Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 174 28.05.2018 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 148 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Б.Г. *** против Решение № 5 от 15.02.2018г., постановено по АНД № 3484/ 2017г. по описа на Старозагорския районен
съд, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-001859 от 20.06.2017г. на
Началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва
се извода на съда за доказаност на описаните в НП административни нарушения.
Поддържа се, че от събраните по делото гласни доказателства не може да бъде
направен еднопосочен и безпротиворечив извод, че санкционираното лице е
управлявало автомобила на процесните дата и час. Направено е искане за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на М.Б.Г.
против Наказателно постановление № 17-1228-001859 от 20.06.2017г. на Началник-група в Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която на Г. са наложени
административни наказания, както следва: глоба в размер на 20лв. на основание
чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон /т.1 от НП/ и глоба в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП,
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП /т.2 от НП/. Като административни
нарушения са преценени обстоятелствата, че на 11.06.2017г. около 01:20ч. в гр. Стара
Загора, на път втори клас №66, км.58+700, в посока изток запад до автосалон “В“
М.Г. управлява собствения си лек автомобил „Сузуки Джимни“ с рег.№ , като водачът
губи контрол над управляваното от него МПС и се блъска с предна лява част в
ляво по посоката на движението си в стоманено предпазна ограда, където остава. Реализира
ПТП с материални щети по „СПО“ и собственото си МПС. В ЦСМП Стара Загора
водачът на МПС категорично отказва да бъде тестван с техническо средство
„Алкотест Дрегер“7410 с ф.№0160 за употреба на алкохол. Водачът мирише на алкохол. Издаден талон за
медицинско изследване №0037631, като категорично отказва да го получи. Водачът
не притежава СУМПС – справка ОДМВР – статус – отнет/иззет.
За да потвърди наказателното постановление
Старозагорският районен съд е приел, че нарушенията са установени по безспорен
начин а при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения.
Решението е неправилно в частта, с която е
потвърдено наказателното постановление относно наложено на касатора наказание
по чл.185 от ЗДвП, като съображенията за това са следните:
Със съставения АУАН №17-1859/ 11.06.2017г.,
въз основа на който е издадено процесното НП, на М.Г. е повдигнато административно
обвинение за това, че на посочените място и дата, управлявайки собствения си
лек автомобил, губи контрол и се блъска с лява предна част в ляво по посоката
на движение в стоманена предпазна ограда, където остава. Въз основа на това
фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в НП, е отправено правно
обвинение за причиняване на ПТП, като поради нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, е
наложено административно наказание на основание чл.185 ЗДвП. Съставът на чл.185
от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която
в случая не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП
изисква от водачите да контролират управляваното от тях МПС/. Причиняването на
ПТП се субсумира в състава на административно-наказателната разпоредба на
чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 ЗДвП, която обаче не е вписана в издаденото НП. Ето
защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното
неправомерно поведение като такова по 185 във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП,
наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието. Несъответствието
между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна
квалификация е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт
и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е
недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса. По изложените съображения, въззивното
решение, с което наказателното постановление е потвърдено в частта относно
административното наказание, наложено на основание на чл.185 от ЗДвП /т.1 от
НП/, се явява постановено в нарушение на закона.
В останалата част решението на въззивния съд
е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
В изпълнение
на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН районният съд
всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото. Въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства Старозагорският районен съд е приел,
че по несъмнен начин е установена описаната в НП фактическа обстановка досежно
обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата, час и
място, санкционираното лице, в качеството си на водач на лек автомобил е
отказало да бъде проверено /чрез техническо средство или медицинско изследване/
за употребата на алкохол, с което е осъществило от обективна и субективна
страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съответно съдът е обосновал
извод, че извършването на твърдяното нарушение е безспорно доказано. Този извод
е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал по делото,
при изложени в решението мотиви относно кредитирането на събраните по делото
гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля-очевидец И. М. И., както
и писмените му обяснения, дадени в хода на административно-наказателното
производство /лист 15 от въззивното дело/, че М.Г. е бил сам в катастрофиралия
автомобил и се е опитвал да го придвижи на заден ход за да го премести,
недвусмислено сочат, че санкционираното лице е имало качество на водач на МПС
по см. на легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП, тъй като е управлявало
описания в НП лек автомобил. Необосновано се твърди в касационната жалба, че
неправилно не са били възприети показанията на свид. И. М.. Този свидетел не е
бил очевидец на реализираното ПТП, а същият единствено препредава
обстоятелствата относно настъпването на пътнотранспортното произшествие, които
са му били разказани от друго лице. Преходната инстанция не е нарушила
правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските
показания не са изтълкувани превратно. Твърдението на касатора, че
действителното фактическо положение е различно от удостовереното в съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
С оглед на гореизложеното и при установената
фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното
обвинение за извършено от М.Б.Г. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил НП №17-1228-001859/
20.06.2017г., Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара
Загора, в частта му относно наложените на Г., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП
административни наказания – глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. Не
са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение, в
тази му част, като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и
при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл.222,
ал.1 и чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 122 от 14.02.2018г., постановено по АНД № 3484/ 2017г. по описа на Старозагорския районен
съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 17-1228-001859 от 20.06.2017г. на Началник
група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, в частта му, с която
на М.Б.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.1 от същия закон /т.1 от НП/ и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 17-1228-001859 от
20.06.2017г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Стара Загора, в частта, с която с която
на М.Б.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ
В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.