Р Е Ш Е Н И Е

№143 08.05.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №126 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Д.С.Г. *** срещу Решение №57/17.01.2018 год., постановено по АНД №3347/2017 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 1668818, издаден от ОД на МВР Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди, че според писмото на ОД на МВР Стара Загора, нарушението е извършено на 11.07.2015 год., поради което счита, че е налице двегодишната давност. Твърди, че това е случайно събитие за него, тъй като спазва правилата за движение по пътищата. Счита, че неправилно не е прието от районният съд оплакването му, че в този ден го е ожилила оса и поради притеснението си от евентуален алергичен шок е допуснал превишението на скоростта. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №1668818 издаден от ОД на МВР Стара Загора.

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на Д.С.Г. срещу електронен фиш серия К, №1668818, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 11.07.2017 год., в 12.05 ч. път І-5, км. 222+200, разклон за с. Змейово, общ. Стара Загора, лицето управлява в посока юг-север МПС „Пежо Боксер” с рег.№ВТ 8218 КВ при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак „В-26”, разположен северно на 150 м., заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3 км със скорост 82 км/ч при максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 32 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на Г. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение, включително и мястото на извършване на нарушението е инидивидуализирано в достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е касационното оплакване, че е изтекла двегодишната давност. Всъщност касатора не е посочил коя двегодишна давност има в предвид, но се предполага, че е имал в предвид давността по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, съгласно която административното наказание глоба не се изпълнява ако са изтекли две години. В конкретния случай не са налице предпоставките за прилагането на тази давност, тъй като същата започва да тече от момента на влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Наказанието е наложено с оспореният електронен фиш, поради което и давността не е започнала да тече. Не може да се приеме и като дата на извършване на нарушението 11.07.2015 год. Същата фигурира само в цитираното писмо на ОД на МВР – Стара Загора – рег.№122800-30514/04.10.2017 год., с което касатора е уведомен, че подаденото му възражение срещу издаденият електронен фиш не е уважено, тъй като приложеното медицинско удостоверение се отнася за време два месеца след извършването на деянието. Безспорно е че се касае, за техническо грешка, която не следва да се има в предвид. С писмото не се налага наказанието и същото не е предмет на разглеждане в настоящето производство. Безспорно е че същото е писмено доказателство, което е прието по надлежния ред, но разгледано в съвкупност с останалите писмени доказателства – електронен фиш, видеоклип, писмо рег.№122800-32906 от 23.10.2017 год. на ОД на МВР – Стара Загора, молба от касатора от 18.09.2017 год., протокол за използването на автоматизирано техническо средство или система от 11.07.2017 год., същото не следва да се кредитира в частта за посочената дата на нарушение. В настоящият случай, предмет на разглеждане е електронния фиш, който е връчен по надлежния ред на касатора и в който, като дата на нарушението е посочена 11.07.2017 год. Нарушението е установено по надлежния ред с приложените писмени доказателства, а при издаването на електронния фиш не са допуснати нарушуения на процесуалните правила, както правилно е прието от районният съд. Г. е уведомен за издаденият електронен фиш, подал и възражение, като по този начин е осигурено участието му в развилото се производство по реализирането на административнонаказателената му отговорност и е гарантирано в пълна степен правото му на защита.

Неоснователно и касационното оплакване, че неправилно районният съд не е приел оплакването, че е бил ужилен от оса в него ден. Приложеното медицинско удостоверение е с дата 15.09.2017 год., която дата е два месеца след констатираното превишение на скоростта от страна на Д.Г.. Ето защо, правилно това му оплакване не е прието като доказано от районният съд.

Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал. 1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 11.07.2017 година, а електронния фиш е издаден на 18.07.2017 год., видно от приложеното извлечение от информационната система на МВР, а фишът е връчен на 04.09.2017 год.. Следователно, в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден когато е направен прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4835 на Български институт по метрология се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „TFR1-M“ с № от ДР 4835 и Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол №2-48-17/17.02.2017 год., е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка, т.е. че е било изправно към датата на процесното нарушение. При установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение извън населено място, при установено ограничение в пътния участък в скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 35 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 32 км/ч в полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение №57/17.01.2018 год., постановено по АНД №3347/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.