Р Е Ш Е Н И Е

№ 197 23.05.2018г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Албена Ангелова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 165 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора чрез процесуалния й представител юрисконсулт Т., против Решение № 44/02.02.2018г., постановено по а.н.д № 1492/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 363 от 20.11.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора. Жалбоподателят не сочи изрично касационни основания, но по същество развива доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора, съдът неправилно е извел извод, че не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на НП били изложени всички обстоятелства за извършеното нарушение, а дървесината била прецизно измерена и конкретизирана в плътни кубици. Оспорва се и извода на съда, че при добива на дървесина са участвали общо осем лица, но в свидетелските показания в протокола от съдебното заседание не било отразено колко човека общо са участвали при добиване на дървесината. Твърди се, че обстоятелството за съучастие няма как да бъде отбелязано в АУАН, тъй като същият се съставя за лично нарушение на едно лице, като административнонаказващият орган съставя НП с налагане на лично наказание за извършеното нарушение. По изложените съображения моли за отмяна на решението на Районния съд и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ответникът по касация С.К.А., редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на С.К.А. срещу НП № 363 от 20.11.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр. Стара Загора, с което въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 363/10.10.2017г. на С.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 720,00 лв. на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че С.К.А. на 04.10.2017 г., в 17,30 ч., в отдел 289, подотдел „з“, горска територия в землището на с. Едрево, общ. Николаево, е извършил сеч на зимен дъб, без позволително за сеч. Добитата дървесина е в размер на 5,46 плътни куб.м едра строителна дървесина и 5,70 плътни куб.м средна строителна дървесина, общо 13,35 плътни куб.м дървесина. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.45, ал.2, т.2 от Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Казанлък е отменил посоченото НП. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства, но при издаването му е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в обстоятелствената част на НП не са посочени всички обстоятелства около извършване на нарушението, а именно, че С.А. следва да носи отговорност за съучастие, което обстоятелство е от значение, както за правото му на защита, така и относно преценката на съда за съразмерност на наказанието, според изискванията на чл.27 от ЗАНН и чл.21, ал.1 от НК. С оглед тези обстоятелства въззивния съд е приел, че в случая са допуснати нарушения при издаване на санкционния акт, като е направен извод за незаконосъобразност на процесното НП, водещ до отмяната му.

Решението на Районен съд Казанлък е правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към чл.20 от НК досежно правилата за съучастието в административнонаказателния процес. От събраните по делото доказателства се установява, че вмененото административно нарушение е извършено в условията на съучастие между няколко лица. Според свидетеля – актосъставител Д.Г.Д. на процесното време и място са наблюдавани няколко лица, като единия от тях рязал дървата, а другия ги е товарил, без да се конкретизира кое от лицата кои точно действия е извършвало. Същевременно АУАН е съставен само срещу лицето, чиято собственост е била каруцата с натоварените дърва, за това, че извършва сеч на дървета без позволително за сеч. От страна на актосъставителя не са положени усилия да обсъди в АУАН какво е участието на всеки един от съучастниците и най-вече на лицето, срещу което е съставен констативния акт, а административнонаказващият орган вместо да изследва този въпрос по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, е издал санкционния акт. Такова изследване е било необходимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична. В този смисъл, индивидуализирането на формата на съучастие е от съществено значение, тъй като не само предпоставя преценката относно размера на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от извършителите, но от нея зависи дали привлеченото към административнонаказателна отговорност следва да носи такава. Това е така, защото в чл.10 от ЗАНН изрично е посочено, че при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Издавайки НП административнонаказващият орган е приел, че санкционираното лице е извършителят без да изследва възможността дали той не е подбудител или помагач, а някои от останалите да е извършител или обратното. От доказателствата по делото се установява, че са установени няколко нарушителя, но в НП не е посочено участието в деянието на всеки един от тях. Тези обстоятелства налагат извода за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на санкционния акт, тъй като не е изяснена ролята на всеки един от съучастниците, а оттам и тяхната индивидуална отговорност. Поради това като е отменил НП Районен съд Казанлък е постановил решението си при правилно приложение на закона.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/02.02.2018г., постановено по а.н.д № 1492/2017г. по описа на Районен съд – Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.