Р Е Ш Е Н И Е

№152 08.05.2018 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №150 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Стара Загора, представлявана от Директора Георги Хаджиев, чрез пълномощника си поделото юриск. Милен Алексиев срещу Решение №132 от 19.02.2018 год., постановено по АНД №3283/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №17-1228-002604 от 01.09.2017 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което на ответника по касация /Н.Г.М./ са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са съображения, че неправилно съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното наказания. Показанията на техническото средство алкотест Дрегер, се вземат в предвид при определянето на наказанието, само в случаите когато е отказано даването на кръвна проба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като законосъобразно наказателно постановление №17-1228-002604 от 01.09.2017 год. на Началник група в сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Н.Г.М., в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Миневски, излага подробни съображения относно нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата поради което счита, че съдебното решение следва да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Н.Г.М. против Наказателно постановление №17-1228-002604 от 01.09.2017 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Д 194898 от 23.08.2017 год., на Н.Г.М. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 23.08.2017 год. в 09.40 ч. в гр. Стара Загора, по бул.”Свети Патриарх Евтимий” до №152 в посока север е управлявал товарен автомобил „Форд” с рег. №СТ 0955 СМ, собственост на СД“А.-Д. и с.“ като е под въздействието на алкохол. Тестван с техническо средство „Алкотест дрегер“7510 с фабр.№0019, което с проба №06172 отчете 0.79‰ алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №0018124 – ПХЕ №350/23.08.2017 год. – 0.90‰ алкохол. След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка районният съд е обосновал извод, че в наказателното постановление администартивнонаказаващият орган е посочил две стойности на установената концентрация на алкохол, като не е ясно коя стойност приема за установена и на коя се позовава при издаването на наказателното постановление. Доколкото обаче и в двата случая, тези показания са над 0.5‰, не се променя извода за извършено административно нарушение. Административното нарушение е безспорно установено, но следва да се приеме, по-благоприятното показание на техническото средство, а не това установено при кръвния анализ. Това го е мотивирало да измени наказателното постановление, като намаля наложените административни наказания.

Решението на районния съд е незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказуемо е управлението на МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства е уреден в Наредба №30/2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, приета от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания – чл.1, ал.2 от Наредбата. В конкретния случай, концентрацията на алкохол в кръвта на ответника по касация е установена и чрез двата способа. На място лицето е тестван с техническото средство, което от приложените писмени доказателства е минало съответната проверка и годно средство за установяването но концентрация на алкохол. Техническото средство е показало 0.79‰. На лицето е връчен и талон за медицинско изследване, което същият е изпълнил. От извършеното лабораторно изследване на кръвта е установено, че концентрацията на алкохол е 0.90‰.

Всъщност спор по фактите по делото не съществува между страните, като единствено спорно е кое показание следва да се има в предвид при определянето на наказанието на ответника по касация. Отговор на този въпрос, дава разпоредбата на чл.6 от Наредба №30/2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, съгласно която в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Следователно показанието на техническото средство се взема в предвид, в три хипотези – при отказ да се получи талона за медицинско изследване, неявяване в указаният срок в лечебното заведение за вземането на кръв и при явяване в лечебното заведение, но не даване на кръв за изследване. В настоящия случай нито една от тези три хипотези не е налице, поради което и при определянето на наказанието следва да се има в предвид установената концентрация при лабораторното изследване на кръвта, така както е сторил касатора. Всъщност наказващият орган в този случай, няма право на избор, а е длъжен да спази подзаконовите разпоредби. С посочването на двете показания касатора е изпълнил законовото си задължение да изложи всички факти и обстоятелства по установеното административно нарушение, но не може да се приеме, че е внесъл неяснота кое от двете показания приема за достоверно и въз основа на кое е наложил наказанието.

При извършената служебна проверка на решението, съдът намира, че същото е постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила. При разглеждането му са установени всички елементи от фактическия състав на административното нарушение на ответника по касация, поради което и делото не е необходимо да се връща за ново разглеждане. В съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът се е произнесъл и по същество на спора. Ето защо, следва да се постанови решение по същество. При така установената фактическа обстановка, наказващият орган правилно е подвел установените факти под приложимия фактически състав на нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и е определил наказанията в предвидения от закона размер.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №132 от 19.02.2018 год., постановено по АНД №3283/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-1228-002604 от 01.09.2017 год. на Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Стара Загора

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.