РЕШЕНИЕ

191                                 23.05.2018 год.                        град Стара Загора

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия И. ЯНКОВА КАН дело 168 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано по касационна жалба, подадена от „И. ЕООД *** против Решение 11/20.02.18г, постановено по АНД 346/2017г. по описа на Районен съд Раднево, с което е изменено Наказателно постановление 24-001605/24.10.2017г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 4000лв. е намалена до минималния размер от 1500лв. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че в хода на административно наказателното производство и в хода на въззивното съдебно следствие са допуснати съществени нарушения на производствените правила, ограничаващи правото на защита на наказаното лице и представляващи абсолютни основания за отмяна на наказателното постановление. Контролните органи са давали указания на лицето М.С.А какво да пише в декларацията си Съдът от своя страна служебно е призовал за разпит всички работници и проверяващите служители на Д „ИТ" гр. Стара Загора, провел очни ставки и дал вяра на показанията на свидетелите на обвинението, въпреки че от събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, и най-вече от показанията на техническия ръководител на обекта, който към момента на разпита му не е бил в служебна зависимост от санкционираното дружество, се установява  запознаване  на  работника с  мястото  му на  работа.  Счита

1


обвинението за извършване на нарушение на чл.62 ал.З от КТ за недоказано и иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление, включително и по доводи за малозначителност на деянието.

Ответника Дирекция „Инспекция по труда" Стара Загора не се явява не се представлява и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е Наказателно постановление 24-001605/24.10.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" Стара Загора,, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 12.09.2017г. в 10.15ч. на строителен обект: Изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на гр.Раднево - Обособена позиция 1-жилищна сграда с административен адрес *********СМР се изпълнява от 6 работници на „И." ЕООД. От представените на 29.09.2017г. официални писмени документи е установено. че дружеството в качеството си на работодател е допуснало до работа на 12.09.2017г. в 10.15 ч. лицето М.С.А като „работник-строителството на сгради" на посочения проверяван строителен обект, без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП. ТД на НАП.

Радневският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано


извършването на вмененото на касатора, в качеството му на работодател, нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.З от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл.63, ал.2 от КТ. По съображения за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквото в случая се явявало това, че уведомлението до ТД на НАП е било подадено непосредствено след проверката и установяване на нарушението, районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 500лв.

Решението на Районен съд Раднево е правилно.

Настоящият касационен състав изцяло споделя извода на въззивния съд, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.414, ал.З от КТ - при неспазване на императивното изискване, регламентирано в чл. 63, ал.2 от КТ, дружеството в качеството си на работодател, на 12.09.2017г. е допуснал до работа като „работник-строителството" на описания в НП строителен обект, находящ се в гр.Раднево, лицето М.С.А без да му предостави преди това копие от уведомление по чл.62, ал.З от КТ, заверено от ТД на НАП. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

В изпълнение на задължението да се обсъдят възраженията за неправилност на обжалваното съдебно решение, изложени в касационната жалба следва да се каже, че работодателят е длъжен да поиска заверено копие на подаденото от него уведомление до ТД на НАП, тъй като предоставянето му на работника е негово задължение. Кога и по какъв ред ще се снабди с този документ зависи от момента, в който ще започне изпълнението на трудовите му функции. Както е посочено и в касационната жалба, издаваната по електронен път справка за подадени, приети и заверени уведомления представлява доказателство за уведомяване на съответната ТД на НАП, а предоставянето на завереното копие се удостоверява от частен документ, изходящ от работника. В случая, видно от представената Справка уведомлението е заверено на 12.09.2017г. в 12:17 минути, което сочи на извода, че е подадено след извършване на проверката по-рано на същия ден. Следователно и като се има предвид, че с трудовия договор е уговорено постъпване на работа на 12.09.2017г. и работника се е намирал на мястото, на което следва да престира работна сила, и липсва изходящ от него документ да е получил копие от уведомлението до ТД на НАП, се налага извод за допускане до работа в нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. Следва да се каже, че престирането на работна сила е без правно значение. Допускането до работа е положителен факт, който стои в доказателствена тежест на АНО и същият е доказал, че работникът се е намирал на мястото за изпълнение на трудовите

з


I

задължения т.е. постъпил е на работа, съгласно уговореното в трудовия договор, като му е проведен и инструктаж. Другият факт от състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ е отрицателен и съответно изпълнението на задължението за връчване на копие от уведомлението, с което се спазва и забраната, чието нарушаване е административно деяние, се доказва от работодателя при това с документи. Извършването на трудова дейност е без правно значение. Допускането до работа означава допускане на работника до работното му място, което е доказано и не се оспорва от страните.

Маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН не е налице, тъй като уведомлението е подадено след началото на проверката, а привилегирования състав на чл.414в от КТ не се прилага за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ,

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 11 от 20.02.2018г., постановено по АНД 346/2017г. по описа на Районен съд Раднево.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.\ 2.