Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                            

             

   194                               23.05.2018 година             град Стара Загора

                   

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                                                                                         Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА     

                                                                             СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретар Албена Ангелова      

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков  

като разгледа докладваното от  съдия  Стилиян Манолов   КАН дело № 167 по описа  за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение №129 от 19.02.2018г., постановено по АНД №3154/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 17-1228-001700 от 01.06.2017г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Е.Г.С. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5  от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от същия закон. С жалбата се претендира, че в обжалваната му част решението на РС Стара Загора е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на санкционираното лице за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият не е извършил разминаване, както е приел районния съд, а заобикаляне на паркирания в дясно от него по посока на движението лек автомобил. Моли се съда да отмени решението на РС – Стара Загора в обжалваната му част като неправилно.

 

   Ответникът по касационната жалба – Е.Г.С., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез пълномощника си по делото депозира молба, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че правилно Старозагорският районен съд е приел, че не е нарушен чл.25, ал.1 от ЗДвП, а от обстоятелствата по делото се установява, че е извършено разминаване по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.  

 

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалба на Е.Г.С. ***-1228-001700 от 01.06.2017г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 17-1700/16.05.2017г., на Е.С. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 16.05.2017г. около 14:32 часа в гр.Стара Загора, по ул. „Цар Иван Шишман”, в посока север, северно от кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики“ пред №57, Е.С. управлява л.а - БМВ 530 Д, с рег.№ СТ, собственост на Фирма „Н.“ АД с Булстат 123147409, като водачът не оставя достатъчно разстояние между управляваното от него МПС и правилно паркираният вдясно от него по посока на движение л.а. „Хонда“, с рег. №СТ, собственост на Б.П.М., като с дясно странично огледало го блъска в ляво странично огледало, в следствие на което реализира ПТП с материални щети. Водачът не спира и не установява последиците от ПТП и не уведомява контролните органи на МВР.

          

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП. Посочено е, че описаната в санкционния акт фактическа обстановка е безпорно доказана, но административнонаказващият орган не е имал основание да приеме, че са нарушени разпоредбите на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и съответно да наложи административни наказания. Прието е, че установената фактическа обстановка и обективираните действия на санкционираното лице при управление на МПС не сочат и не дават основание да се приеме, че е извършил маневра по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а същият е извършил разминаване по смисъла на чл.44, ал.1 и следващите от ЗДвП, поради което са налице предпоставки за отпадане на административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Обосновано е, че от обстоятелствената част на НП не се установява да е имало пострадали хора и С. като водач на МПС не е имал задължение да уведомява контролните органи, като освен това от показанията на св.Ж. с установява, че водачът е спрял автомобила, които е управлявал, т.е не се е укривал, установил е, че има причинени щети и се е идентифицирал чрез регистрационния номер. С оглед тези обстоятелства е прието, че не е осъществен и състава на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което води до отпадане на административнонаказателната отговорност и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

 

С касационната жалба решението на Районен съд Стара Загора е обжалвано само в частта, досежно отмяната на НП за извършеното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, следователно в останалата му част същото е влязло в законна сила.  

 

Решението на Районен съд Стара Загора в обжалваната му част е правилно като резултат, но не по изложените в него мотиви.

 

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, че при управление на лекия автомобил от санкционираното лице, същото е извършило „разминаване“ по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗДвП. Легална дефиниция на маневрата „разминаване“ се съдържа в разпоредбата чл.92, ал.1 от Правила за прилагане на ЗДвП, съгласно която „разминаването е минаване покрай друг участник в движението, който се движи в противоположна посока“. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че ответника по касация е преминал покрай паркирания в дясно от него по посоката му на движение лек автомобил, с което е осъществил маневрата „заобикаляне“ по смисъла на чл.91, ал.1 от ППЗДвП – заобикалянето е преминаване покрай неподвижен участник в движението.

 

От друга страна следва да се отбележи, че съставомерен признак на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведено под отговорност санкицонираното лице, е наличието на причинено пътнотранспортно произшествие (ПТП). Последното съгласно легалната дефиниция на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира едно събитие като ПТП, е необходимо да бъде установено наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в процеса на движението на ППС. В случая обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. чл.179, ал.2 от ЗДвП, нито е установен, нито е доказан с надлежни доказателствени средства, както в хода на досъдебната фаза на административнонаказателния процес, така и в съдебното производство по обжалване на НП. Няма съставен и приложен Протокол за ПТП или други констативни документи, установяващи, удостоверяващи и доказващи факта на настъпилото ПТП и механизма на ПТП. Изложената в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка се основава единствено и само на твърденията на свидетеля на случилото се – Ж.Т.Ж., без наказващият орган да е събрал каквито и да е било доказателства за проверка на тези твърдения. Липсват данни (а и не се твърди) наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на път, пътно съоръжение или товар. Разпитаният в качеството на свидетелЖ., в депозираното в хода на административнонаказателното производство сведение, както и в съдебно заседание посочва, че управляваният от С. лек автомобил е „закачил“ страничното огледало на другия автомобил, без да конкретизира някакви настъпили щети или увреждане от това. Липсват каквито и да е данни за „повреда на пътното превозно средство“, нито наличие на „други материални щети“ за определянето на събитието като ПТП по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Не е извършен оглед на автомобила; не е установен по надлежния ред и със съответните документи вида, характера и размера на твърдените като причинени вреди, с оглед преценката дали представляват „материална щета“, нито дали същите са резултат (в причинно-следствена връзка) със заявеното произшествие.

 

По изложените съображения за фактическа, правна и доказателствена необоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Е.С. нарушение по чл. 179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, се налага извода за незаконосъобразност на НП в тази му част, поради което правилно същото е отменено с решението Районен съд Стара Загора.

 

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, което дори не е конкретизирано в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

 

С оглед на изложеното, Решението на РС Стара Загора като валидно, допустимо и правилно като резултат, макар и по други мотиви,  следва да се остави в сила.

 

             Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129 от 19.02.2018г., постановено по АНД № 3154/2017г. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 17-1228-001700 от 01.06.2017г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на Е.Г.С. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5  от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.25, ал.1 от същия закон.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                      

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

     

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                2.