Р Е Ш Е Н И Е № 162

гр. Стара Загора, 30.04.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Пенка Маринова

и в присъствието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н.дело № 142 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП Пловдив чрез процесуалния й представител ст. юрисконсулт Л. против Решение № 43/01.02.2018 година, постановено по НАХД № 1495 по описа за 2017 година на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № F351338/14.11.2017 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че административнонаказателното производство е водено неправилно срещу физическото лице, а не срещу търговското дружество, както и че мястото на извършване на нарушението не е гр. Казанлък, както е посочено в НП. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което НПда бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ответникът – А.И. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП № F351338/14.11.2017 г., издадено от зам.-директора на ТД НАП Пловдив въз основа на АУАН № F351338//10.10.2017 г., с което на А.И.И., в качеството му на управител на „Т. 87“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че И., в качеството му на управител на „Т. 87“ ЕООД – предприятие по смисъла на Търговския закон, е бил задължен, но не е публикувал годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписвания в законоустановения срок – до 30 юни следващата година, тоест до 30.06.2017 г. В НП е записано, че търговското предприятие не е извършвало дейност през отчетния период 2016 г., видно от подадената декларация. Отчетът за 2016 г. е бил заявен за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписвания на 04.09.2017 г. Прието е, че нарушението е извършено на 01.07.2017г в гр. Казанлък.

За да отмени НП, Районен съд Казанлък приема, че административно-наказателното производство е образувано и проведено неправилно срещу физическото лице вместо срещу търговското дружество съобразно изискванията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството. На следващо място са възприети за основателни възраженията на пълномощника на А.И. относно неправилното посочване в НП на мястото на извършване на нарушението – гр. Казанлък, където няма структура на Търговския регистър. Обосновава, че при прилагане нормата на чл.48, ал.2 от ЗАНН мястото е седалището и адреса на управление на дружеството с.Горно Изворово, общ.Казанлък. По изложените мотиви е обоснован извод за незаконосъобразност на НП и то е отменено.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Касационният състав не споделя извода на въззивния съд, че административнонаказателната отговорност на А.И. по чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството в качеството му на управител на търговско дружество е неправилно ангажирана. Обвинението срещу него от фактическа страна се основава на непубликуван в законоустановения срок финансов отчет на „Т. 87“ ЕООД. От правна страна е мотивирано с разпоредбите на чл.38, ал.1, т.1 във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството. Първата норма въвежда задължение за предприятията-търговци по смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Втората норма предписва на ръководителя на предприятието да отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Санкционната разпоредба на чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството предвижда наказание за този, който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38 - глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

От анализа на приложимата нормативна уредба следва извод, че за неизпълнение на задължението да се публикува финансов отчет в посочения от закона срок, отговорност носят както задължените физически лица, така и юридическите лица. В случая наказание е наложено на физическото лице-управител на дружеството, което безспорно може да бъде субект на нарушението по чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството. Деянието му е квалифицирано правилно по чл.38, ал.1, т.1 във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството. От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче се установява, че това деяние не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото не е извършено виновно. С нотариално заверено на 18.08.2016г пълномощно А.И. в качеството си на управител на „Т. 87“ ЕООД е оправомощил М.М. да го представлява пред Агенция по вписванията-Търговски регистър като подаде заявление Г2 за обявяване на годишния финансов отчет на дружеството по електронен път. Разпитана като свидетел,М. заявява, че е внесла необходимата държавна такса за публикуването в срок, пред нея А.И. подписал годишния финансов отчет и тя го подала по електронен път. Тъй като не заявила електронен адрес за връщане на потвърждение, не получила такова. При тези данни не се установява вина на И. за неизпълнението на законово вмененото му задължение да публикува годишния финансов отчет нито под формата на умисъл, нито под формата на непредпазливост. Следователно за констатираното от органите на данъчната администрация бездействие той не може да носи административнонаказателна отговорност.

Приетата от районния съд неправилност на обжалваното НП № F351338/14.11.2017 г. на Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив по отношение мястото на извършване на нарушението, не представлява съществено процесуално нарушение, което да е абсолютно основание за отмяната му. В конкретния случай мястото не е елемент от фактическия състав на вмененото нарушение на Закона за счетоводството, поради което дори да не е правилно посочено, не опорочава НП до степен на незакосъобразност.

С оглед изложените съображения съставът на Административен съд Стара Загора намира, че не е налице твърдяното касационно основание – нарушение на материалния закон, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и като краен резултат постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/ 01.02.2018 година, постановено по НАХД № 1495 по описа за 2017 година на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № F351338/14.11.2017 г. на Заместник-директора на ТД на НАП Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.