Р Е Ш Е Н И Е

№ 163 08.05.2018 година гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар Пенка Маринова

И с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 146 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ – Пловдив срещу Решение № 71 от 19.01.2018г., постановено по АНД № 3407/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № F356063 от 07.11.2017г., издадено от Директора на Офис Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че допуснатото от санкционираното лице нарушение представлява „маловажен случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. Поддържа че доколкото нарушението, за което е наложена имуществена санкция, е от категорията на формалните такива и признаците на състава му не включват определен вредоносен резултат, липсата на вредни последици не може да бъде определена като смекчаващо обстоятелство за квалифицирането на нарушението като маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК и освобождаване от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН. Твърди, че необосновано и при неправилно приложение на закона въззивният съд е приел наличието на уважителни причини за неизпълнението в нормативно установения срок на задължението по чл.125, ал.1 от ЗДДС. Излага доводи, че от една страна с оглед характера на самото нарушение и засегнатите от него значими обществени отношения, възприетите от съда като смекчаващи обстоятелства не могат да обуславят по-ниска обществена опасност на извършеното нарушение, а от друга страна че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които изключват определянето на допуснатото от санкционираното лице нарушение като маловажен случай. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № F356063 от 07.11.2017г. на Директора на Офис Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – „Р П.К В.” ООД ***, в представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че при наличие на обстоятелства, обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по 28 от ЗАНН и обосновано на това основание съдът е постановил отмяна на наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с оглед на което счита, че съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Р П.К В.” ООД *** против Наказателно постановление № F356063 от 07.11.2017г., издадено от Директора на Офис Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F356063/ 17.10.2017г., на „Р П.К В.” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че „Р П.К В.” ООД не е подало в Офис/ Дирекция за обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив Справка-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.08.2017г. – 31.08.2017г. в законоустановения срок – до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнася – т.е до 14.09.2017г. Справка-декларацията за този данъчен период е подадена в Офис/ дирекция за Обслужване гр. Стара Загора при ТД на НАП – Пловдив с вх. № 24001942440/ 15.09.2017г.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че извършването на нарушение по повдигнатото на „Р. П.К.В.” ООД административно наказателно обвинение по чл.179, ал.1 от ЗДДС е доказано по безспорен начин, но при наличие на обстоятелства, обуславящи определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, са били налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по 28 от ЗАНН. С оглед на което съдът е направил извод че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на закона и е постановил неговата отмяна.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Правилен е извода на Старозагорския районен съд, че в случая за допуснатото административно нарушение, при квалифицираното му като „маловажен случай,” е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приемайки, че Справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период 01.08.2017г. – 31.08.2017г., е била подадена от „Р П.К .В.” ООД само с един ден закъснение – на 15.09.2017г.; че са налице доказателства за ангажираността на управителя на санкционираното дружество извън пределите на страната за времето от 11.09.2017г. до 15.09.2017г. и за наличието на заболяване с предписан режим на лечение за периода 05.09.2017г. – 04.10.2017г. на лицето, упълномощено да представлява „Р П.К.” ООД; че от просроченото с един ден подаване на Справката-декларация по ЗДДС не са произтекли вредни последици за фиска, съдът е направил обоснован извод, че установените по делото факти сочат съществуването на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение като „маловажен случай”. Действително за съставомерността на деянието по повдигнатото административнонаказателно обвинение е без значение с какво закъснение е била подадена Справката-декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, щом е била подадена след изтичане на законово регламентирания срок по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Но това обстоятелство е релевантно при преценката за интензитета на обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид. Вярно е и че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В случая посочените по-горе обстоятелства както и доказаната ангажираността на управителя на санкционираното дружество извън пределите на страната за времето от 11.09.2017г. до 15.09.2017г. и наличието на заболяване с предписан режим на лечение за периода 05.09.2017г. – 04.10.2017г. на лицето, упълномощено да представлява „Р.П. К В.” ООД, представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Противно на твърденията на касатора не може да се приеме, че нарушението рефлектира върху охраняваните със санкционната норма на 179, ал.1 от ЗДДС обществени отношения по начин, непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС. Ето защо обосновано въззивният съд е приел, че административното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, като освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от административно наказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и обуславя неговата отмяна, с оглед на което правилно Старозагорският районен съд е постановил отмяна на НП № F356063 от 07.11.2017г.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71 от 19.01.2018г., постановено по АНД № 3407/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № F356063 от 07.11.2017г., издадено от Директора на Офис Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.