Р Е Ш Е Н И Е

№196 21.05.2018г. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на двадесет и шести април праз две хиляди и осемнадесета година, в състав

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Стилиян Манолов КАН дело №158 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Л.“ ЕООД ***, представлявано от управителя Л.П.К., чрез пълномощника си по делото адв. Д.С., срещу Решение №108/12.02.2018г., постановено по АНД №2947/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №278573-F295834 от 25.07.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение, които по същество се свеждат до неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че неправилно е отказано събирането на гласни доказателства, които се щели да спомогнат за изясняване на делото от фактическа страна. Неправилно са били анализирани събраните в хода на съдебното производство доказателства, поотделно и в съвкупност, което довело до неправилна преценка на фактите, оттам и до неправилни изводи за неоснователност на жалбата. Оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за процесуална законосъобразност на наказателното постановление като поддържа, че съдържанието му не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна, чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, вкл. датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното решение да бъде отменено и постановяване на друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение, да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „Л.“ ЕООД ***, срещу Наказателно постановление №278573-F295834 от 25.07.2017г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F295834 от 05.04.2017г., на „Л.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 200.00 лв., на основание чл.5, ал.1, предл. първо от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, „Л.“ ЕООД не е извършил чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка, плащане към „М. и Р.“ ЕООД, с ЕИК: 200952596 на сумата от 2 400.00 лв., представляваща част от парична престация на стойност над 10 000.00 лв. по Договор за строително-монтажни работи от 07.11.2016г. между „Л.“ ЕООД, в качеството на възложител и „М. и Р.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, като предмет на договора е изпълнението на строително-монтажни работи на обект: „Зала за художествена гимнастика“ – гр.Стара Загора на обща стойност 81 550.00 лева. Сумата в размер на 2 400.00 лв. е платена в брой от „Л." ЕООД на 24.12.2016г. в 18:20 часа в град Стара Загора по фактура №1000000080/24.12.2016г., издадена му от доставчика „М. и Р.“ ЕООД, което плащане е документирано с фискален бон №000043/24.12.2016г., издаден от ЕКАФП с инд. №ДУ370355; фискална памет с инд. №36503940, въведен в експлоатация от „М. и Р.“ ЕООД. Посочено е, че нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив на 31.01.2017 год., във връзка със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002947000551-020-001/31.01.2017г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Приел въз основа на приетите по делото писмени доказателства, включително и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че описаното в наказателното постановление административно нарушение е безспорно установено. Наказващият орган е приложил и правилно материалния закон, като е съобразил размера на санкцията с предвидено от закона. Всичко това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на наказателното постановление.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на закона и при липса на допуснати процесуални нарушения.

Обоснован е извода на въззивния съд, че наказателното постановление съответства на изискванията по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. За да се счита, че е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно да се посочи за какво и срещу кого е съставен АУАН. Освен констатираща и обвинителна функция АУАН има и сезираща функция – по силата на чл.52 – чл.55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква задължение след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител; каква е правната квалификация на нарушението; подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се индивидуализира по вид и размер. Доколкото административнонаказващият орган се произнася по тези въпроси с издаването на наказателното постановление, в съдържанието на същото следва да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние. От формулировката, че Директорът на ТД на НАП – Пловдив, като е разгледал съставения против „Л.“ ЕООД АУАН № F295834 от 05.04.2017г., „е установил“, следва извода, че изложението, съставляващо мотивната част на наказателното постановление, съдържа приетото за установено от наказващия орган и описание на нарушението с посочване на обстоятелствата, свързани с признаците от състава на нарушението, като основен елемент от императивния реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Неоснователно е касационното оплакване, че в обжалваното наказателно постановление не са посочени датата и мястото на извършване на административното нарушение. Безспорно е, че датата на нарушението е съществена характеристика на всяко административно нарушение и като елемент от императивно регламентираното съдържание на наказателното постановление, следва да бъде обективирана по надлежния начин. В случая „Л.“ ЕООД е санкционирано по административнонаказателния състав на чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. От правна страна административното обвинение се основава на извършено от „Л.“ ЕООД нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, съгласно която разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000.00 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че налагането на административна санкция по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. След като съставомерното изпълнително деяние се свързва с извършване на плащане, което не е съобразено с императивно регламентирания в закона начин на плащане, то за да се счита изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, необходимо и достатъчно е да се посочи датата на извършеното в нарушение на чл.3 от ЗОПБ плащане. В случая това е сторено – след като е обосновано, защо с оглед стойността на сключения между „Л.“ ЕООД, в качеството на възложител и „М. и Р. ЕООД, в качеството на изпълнител договор за строително-монтажни работи от 07.11.2016г. /81 550 лева/, плащанията по този договор от страна на „Л.“ ЕООД е следвало да бъдат извършвани само чрез превод или внасяне по платежна сметка, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на която санкционираното дружество е извършило плащане в брой на сума в размер на 2 400.00 лв. по този договор, в нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ – на 24.12.2016г. Следва да се отбележи и че датата на извършване на съставомерното изпълнително деяние /24.12.2016г./, която съставлява датата на извършване на нарушението, е изрично посочена и не следва да се извлича нито от датата на фактурата, по която е било извършено плащането /фактура №1000000080/24.12.2016г./, нито от датата на издадения фискален бон, удостоверяващ плащането /фискален бон №000043/24.12.2016г./. С посочването, че плащането в брой е извършено в гр.Стара Загора, в необходимата и достатъчна степен е изпълнено и изискването за посочване на мястото на нарушението. Противно на изложеното в касационната жалба, датата и мястото на нарушението са посочени в изложението, съдържащо фактическите констатации на административнонаказващия орган за приетото за установено от него досежно съставомерните признаци на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, при спазване на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Неоснователно е и касационното оплакване, че неправилно и отказано от страна на въззивният съд събирането на гласни доказателства. Съдът правилно е преценил, че обстоятелствата, които е следвало да се установят със свидетелските показания, са установени в хода на съдебното производство с писмени доказателства, представени от страните по делото. Като е отказал, да разпита в качеството на свидетел на управителя на изпълнителя по договора, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Обстоятелствата за това дали е бил в сила представеният договор, към датата на плащане, както и дали това плащане не е по друг договор, са все обстоятелства, които са установени с приложените по делото писмени доказателства. Представен е от страна на касатора, споразумителен протокол от 14.11.2016г. за прекратяването на сключеният на 07.11.2016г. договор за СМР, които са обсъдени и от съдът при постановяването на решението. Следва да се отбележи, че за изясняването на делото от фактическа страна, съдът е назначил и съдебно-счетоводна експертиза, от която е установено, че в счетоводството на касатора, плащането е било осъществено на посочената дата, като плащане в брой, а същото е отразено и в подадените справки-декларации по ЗДДС за месец декември 2016г., а от страна на касатора не са представени кредитни известия за прекратяването на договора. От друга страна съдът е обсъдил всички направени възражения от страна на наказаното търговско дружество, които са били приети за неоснователни. Като е направил това съдът не е допуснал твърдените процесуални нарушения. В допълнение може да се отбележи, че както счетоводните закони /Закон за счетоводството/, така и данъчните такива /ЗДДС, ЗКПО и др./, изискват всяка една счетоводна операция, да бъде оформена документално, както и същата да бъде отразена в подаваните справки-декларации пред приходната агенция. В случая това е сторено от касатора, като вмененото му административно нарушение се потвърждава и от декларираните от него обстоятелства пред НАП. В контекста на гореизложеното, съдът е извършил преценка на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства, като ги е анализирал поотделно и в съвкупност, достигнал е правилни правни изводи и постановил правилен съдебен акт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице посочените касационни основания за отмяната на обжалваното съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №108/12.02.2018г., постановено по АНД №2947/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.