Р Е Ш Е Н И Е

 

179                                       23.05.2018 год.                     гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета год. в състав:

                                                                      

                                                                   Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                         Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                          МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Зорница Делчева и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело169 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

Образувано е по касационна жалба на „Инфраинженеринг - ДБ“ ЕООД гр. Велико Търново против Решение №9 от 20.02.2018 год. постановено по АНД №347/2017 год. на Районен съд Раднево, с което е изменено Наказателно постановление №24-001604 от 24.10.2017 год. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на „Инфраинженеринг - ДБ“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 000.00 лв. на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като е намален размера на санкцията на 1 500.00 лв..

С жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона. Според изложеното в жалбата допуснатите съществени процесуални нарушения не са били отстранени и въпреки това съдът ги е взел в предвид при постановяването на решението си. Съдът е длъжен да издири обективната истина и да приложи по делото приложимия закон. В решението не е ясно защо съдът възприема и кредитира само показанията на свидетелите по АУАН, които са служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора и защо отхвърля показанията на тримата свидетели, които са били непротиворечиви, не са обвързани с жалбоподателят, не са заинтересовани от изхода по делото, поради което и са безпристрастни. Правени са няколко опита за подаването на уведомленията, но поради технически причини, уведомлението е подадено едва в 12.17 часа на 12.09.2017 год. Изложени са съображения, че неправилно е възприета и тълкувана правната норма. Законодателят е целял да санкционира онези работодатели, които умишлено не сключват трудови договори с работниците си. Всички доказателства по делото, говорят че е налице стриктно спазване на нормативните изисквания – инструктаж, медицински документи, длъжностна характеристика, работно и предпазно облекло, трудов договор, вкл. и своевременно  подаване в НАП на уведомление за сключеният трудов договор. Съдът не обсъдил и чл.6 и 7 от ЗАНН. От съда се иска да отмени решението и вместо това да постанови друго такова за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответника по касация Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора в съдебно заседание и представено писмено становище от юриск. М., надлежно упълномощена  оспорва жалбата и иска от съда да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да се потвърди обжалваното решение като постановено при правилно прилагане на закона.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и материална законосъобразност на Решение №9 от 20.02.2018 год. постановено по АНД №347/2017 год. по описа на Районен съд Раднево , намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Раднево е било образувано по жалба на „Инфраинженеринг - ДБ“ЕООД срещу Наказателно постановление №24-001604 от 24.10.2017 год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на „Инфраинженеринг - ДБ“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 000.00 лв. на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. От фактическа страна е прието, че при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 12.09.2017 год. в 10.15 часа на строителен обект: Изпълнение на инженеринг-проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на Община Раднево – обособена позиция №1 – жилищна сграда №29, гр. Раднево, ул.“Минчо Стоянов“№2 СМР се изпълняват от 6 /шест/ работници на „Инфраинженеринг – ДБ“ЕООД, със седалище и адрес ***. От представените на 29.09.2017 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора официални документи се установи, че „Инфраинженеринг – ДБ“ЕООД, в качеството си на работодател допуска до работа на 12.09.2017 год. в 10.45 часа лицето Н. Ю.М., ЕГН ********** като „работник – строителство сгради“ на горепосоченият проверяван строителен обект, без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Районен съд Раднево е приел обвинението за пълно, ясно и точно формулирано и доказано от събраните доказателства. Прието е за установено от съда, че на посочената дата и място, действително е било допуснато до работа лицето, без да му е предоствено заверено копие от уведомлението до НАП.  Трудовият договорът регистриран в ТД на НАП на 12.09.2017 год. в 12.17 часа. В решението е направен подробен анализ на събраните в хода на производството гласни доказателства, като съдът е изложил съображения, кои кредитира и защо ги кредитира. Приел е, че към момента на извършване на проверката на място работодателят е извършил нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, поради което отговорността му правомерно е била ангажирана по чл.414, ал.3 от КТ. При определянето на наказанието обаче, наказващият орган необосновано е наложил наказание, надвишаващо предвиденият от закона минимален размер, поради което е постановил решение, с което е изменил размера на наложената санкция до минималния такъв, предвиден в закона.

Решението на Районен съд Раднево е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ предвижда, че работодателя носи отговорност при неизпълнение на задължението му по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа лице, на което не е връчил подписан екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. За изпълнение на състава цитираната разпоредба, е необходимо и достатъчно допускането до работа без да са връчени документите по чл.63, ал.1 от КТ. Задължението на работодателя за уведомяването на НАП за сключен договор, възниква едва след сключването на такъв. Именно факта на сключването поражда и следващите се задължения за предоставяне на копие от договора и копие от уведомлението. Спрямо доказания момент на сключване на конкретния трудов договор - на 12.09.2017 год., обосновани са изводите на Районния съд Раднево, че към 10:15 ч. на посочената дата вече е възникнало задължението на „Инфраинженеринг - ДБ“ЕООД” предвидено в чл.63, ал.2 КТ - да не допуска до работа М. докато не му връчи уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Доказано е и неизпълнение на това задължение – М. се е намирал в на обекта и е бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения без да му е връчено въпросното уведомление. Налице са всички съставомерни елементи на вмененото административно нарушение. Съдът вярно е приел, че превес имат смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което е намалил и размера на наложената санкция. Обстоятелството, че лицето е било на обекта е достатъчно да се приеме, че същото е било допуснато да изпълнява трудовите си задължения, преди да му е връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се потвърждава и от попълнената от него декларация по чл.402, ал.1., т.3 от КТ. Провеждането на инструктажа е част от изпълнението на трудовата функция на лицето и провеждането му предполага не само сключването на трудовия договор, но също така и връчването на екземпляр от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Всъщност от представеният трудов договор, е видно, че същият е подписан между страните на 12.09.2017 год., което обстоятелство не се спори между страните. Не е ясно обаче, как това подписване е осъществено от работника Неждет Мюмюнов, при положение, че той се е намирал на обекта  в гр. Раднево /факт, който не е спорен между страните/, а договорът е подписан в офиса в гр. Велико Търново на същата дата и уведомлението до ТД на НАП е подадено час след извършването проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора.

Ако и да е било налице такъв срив в системата, то не е следвало М. да бъде допуснат до работа. Всъщност в рамките на развилото се административнонаказателно производство, такова възражение за невъзможност да бъде подаденото уведомлението в НАП поради срив в системата не е направено. Нито в съставеният акт, това е вписано като възражение, нито е подадено писмено възражение по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Ето защо това обстоятелство това не е било спорно и ответника по касация не е следвало да събира допълнително доказателства за изясняването му. Едва в подадената жалба до районния съд са наведени такива оплаквания. Всичко това води до извода, че оплакването за срив в системата на НАП е защитна теза на касаторът, която правилно не е била възприета като доказана от страна на наказаното лице. За конкретното лице, уведомлението е прието на 12.09.2017 год. в 11:17 часа – лист 28 от делото на Районен съд Раднево, т.е. близо час след извършването на проверката.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не са налице наведените касационни оплаквания, а при извършената служебна проверка на решението се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р Е Ш И

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9 от 20.02.2018 год. постановено по АНД №347/2017 год. по описа на Районен съд Раднево.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       ЧЛЕНОВЕ:  1.                         

                  

                                              2.