Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  187

     гр. Стара Загора, 21.05. 2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря  Албена Ангелова

и с участието на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 152 по описа  за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

            Образувано е по касационна жалба на Териториална агенция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/  Пловдив срещу Решение № 138/ 20.02.2018г., постановено по АНД № 2983/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 278659-F296036 от 25.07.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП  Пловдив. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за процесуална незаконосъобразност на НП. Поддържа, че съдържанието на НП съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, включително датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи, че при разглеждането на делото и постановяването на решението, в нарушение на чл.63, ал.1 от ЗАНН и чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът не е събрал всички относими и допустими доказателства, не е извършил цялостна проверка на правилността и законосъобразността на наказателното постановление и съответно не е разгледал и не се е произнесъл по съществото на спора. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд.   

Ответникът по касационната жалба – „Л.“ ЕООД ***, чрез пълномощника си по делото адвокат М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно, за което излага подробни съображения.                                                                     

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

            Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

           Разгледана по същество, жалбата е основателна.

           Предмет на съдебен контрол Районен съд Стара Загора е НП № 278659-F296036 от 25.07.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F296036 от 05.04.2017г., на „Л.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв., на основание чл.5, ал.1, предл. първо от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че в нарушение на ЗОПБ „Л.“ ЕООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане към „М.и Р." ЕООД, с ЕИК: 200952596 на сумата от 3 000 лв, представляваща част от парична престация на стойност над 10 000.00лв по Договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. между „Л." ЕООД в качеството на възложител и „М.и Р." ЕООД в качеството на изпълнител, като предмет на договора е изпълнението на строително-монтажни работи на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове –жилищна сграда в гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен II“ № 158  на обща стойност 33460 лева. Сумата в размер на 3000.00лв. е платена в брой от „Л." ЕООД на 25.12.2016г. в 19.29 часа в град Стара Загора по фактура № 1000000085/ 25.12.2016 г., издадена му от доставчика „М.и Р." ЕООД, което плащане е документирано с фискален бон № 000048/25.12.2016г., издаден от ЕКАФП с инд. № ДУ370355; фискална памет с инд. № 36503940, въведен в експлоатация от „М.и Р." ЕООД. Посочено е, че нарушението е установено в ТД на НАП - Пловдив на 31.01.2017г., във връзка със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002417000551-020-001/31.01.2017г.  

            При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Стара Загора  е е отменил обжалваното НП по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че съдържанието на НП не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не са посочени  датата и мястото, на които наказващият орган е приел, че е извършено вмененото на санкционираното лице нарушение.

             Решението на Старозагорския районен съд е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

              Неправилен е изводът на въззивния съд, че НП не съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН относно неговото съдържание, тъй като не е посочена датата, на която наказващият орган е приел, че е извършено вмененото на санкционираното лице нарушение. Датата на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и като елемент от императивно регламентираното съдържание на НП следва да бъде обективирана по надлежния начин. В случая „Л.“ ЕООД *** е санкционирано по административнонаказателния състав на чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна обвинението се основава на извършено от „Л.“ ЕООД нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, предвиждаща плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. От посочената нормативна регламентация следва извод, че налагането на административна санкция по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. След като съставомерното изпълнително деяние се изразява в извършване на плащане, което не е съобразено с императивно регламентирания в закона начин на плащане, то за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, необходимо и достатъчно е да се посочи датата на извършеното в нарушение на чл.3 от ЗОПБ плащане. В случая това е направено  като е обосновано защо с оглед стойността на сключения между „Л.“ ЕООД в качеството на възложител и „М.и Р.“ ЕООД в качеството на изпълнител договор за строително-монтажни работи от 03.11.2016г. /33 460 лв/, плащанията по този договор от страна на „Л.“ ЕООД е следвало да бъдат извършвани само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е посочена датата, на която санкционираното дружество е извършило плащане в брой на сума в размер на 3000лв. по този договор в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, а именно на 25.12.2016г.  Следва да се отбележи и че датата 25.12.2016г на извършване на съставомерното изпълнително деяние, която съставлява датата на извършване на нарушението, е изрично посочена, а не е нужно да се извлича нито от датата на фактурата, по която е било извършено плащането, нито от датата на издадения фискален бон, удостоверяващ плащането, както неправилно е приел районният съд. С посочването, че плащането в брой е извършено в гр. Стара Загора, в необходимата и достатъчна степен е изпълнено и изискването за посочване на мястото на нарушението. Противно на приетото от въззивния съд, датата и мястото на нарушението са посочени не при възпроизвеждане на съдържанието на съставения АУАН, а в изложението, съдържащо фактическите констатации на административнонаказващия орган за приетото за установено от него относно съставомерните признаци на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават,  при спазване на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5  от ЗАНН. Следователно не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, както неправилно е приел Старозагорският районен съд.

              С обжалваното решение НП е отменено на посоченото по-горе формално /процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.  В тази връзка не следва да бъдат обсъждани доводите за материална незаконосъобразност на НП поради липса на съставомерно от обективна страна деяние и основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност - основателността на тези възражения ще следва да бъде преценена при разглеждането на делото по същество от районния съд. 

               Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

               ОТМЕНЯ  Решение № 138/ 20.02.2018г., постановено по АНД № 2983/ 2017г. по описа на Старозагорския районен съд. 

 

               ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

               Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                   

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                2.