Р Е Ш Е Н И Е

№ 147 10.05.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива А.

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело №133 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „А 89“ ООД с ЕИК 204446728, против Решение № 22/ 09.01.2018г., постановено по АНД № 3286/ 2017г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-001602/ 24.10.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение и наличието на основание за санкционирането му по чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда. Поддържа, че съдът не е направил цялостна преценка и обективен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, което е довело до неверни фактически констатации и съотв. правни изводи, направени при неправилно приложение на закона. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Алтернативно се иска изменение на наказателното постановление като се намали размера на наложената имуществена санкция в предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „А 89”ООД гр. Самоков против Наказателно постановление №24-001602/24.10.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №24-001602 от 28.09.2017 год. на „А 89”ООД ООД гр. Самоков е наложена имуществена санкция в размер на 4 000.00 лв. за нарушение на чл.61, ал. 1 от КТ.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 08.09.2017 год. на строителен обект „Изпълнение на инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Стара Загора – обособена позиция №7 Многофамилна жилищна сграда гр. Стара Загора, кв.“Три чучура север“бл.69, СМР – бояджийски работи се изпълняват от работници на „А.”ООД, ЕИК 204446728, като от представените на 21.09.2017 год. и 28.09.2017 год. в Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора официални писмени документи е установено, че „А.”ООД, в качеството си на работодател, не е сключил трудов договор с лицето Галин Станчев Кедиков - „строителен работник” преди постъпването му на работа на 01.07.2017 год. на гореописания строителен обект.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на „А 89“ООД в качеството му на работодател нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл.61, ал.1 от КТ. С изложени съображения, че извършеното нарушение е със завишена степен на обществена опасност въззивният съд е приел, че наложената на санкционираното лице имуществена санкция е правилно определена и няма основания за нейното изменение чрез намаляване.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ – при неспазване на императивното изискване, регламентирано в чл. 61, ал.1 от КТ, „“А 98ООД, в качеството си на работодател, на 01.07.2017г. е допуснал и приел на работа в проверявания строителен обект лицето Галин Стоянов Кедиков, без преди това да сключи писмен трудов договор с работника. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административнонаказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е доказано наличието на всички задължителни елементи от съдържанието на трудовото правоотношение, които да обусловят задължението на работодателя „А 89“ООД да сключи трудов договор с лицето Галин Кедиков. На първо място следва да се отбележи, че административнонаказателното обвинение, с оглед на направената фактическа и правна обосновка, не е за неуреждане като трудово правоотношение на отношението при предоставянето на работна сила т. е работодателят не е санкциониран за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, в който случай би било необходимо установяването и доказването наличието на съществените елементи на трудовото правоотношение – работно време, работно място, длъжност според вида и характера на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение, взаимоотношения на дисциплинарна власт и подчинение на работодателя и т.н. Вмененото на санкционираното лице нарушение е такова за неспазване на императивното изискване, регламентирано в чл. 61, ал.1 от КТ /за сключване на трудовия договор преди постъпването на работа на работника/ и съответно предмета на доказване за това нарушение включва установяването, че работодателят фактически е допуснал и приел на работа респ. работникът/ служителят е постъпил на работа, преди да бъде сключен трудов договор за изпълняваната трудова дейност. В случая тези обстоятелства, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, се явяват установени и доказани.

Не е налице и допуснато от Старозагорския районен съд съществено нарушение на процесуалните правила, като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение. Съдът, въз основа на съвкупна преценка и анализ на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Обосновал е въз основа на кои доказателства, факти и обстоятелства е направил извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е установено по несъмнен начин.

Въззивният съд обаче не е съобразил напълно разпоредбите на чл.27 и чл.12 от ЗАНН при индивидуализацията на наказанието. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за явна несправедливост на наложената имуществена санкция. Размерът на имуществената санкция, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал.3 от КТ е в границите от 1500 до 15000 лева. Индивидуализацията на административното наказание следва да се осъществява при спазване разпоредбите на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. В конкретния случай при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция от 4000 лева, в размер над минималния, като не е изпълнил задължението си да индивидуализира този размер. При определянето му органът е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а мотиви за преценка на така определеното и наложено наказание не са изложени. Изложените от въззивния съд съображения, че извършеното административно нарушение е широко разпространено в страната и съдебния район и е такова със завишена степен на обществена опасност, не са от естество да подкрепят извода за правилна индивидуализация на наказанието, доколкото такава преценка се прави с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В случая не са събрани доказателства, че нарушението е извършено при отегчаващи отговорността обстоятелства и при липса на данни за наличие на предходни нарушения на трудовото законодателство, за които „А 89“ООД да е било санкционирано, с оглед чл. 27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, съответно на нарушението, справедливо и достатъчно да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН е определяне на санкцията в минималния размер от 1500 лв., предвиден в чл. 414, ал.3 от КТ.

По тези съображения решението на районния съд следва да бъде отменено, а вместо него - да се постанови друго, с което издаденото НП № 24-001602/ 24.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора да бъде изменено в частта за наложената имуществена санкция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 22/ 08.01.2018 година, постановено по АНД № 3286/ 2017г. на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-001602/ 24.10.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-001602/ 24.10.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което на „А 89“ООД, ЕИК 204446728, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 4000лв. за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на 1500лв.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.