди постъпване на работа, а не както е приел районният съд – след фактическото постъпване на работа. Идеята на закона е работодателят да не приема и да не допуска работника или служителя на работа, преди и без да е сключил с него писмен трудов договор. В случая е извършено именно това, поради което правилно административно наказващия орган е ангажирал отговорността на „В. Н. 2016“ ЕООД – гр.Стара Загора за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

В хода на въззивното производство е установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 31.10.2017г. Теодора Колева е престирала работна сила в полза на ответника по касация. Същата е обслужила свидетеля С. А., като й е сервирала кафе и суха сметана, издала й е фискален бон, на който е изписано имено на „В. Н. 2016“ ЕООД – гр.Стара Загора и е приела парите й при плащането. Предвид на това и както и с оглед обстоятелството, че Т. К. е попълнила декларация, в която е посочила местоработата си, длъжността си и датата, от която я заема, както и работното си време, следва да се приеме, че същата е предоставяла работна сила на ответника по касация. Това, че в декларацията на Т. К. не е отразено възнаграждение на извършваната от нея дейност, както и противоречивите показания на свидетеля Тинка Колева, която заявява, че с Т. К. само са стоели в ресторанта и вечерта е трябвало да помагат за партито, а в същото време са обслужвани клиенти, не води до противния извод, а именно, че се касаело за приятелска услуга – безвъзмездно и еднократно оказана помощ, а не за трудово по същността си правоотношение, както е приел районния съд.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че е описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно установено, а оплакванията в касационната жалба са основателни. Оспореното решение е валидно и допустимо, но като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и доколкото фактическата обстановка по делото е изяснена изцяло, вместо него следва да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 64 от 19.01.2018г., постановено по АНД № 3711/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-001652 от 01.12.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.