Р Е Ш Е Н И Е

№ 174 28.05.2018 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 148 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Б.Г. *** против Решение № 5 от 15.02.2018г., постановено по АНД № 3484/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с която е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-1228-001859 от 20.06.2017г. на Началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в противоречие на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на съда за доказаност на описаните в НП административни нарушения. Поддържа се, че от събраните по делото гласни доказателства не може да бъде направен еднопосочен и безпротиворечив извод, че санкционираното лице е управлявало автомобила на процесните дата и час. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява частично основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на М.Б.Г. против Наказателно постановление № 17-1228-001859 от 20.06.2017г. на Началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, с която на Г. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон /т.1 от НП/ и глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП /т.2 от НП/. Като административни нарушения са преценени обстоятелствата, че на 11.06.2017г. около 01:20ч. в гр. Стара Загора, на път втори клас №66, км.58+700, в посока изток запад до автосалон “В“ М.Г. управлява собствения си лек автомобил „Сузуки Джимни“ с рег.№ , като водачът губи контрол над управляваното от него МПС и се блъска с предна лява част в ляво по посоката на движението си в стоманено предпазна ограда, където остава. Реализира ПТП с материални щети по „СПО“ и собственото си МПС. В ЦСМП Стара Загора водачът на МПС категорично отказва да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер“7410 с ф.№0160 за употреба на алкохол. Водачът мирише на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №0037631, като категорично отказва да го получи. Водачът не притежава СУМПС – справка ОДМВР – статус – отнет/иззет.

За да потвърди наказателното постановление Старозагорският районен съд е приел, че нарушенията са установени по безспорен начин а при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения.

Решението е неправилно в частта, с която е потвърдено наказателното постановление относно наложено на касатора наказание по чл.185 от ЗДвП, като съображенията за това са следните:

Със съставения АУАН №17-1859/ 11.06.2017г., въз основа на който е издадено процесното НП, на М.Г. е повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и дата, управлявайки собствения си лек автомобил, губи контрол и се блъска с лява предна част в ляво по посоката на движение в стоманена предпазна ограда, където остава. Въз основа на това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в НП, е отправено правно обвинение за причиняване на ПТП, като поради нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, е наложено административно наказание на основание чл.185 ЗДвП. Съставът на чл.185 от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите да контролират управляваното от тях МПС/. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 ЗДвП, която обаче не е вписана в издаденото НП. Ето защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното неправомерно поведение като такова по 185 във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП, наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието. Несъответствието между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна квалификация е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса. По изложените съображения, въззивното решение, с което наказателното постановление е потвърдено в частта относно административното наказание, наложено на основание на чл.185 от ЗДвП /т.1 от НП/, се явява постановено в нарушение на закона.

В останалата част решението на въззивния съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

В изпълнение на задължението си по чл.14 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН районният съд всестранно и пълно е изследвал всички спорни обстоятелства по делото. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства Старозагорският районен съд е приел, че по несъмнен начин е установена описаната в НП фактическа обстановка досежно обстоятелството, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място, санкционираното лице, в качеството си на водач на лек автомобил е отказало да бъде проверено /чрез техническо средство или медицинско изследване/ за употребата на алкохол, с което е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съответно съдът е обосновал извод, че извършването на твърдяното нарушение е безспорно доказано. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения материал по делото, при изложени в решението мотиви относно кредитирането на събраните по делото гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля-очевидец И. М. И., както и писмените му обяснения, дадени в хода на административно-наказателното производство /лист 15 от въззивното дело/, че М.Г. е бил сам в катастрофиралия автомобил и се е опитвал да го придвижи на заден ход за да го премести, недвусмислено сочат, че санкционираното лице е имало качество на водач на МПС по см. на легалната дефиниция по §6, т.25 от ДР на ЗДвП, тъй като е управлявало описания в НП лек автомобил. Необосновано се твърди в касационната жалба, че неправилно не са били възприети показанията на свид. И. М.. Този свидетел не е бил очевидец на реализираното ПТП, а същият единствено препредава обстоятелствата относно настъпването на пътнотранспортното произшествие, които са му били разказани от друго лице. Преходната инстанция не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал и свидетелските показания не са изтълкувани превратно. Твърдението на касатора, че действителното фактическо положение е различно от удостовереното в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното и при установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от М.Б.Г. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил НП №17-1228-001859/ 20.06.2017г., Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Стара Загора, в частта му относно наложените на Г., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП административни наказания – глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение, в тази му част, като валидно, допустимо, постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл.222, ал.1 и чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 122 от 14.02.2018г., постановено по АНД № 3484/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 17-1228-001859 от 20.06.2017г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, в частта му, с която на М.Б.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон /т.1 от НП/ и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1228-001859 от 20.06.2017г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, в частта, с която с която на М.Б.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.